ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1149

София, 21.10.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3743 по описа за 2015г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. К. Р. от София, приподписана от адвокат Г., срещу въззивното решение на СГС от 22.І.2015г. по в. гр. д. № 6717/2014г.

Ответниците по касационната жалба [фирма] София и третото лице – помагач [фирма] София не са подали отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:

С решението си от 22.І.2015г. СГС по въззивна жалба само на касаторката е потвърдил решението на СРС от 22.І.2014г. по гр. д № 19173/2013г. в частта, с която е признато за установено по отношение на М. К.Р., че [фирма] е носител на вземане в размер на 3147.61лв., представляващи дължима продажна цена за доставена топлинна енергия за периода 26.ХІ.2009г. – м. април 2012г., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и на вземане в размер на 480.66лв., представляващи мораторна лихва.

За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел за установено, че ответницата е собственик на процесния имот, че отношенията й с ищеца са предмет на договор от 30.ІХ.2002г., протокол от 12.ІХ.2002г. на ОСЕС, под № 95 в който тя фигурира, споразумителен протокол от 05.ІІ.2010г.,...