Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 517 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция М. В. при А. М. подадена чрез процесуален представител, против решение № 5692/11.10.2021г., постановено по адм. дело № 7717/2020г. на Административен съд София - град, с което е отменено издадено от него решение с рег. № 32-213480/23.07.2020г. към MRN 20BG002002029063R5/11.05.2020г.
Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.
Твърди се, че доводите на съда за липсата на мотиви и обосновано становище въз основа, на които е приложен вторичният метод по чл. 74, 2, б. б и 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (МКС), са неоснователни. В тази връзка излага доводи, че за целите на митническата проверка са използвани освен данните в митническата информационна система MIS 3A и оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT, база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, предоставени на разположение чрез системата ТЕЗЕЙ (THESEUS). Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че процедурата по оспорване на митническата стойност е проведена, без да са допуснати процесуални нарушения от страна на митническите органи, предвид дадената възможност на дружеството да представи допълнителни документи, които да докажат по безспорен начин коректността на декларираната митническа стойност.
По подробно изложени в касационната жалба доводи иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспореното решение. В условие на евентуалност прави особено искане за допускане, респ. отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС (СЕС) и спиране на производството по делото. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
О. Н. едно[Фирма 2], чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Преди да се произнесе по същество на спора, настоящият съдебен състав съобрази, че инкорпорираното в писмено становище от 16.08.2022г. особено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с поставени конкретни 4 въпроса /л. 33-34/ и за спиране на съдебното производство е неоснователно, предвид следното:
За възникване на необходимост националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на Европейския съюз по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. Процедурата, уредена в чл. 267 от ДФЕС е инструмент за сътрудничество между СЕС и националните юрисдикции, чрез които ЕС предоставя на националните юрисдикции елементите за тълкуване на правото на Европейския съюз, необходими им за решаването на даден спор, с който са сезирани. От разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на общностна разпоредба.
За да бъде допустимо дадено преюдициално запитване, следва въпросите формулирани в него да бъдат в конкретна връзка с предмета на делото, а не общи и неотносими към съществото на спора. В случая пред съда е повдигнат спор относно законосъобразността на Решение № 32213480/23.07.2020г. към MRN 20BG002002029063R5/11.05.2020г. на Директора на Териториална Д. С. М. /сега с променено наименование Териториална Д. М. В. , с което е отказано да се приеме митническата стойност на стока № 1 и стока № 4 по посочената по-горе митническа декларация и е определена е нова митническа облагаема стойност на същата, коригирани са клетки на МД и е определена за доплащане сума в размер на 3 756.94лв. ДДС, представляваща разликата между заплатените по МД вземания и новоопределените такива във връзка с промяната на митническата облагаема стойност, на основание чл. 74 2 буква б от Регламент № 952/2013 във вр. с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение № 2015/2447.
Настоящият състава преценя, че не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване. С поставените въпроси на практика не се иска тълкуване на конкретни правни норми от общностното право, които да са неясни и да будят съмнение относно техния действителен смисъл, още повече че в цитираното в искането Решение на Съда на Е. С. от 16 Юни 2016 по дело С-291/15 са дадени насоки именно в търсения от ответника по касация смисъл. Всъщност с поставените въпроси се цели по-скоро разяснения относно начина на установяване на правнозначимите юридически факти от хипотезата на посочените правни норми, което не може да е предмет на преюдициално запитване до СЕС.
По съществото на спора:
Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било Решение с рег. 213480/23.07.2020г. към MRN 20BG002002029063R5/11.05.2020г., издадено от директора на ТД Северна морска при А. М. с правоприемник ТД М. В. при А. М. с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 Закона за митниците (ЗМ) във връзка с чл. 74, 2, б. б и чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 140, чл. 141 и чл. 144, 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 29 във вр. с чл. 77, 1, б. а, вр. с чл. 85, 1, чл. 101, 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 1 и 7 от ЗМ във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки по цитираната митническа декларация и е определена нова митническа стойност за внасяните от Номер едно[Фирма 2] стоки по същата декларация, като са определени за довнасяне държавни вземания - ДДС в размер на 3 756.94лв., ведно с лихва за забава на основание чл. 114, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че с митническа декларация MRN 20BG002002029063R5/11.05.2020г., Номер едно[Фирма 2] е декларирало за режим допускане за свободно обръщение: стока № 1 памучни тениски с къс ръкав, различни цветове - 12 900бр. мъжка S-3XL 12 400бр. в 124 кашона детска S-XL 500бр. в 5 кашона, 3 250кг. бруто, 2 960кг. нето, произход Бангладеш, декларирана митническа стойност за кг. в размер на 6.54лв., справедлива цена на ЕС в размер на 21.32лв/кг.; и стока № 4 памучни блузи с дълъг ръкав и качулка, различни цветове, мъжки S-2XL 1 920бр. в 64 кашона, мъжки с цип S-3XL 900бр. в 36 кашона, произход Бангладеш, декларирана митническа стойност за кг. в размер на 11.62лв., справедлива цена в ЕС в размер на 25.03лв/кг.
При извършване на последваща проверка на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ на декларираната митническа стойност на процесните стоки и породилото се съмнение у митническите органи, пред които са декларирани стоките от дружеството, са изискани допълнителни документи в подкрепа на заявеното. В отговор, с писмо от 15.05.2020г. деклараторът е посочил, че връзките между него и дружеството от което е закупена стоката са търговски, като българското дружество е дистрибутор на нашия пазар на произвежданите от KEYA COSMETICS ltd продукти; цената на стоките не е подчинена на условия или съображения; няма свързаност между Номер едно[Фирма 2] и продавача на стоките, както и с клиентите, на които се продава внесената стока. Представена е търговска фактура № KKCL/SEBL/20/173 от 05.03.2020г. за общо количество от 43 470бр. изделия на стойност 74 684.68 $. Представен е и договор от 22.10.2019г. сключен между Номер едно[Фирма 2] и KEYA COSMETICS ltd, Бангладеш за покупко-продажба на различни по вид, цвят, размер и количество стоки, представляващи дамски, мъжки и юношески облекла. Представено е копие от писмо в което се обясняват търговските отношения между дружеството в Бангладеш и жалбоподателя, както и е представено споразумение за дистрибуция.
След преглед на представените документи основателно оставали съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност и нямало категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката.
След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи установили, че за процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се различавали от декларираните. Извършен бил анализ на митническата стойност на стоки с код по КН 61091000 /таблица 1/ с произход Бангладеш във всички държави членки за 2017г., 2018г. и 2019г. От данните по долу се установило, че стойността на процесната стока за 1кг. е значително по-ниска от стойността на сходни стоки в останалите държави членки за наблюдавания тригодишен период, както и от средностатистическата стойност за ЕС за 1кг. за същия период.
При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 бил достигнат извод, че не може да се определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки, тъй като описанието на стоките в Е.Д. 6/8 на митническите декларации за допускане за свободно обращение, регистрирани в приблизително същия период било недостатъчно.
При изследване на метода съгласно чл.74, пар.2, буква б от Регламент (ЕС) № 952/2013, бил направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно обръщение с крайно потребление на сходни стоки по същото или приблизително същото време. След направения анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обръщение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки били намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители и от същия вносител, които не били необичайно ниски. Същите били декларирани и приети в съответствие с член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., стойности от други вносители в рамките на 1,73 лв./бр. до 3.63 лв./бр).
База за определяне на нова митническа стойност на стоката по процесната митническа декларация била митническа декларация с MRN 20ВG005100195693R1/26.03.20г. 2.56 лв./бр. за мъжки тениски с къс ръкав от памук и юношески тениски с къс ръкав памук и 8.20лв./кг. за мъжка трикотажна блуза с дълъг ръкав.
С писмо peг. № 32-157606/04.06.2020г. в съответствие с чл. 22, 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, дружеството било уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи, като му е била предоставена възможност за отговор.
За да отмени обжалвания административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен административен орган, но е постановен при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с материалноправните норми, включително тези на правото на ЕС, и целта на закона. Съдът излага в мотивите си, че от страна на митническите органи е нарушена процедурата по прилагането на чл. 140 и чл. 141 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във връзка с чл. 74, 2 и 3 от МКС.
В решението са изложени подробни мотиви за действащата правна уредба на Съюза относно митническото остойностяване, нейните цели и принципни положения, както и методите за определяне на митническата стойност. Според съда, прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод, а именно метода на договорната стойност. В тази връзка е обоснован извод, че при определяне на новата митническа стойност на стоки под № 1 и № 4 от процесната митническа декларация по реда на чл. 74, 2, б. б от МКС, не става ясно по какви причини за процесните стоки е приложен методът за сходни стоки, тъй като определената митническа стойност на процесните стоки е изчислена въз основа на съответно посочените в обжалваното решение митнически декларации на трети лица и при липса на обосновка и доказателства, че именно в тези митнически декларации на трети лица се съдържа най-ниската митническа стойност, каквото изискване е въведено в чл. 141, 3 от Регламент за изпълнение № 2015/2447.
Съдът приема, че не е извършен анализ и на условията по доставка по процесната митническа декларация и по митническите декларации на третите лица. Договорените условия според решаващия състав не са отчетени от митническия орган при определяне на стойността на стоките, като същата е определена, без да са извършени съответните корекции съобразно чл. 141, 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В допълнение съдът е посочил, че не е налице и обосновка относно сходството на стоките, което да е послужило за определяне на различна от декларираната митническа стойност.
По отношение на стоките, АССГ е приел, че в обжалвания административен акт се съдържа обща констатация и формално посочване, че поради липсата на данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат приложени и е определена нова митническа стойност на стоките по реда на член 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Липсата на обосноваване относно неприложимостта на всички последователно уредени хипотези в чл. 74, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 според състава е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, 3 от същия Регламент, тъй като хипотезата на чл. 74, 3 от Регламент № 952/2013 г. представлява последна възможност за определяне на митническата стойност, и именно заради това основната предпоставка за прилагането на тази хипотеза е да са изчерпани всички други възможности. В тази връзка първоинстанционният съд се мотивира, че тази предпоставка в разглеждания случай не е налице, доколкото липсва установяване на релевантните за нея факти. Съдът намира, че митническият орган не е обосновал въз основа на какъв конкретен метод е определил митническа стойност на въпросните стоки в посочените в решението размери и този извод не се опровергава и от направеното в обстоятелствената част на обжалваното решение позоваване на справедлива цена на килограм за ЕС за стоки със същия тарифен код, като липсва описание на процедура, методика, по която приетата справедлива цена, валидна за стоката в ЕС за килограм, е съотнесена към митническа стойност за единица брой от съответната стока.
С оглед изложеното съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 и чл. 141 във връзка с чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което, като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоките по процесната митническа декларация и е определил нова такава, директорът на ТД С. М. към А. М. е постановил незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна.
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение.
Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Съгласно чл. 70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
С чл. 141, 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 е регламентирано, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.
Понятията идентични стоки и сходни стоки са дефинирани съответно в чл. 1, 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че идентични стоки са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. Сходни стоки са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Най-сетне, независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.
Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.
В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.
Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, 1, б. а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение.
Правилно АССГ е посочил в оспореното решение, че митническите органи не са надлежно обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. В решението на Директора на ТД С. М. при А. М. /тогава/ липсва анализ, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза, касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. Не става ясно при какви условия на доставките са изведени същите, не става ясен и конкретния вид стоки.
Правилно е прието от решаващия съд и, че в конкретния случай митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали първо невъзможността за приложение на метода в чл. 74, 2, б. а от МКС, следователно приложимостта на метода по б. б от същата норма (безспорно същите са в условията на субсидиарност, както това нееднократно е разяснявано вкл. и в цитираната по-горе практика на СЕС).
При провеждане на административното производство не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, нито е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Не са изследвани видът транспорт и условията на доставките, вкл. начин и срок на плащане, договорените количествата и качеството на износителя /производител или търговец/, за да се прецени какво влияние те оказват на цената на стоките. Освен това, факторите, които определят дали стоките са сходни са качество, авторитет, доверието и известността на стоките, както и съществуването на търговка марка. В обжалвания административен акт няма данни да е извършен анализ на който и да е от посочените по-горе фактори.
По изложените съображения митническият орган не е извършил изискуемия от чл. 141 от Регламента за изпълнение анализ при определянето на митническата стойност по реда на чл. 74, 2, б. б МКС. Според чл. 141, 1, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества, но тогава тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. 2 изисква корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт, а съгласно 5 договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя.
Предвид изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че отменяйки като незаконосъобразен обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на Номер едно[Фирма 2] следва да се присъдят разноските за касационното производство, в размер на 600лв., предвид представените по делото доказателства за извършени такива /л. 53-55/.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на Териториална дирекция М. В. при А. М. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5692/11.10.2021г., постановено по адм. дело № 7717/2020г. на Административен съд София - град
ОСЪЖДА А. М. да заплати на Номер едно[Фирма 2] със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя Н. К. сума в размер на 600.00лв. /шестотин/, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ
/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ