Р Е Ш Е Н И Е

№ 247/18 г.

гр.София, 04.02.2019 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря С. Т, като изслуша докладвано от съдията А. Б гр. дело № 4288/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от А. Г. П. против решение № 332/22.02.2016 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр. д. № 4556/2015 г.

Касационното обжалване е допуснато по следните въпроси: задължителни необходими другари ли са насрещните страни по договор в производство по предявен от трето лице иск за обявяване неговата нищожност, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.) и достатъчно ли е за разкриването на персонална симулация при сключване на договор, да е налице знание и намерение за симулирането у подставеното лице и действителния приобретател на правата или следва и противната страна по договора да е изразила воля за това, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Според А. П. налице е хипотеза на задължително необходимо другарство, защото е наложително постановяване на еднакво решение относно нищожността, респективно – липсата й, по отношение и на двете страни по договора. Знанието на продавача за симулацията би било необходимо при условие, че се касае за предметна симулация. При уговорката между действителния и „мнимия купувач“ единият да ползва името на другия, за да придобие права, без това да се довежда до знанието на третите лица, включително и до това на продавача, е налице персонална симулация. Обратното е в противоречие с правилата на житейската логика, както...