Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. А. ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 500 / 2022 г.
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Лев инс“ АД, гр. София, представлявано от изпълнителните директори С. А. и П. Д., чрез юрк. З., срещу решение №1162/11.11.2021 година на Административен съд – София-област по адм. д. №961/2020 година. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени като незаконосъобразно решение №126 – ОЗ/06.02.2020 година на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Застрахователен надзор“. Първоинстанционният съд неправилно пренебрегнал като основание за отмяна на атакуваното решение факта, че по отношение на 81 броя претенции не се откриват данни в информационната система на застрахователя, а по отношение на 44 броя претенции е постановен отказ. Оспорва като неправилен извода на съда за „незначителност“ на броя и стойността на тези претенции. Съдът не дефинирал съдържанието на понятието „незначителност“, поради което и изводът му бил общ и необоснован от фактическа и правна страна. Според касатора, съдът нарушил принципа за търсене на обективната истина, като не анализирал фактите безпристрастно. Първоинстанционният съд не анализирал възражението за разминаването в данните предоставени от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) и тези от „Лев инс“ АД. По отношение на част от претенциите било констатирано положително разминаване, а по отношение на друго – отрицателно такова. Липсвал сравнителен анализ на положителното и отрицателното разминаване. По отношение на 44 претенции застрахователят отказал плащане, което не било съобразено от първоинстанционния съд. Не били обсъдени и възраженията, че част от претенциите не отговаряли на изискванията на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата. За правилното решаване на спора следвал да се съобрази и фактът, че след издаване на акта за определяне на принудителна административна мярка (ПАМ), застрахователят заделил част от резерва, твърдян от органа като незаделен. Първоинстанционният съд допуснал съществено процесуално нарушение като не указал на жалбоподателя за кои обстоятелства от значение за правилното решаване на спора не сочи доказателства. Обжалваното решение на първоинстанционния съд било и вътрешно противоречиво. Като приел частична неточност на акта, първоинстанционният съд в мотивите на съдебния си акт направил извод за необходимост от допълнителна проверка и корекция на размера на техническия резерв. Ако в действителност имало нужда от такава проверка и корекция, то административният акт следвало да бъде отменен поради неправилна фактическа обстановка. Претендира неправените по делото разноски.
Ответникът, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Застрахователен надзор“, чрез юрисконсулт Гьорчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че става дума за 941 претенции, по които застрахователят не е заделил технически резерв за предявени, но неизплатени претенции и 434 претенции, по които резервът е подценен значително. Бездействието на застрахователя по тези 1375 претенции застрашавало стабилността не само на целия български застрахователен пазар, но поставяло под риск нормалното функциониране на системата "Зелена карта“ като цяло. От 2018 година насам НББАЗ било поставено под мониторинг от Съвета на бюрата. Непредприемането на мерки от страна на надзорния орган можело да обоснове прилагане на забрани за свободно предвижване спрямо моторни превозни средства, застраховани от български застрахователи. За установяване законосъобразността на процесния административен акт трябвало да се направи анализ на фактите с оглед извода дали приложената мярка е пропорционална на преследваната цел. Този анализ на първоинстанционния съд обосновавал единствения правилен извод за пропорционалност на мярката. Намира за неоснователно възражението на касатора, че част от претенциите не били попълнени с необходимите документи. Основният принцип на системата „Зелена карта“ се състоял в това, че „първо се плаща, после се спори“. Съгласно чл.4, т.8 и чл.5, т.1 и т.2 от Вътрешните правила, застрахователят е длъжен да възстанови изплатените от кореспондента или националното бюро суми, тъй като те са платени на основание поети от застрахователя договорни задължения чрез сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ако застрахователят смятал, че съответното обезщетение е изплатено от кореспондента или националното бюро без основание или неговия размер е завишен, или има други претенции към своя кореспондент (или национално бюро), той имал право на защита по чл. 19 от Вътрешните правила – арбитраж и медиация, или по съдебен ред. Кореспондентът бил избрано от застрахователя лице и ако се съмнявал в некоректното му отношение, първият можел да го замени, но не и неправомерно да отказва плащане по веригата. Видно от Справка изх. №1-2531/07.10.2019 година по описа на Бюрото жалбоподателят е уведомен за всяка от претенциите за възстановяване на суми. Съдът разпределил правилно тежестта на доказване в процеса с разпореждане от 30.09.2020 година. По делото били проведени шест заседание пред първа и едно пред касационна инстанция, в рамките на които застрахователят имал възможност да ангажира доказателства за заделения технически резерв по процесните претенции. Такива обаче не били представени. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.
Производството пред Административен съд – София-област е образувано по жалба на „Лев инс“ АД, гр. София, представлявано от изпълнителните директори С. А. и П. Д., чрез юрк. З., срещу решение №126 – ОЗ/06.02.2020 година на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Застрахователен надзор“, с което по реда на чл.587, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 КЗ, заради нарушаване на разпоредбите на чл.115, т.2 и чл.120, ал.1-3, ал.6 и 7 КЗ, вр. чл.90 от Наредба № 53 от 23.12.2016г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (Наредба № 53), спрямо „ЗК Л. И. АД е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – в 14-дневен срок да извърши всички необходими действия с оглед пълното и точно изпълнение на задълженията на застрахователя по чл.120, ал.1, ал.2 и ал.3 от Кодекса за застраховането (КЗ) и съгласно чл.90 от Наредба № 53 относно образуване на резерв за предявени, но неизплатени претенции по застраховка по 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 към КЗ, които претенции са изброени в Приложения 1 и 2 към решението; да актуализира към 30.09.2019 година и към края на всеки следващ отчетен период размера на заделените резерви по претенции; да подаде коригиращи отчети както и да изпълнява занапред тези си задължения.
За да отхвърли жалбата срещу решението, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.
При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
Възражението на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения са неоснователни: С разпореждане от 30.09. 2020 година съдът е разпределил тежестта на доказване, като е указал на жалбоподателя, че на основание чл. 163, ал.3 вр. с чл.170, ал.1 АПК, носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. По делото са събрани относими, допустими, необходими за изясняване на фактическата обстановка доказателствени средства, въз основа на анализ на които съдът е установил съответстваща им фактическа обстановка. Съобразно същата:
Производството по прилагане на принудителната административна мярка е започнало по реда на чл.588, ал.1 КЗ по инициатива на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор", като със Заповед № 3-324 от 24.09.2019г. е наредено извършването на проверка на „ЗК Л. И. АД относно образуването на достатъчни по вид и размер технически резерви съгласно чл.115, т.2 КЗ, които да отговарят на задълженията на застрахователя по системата „Зелена карта“. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че със заповедта са определени компетентните длъжностни лица, както и необходимите действия, които следва да се извършват във връзка с проверката.
С писмо изх.№ РГ-10-14-131 от 30.09.2019 г., от „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД е изискана подробна справка за предявените, но неизплатени претенции по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите (ГОА) към 30.09.2019 г. В тази насока неоснователно е възражението на касатора, че доказателства в рамките на проверката са изисквани единствено от НББАЗ, но не и от застрахователя.
С писмо изх. № 12-00-33 от 02.10.2019 г. на КФН, доказателства са изискани и от НББАЗ.
Доказателствата и от двете страни са изискани към 30.09.2019г.
НББАЗ е изпратило поисканата информация под формата на таблични справки.
С писмо изх.№ РГ-10-14-131 от 24.10.2019г. на КФН, до представляващите ЗК „Л. И. АД лица са изпратени три броя приложения в електронен формат, съдържащи получена в КФН информация относно искания за гаранция (GC) и искания за възстановяване на платени суми, във връзка с претенции по полици по застраховка ГОА, издадени от дружеството, които към 30.09.2019г. не са платени от него. В случая не се касае за преки претенции от застраховани към застраховател, а за претенции относно искания за гаранция (GC) и искания за възстановяване на платени суми, във връзка с претенции по полици по застраховка ГОА, издадени от дружеството, които към 30.09.2019г. не са платени от него. В приложенията се съдържа информация за: държава на събитието; референтен № на НББАЗ; референтен № на чуждо бюро; № на щета на „ЗК Л. И. АД (за някои); дата на reimbursement request; дата на уведомяване на компанията; дата на събитието; сума и валута. Дадени са указания в срок до 29.10.2019г. да бъде попълнена оставащата информация в последните две колони от приложенията: „номер на претенция на „ЗК Л. И. АД и „резерв към 30.09.2019г. (лв.)“.
В отговор, с писмо от 31.10.2019г. „ЗК Л. И. АД е представила попълнени справки-приложения, като за част от претенциите са направени отбелязвания – платена, отказана, дублирана или „няма съвпадение“. Останалата част са отразени като „висяща“.
Въз основа на събраната информация, с писмо с изх. № РГ-10-14-131 от 23.01.2020г. на КФН, жалбоподателят е уведомен, че спрямо него е открито административно производство по издаване на индивидуален административен акт за прилагане на процесната принудителна административна мярка по чл. 587, ал.2, т.1 КЗ. В писмото е посочено, че след извършената насрещна проверка чрез съпоставка на данни представени от „ЗК Л. И. АД и данни предоставени от НББАЗ е установено, че по общо 941 бр. номера на претенции, по които има постъпили искания за възстановяване на платени суми от кореспондент/национално бюро „Зелена карта“ в друга държава, както и постъпили искания за гаранция, застрахователят не е заделил съответните резерви на стойност 9 632 318 лв., а по други 434 бр. номера на претенции е заделил резерви, които са общо с 3 246 144 лв. по-ниски от задълженията по тях. Посочено е, че горните обстоятелства мотивират извода, че ЗК „Л. И. АД не е изпълнило задължението си да заделя резерви по метода „Претенция по претенция“ съгласно чл.90, ал.1 от Наредба № 53, за всяка една претенция, които да са не по-ниски от съответните задължения, формирани от отправени искания за гаранция и искания за възстановяване на суми, постъпили от съответните кореспондент/национално бюро „Зелена карта“ в друга държава. Според административния орган това представлява неизпълнение на задълженията на дружеството регламентирани в чл.115, т.2 и чл.120, ал.1-3, ал.6 и 7 КЗ, вр. чл.90 от Наредба № 53 от 23.12.2016г. и основание за определяне на ПАМ за постигане целите на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С писмото на дружеството е предоставен седмодневен срок за представяне на обяснения и/или възражения по така инициираното производство. Към писмото са приложени двете справки, в които претенциите са индивидуализирани по рефeрентен № на ЗК „Л. И. АД.
Писмо възражение от ЗК „Л. И. АД е изпратено до КФН с дата от 29.01.2020г., с което е взето следното становище:
- по отношение посочените в справката 941 бр. номера на претенции, по които липсва заделен резерв, дружеството заявява, че за 81 броя щети, не се откриват никакви данни в информационната система, 37 броя щети са отказани в съответствие с Вътрешните правила на Съвета на бюрата, а по 7 щети има отказни писма. По тях има платени общо 22 броя претенции за повече от 12 пъти по-голяма сума от претендираната, като последното плащане е по фактура за окончателно плащане /final invoice/. За останалите 816 щети от групата е посочено, че също са установени плащания и има фактури за окончателно плащане. По отношение посочените в справката 434 бр. щети, по които е заделен недостатъчен резерв, дружеството е отговорило, че заделеният резерв е в съответствие с указанията на бюрото регулиращо претенцията, независимо, че също са платени 78 броя претенции.
С възражението е взето становище, че не е установено нарушение на чл.120, ал.3 КЗ и чл.90 от Наредба № 53 и не следва да се налага ПАМ.
С обжалваното Решение № 126 – ОЗ от 06.02.2020г. на заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, възраженията са счетени за неоснователни. Обективирани са изводите посочени и в писмото за образуване на административното производство, и е издадена процесната ПАМ с изписаното по-горе правно основание и диспозитив.
Така изписаните до тук от първоинстанционния съд движения по проверката и актове издадени в хода й не са спорни между страните и се установяват въз основа на анализ на събрания доказателствен материал.
По възраженията на дружеството, по делото е изслушана и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, която е следвало да даде яснота по отношение на спорните между страните пунктове.
Според заключението на изслушаната експертиза, на което се позовава и първоинстанционния съд:
В Приложение 1 към заключението вещото лице посочва общо 941 претенции с референтен номер на преписката в ЗК „Л. И. АД, които претенции към 30.09.2019г. са предявени, но незаплатени от застрахователя в посочените по-горе случаи по проверката. Стойността им изчислена за нуждите на експертизата възлиза на общо 9 632 317,92 лева и е формирана от агрегираната сума на исканията за гаранции (GC) и исканията за възстановяване на платени суми (demands), във връзка със събития по полици ГОА, издадени от „ЗК Л. И. АД. По нито една от тези претенции застрахователят не е заделил резерв към 30.09.2019г. Отговорът на този въпрос е изготвен от вещото лице въз основа на данни предоставени от жалбоподателя (отговор въпрос 1). Пак от предоставените от жалбоподателя данни е видно, че от всички 941 претенции за 81 от тях на обща стойност 618 457,38 лв., не се откриват данни в информационната система на „ЗК Л. И. АД, като останалите 860 (на стойност 9 013 860,54 лева) са индивидуализирани по референтния номер, под който са заведени при жалбоподателя. Освен тези 941 претенции, по които липсва заделен резерв (за 81 от тях данни не се откриват при застрахователя), вещото лице е установило и, че по други 434 броя претенции е имало заделен резерв към 30.09.2019г. в размер на 1 785 607,26 лева. След прилагане на процесната ПАМ, размерът на заделения резерв по тези претенции е увеличен на 5 031 751,48 лева, тоест с още 3 246 144,21 лева. От посочените 941 броя претенции, по данни на жалбоподателя 37 претенции са отказани за плащане и възстановяване от него, както и 7 броя претенции, за които откази има издадено отказно писмо от жалбоподателя до КФН. Претенциите, общо 44 на стойност 226 009,34 лева, са посочени подробно в Приложение 3 към заключението, както и основанията за отказа, които са свързани с непълни документи или недоказани плащания в полза на увредените лица от заявителите – чуждестранни бюра.
Досежно правилното приложение на материалния закон от първоинстанционния съд:
Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) ръководещ Управление „Застрахователен надзор“ съгласно чл.587, ал.2 КЗ, в изискуемата от закона форма.
В хода на процедурата по издаване на мярката, не са допуснати съществени процесуални нарушения: Жалбоподателят е уведомен за производството, дадена му е възможност да вземе становище, ангажирал е доказателства във връзка с претенциите си, които са приети и обсъдени от органа.
Приложената принудителна административна мярка е на основание чл.587, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 КЗ. Разпоредбата оправомощава заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор", когато установи, че застраховател е извършил действия или е допуснал бездействия, които могат да доведат или са довели до нарушаване разпоредбите на КЗ, на подзаконовите актове по прилагането му, на пряко приложимото право на Европейския съюз, на актове на комисията или на заместник-председателя или на политиките на застрахователя или презастрахователя, да разпореди писмено да се предприемат конкретни мерки, за да се предотвратят или преустановят допуснатите нарушения или да се отстранят вредните последици от тях.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за законосъобразното упражняване на правомощието на органа по посочената разпоредба, е необходимо да се установи конкретно действие/бездействие на поднадзорно лице, което нарушава или може да доведе до нарушаване на посочената норма, в случая – норми от КЗ, като предписаните мерки следва да се от такъв характер, че да могат да предотвратят или преустановят допуснатото нарушение или да се отстранят вредните последици от него.
В конкретния случай, констатираното от административния орган нарушение е на чл.115, т.2 и чл.120, ал.1-3, ал.6 и 7 КЗ, вр. чл.90 от Наредба № 53 от 23.12.2016г.
Разпоредбите уреждат задължението на застраховател да образува и поддържа достатъчни по вид и размер технически резерви за всичките си задължения по застрахователни договори, по които е страна. Техните размери следва да отговарят на изискванията на чл.120 КЗ, Наредбата по ал.6 от същата разпоредба, както и на критериите на Д. Р. (ЕС) 2015/35 на комисията от 10 октомври 2014 година за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II).
Конкретните доказателства сочат на проверка досежно резерв по чл.89, ал.2, т.1 от Наредба №53/2016 година – на предявени, но неизплатени претенции. Особеността е в това, че претенциите са предявени пред национално бюро/кореспондент във връзка със събития по полици ГОА издадени от „ЗК Л. И. АД, изплатени са от кореспондентите на „Лев инс“ АД или националните бюра, като е направено искане за реимбурсиране от последните до застрахователя или са по искания за гаранции, по които последният не е извършил плащане.
След съпоставка на данните от НББАЗ с тези предоставени от самия жалбоподател се установява, че пред бюрото към 30.09.2019г. са предявени общо 941 броя претенции, по които „ЗК Л. И. АД не е заделил резерв по реда на чл.120 КЗ. Стойността на необходимия резерв по тези претенции изчислен от вещото лице по ССчЕ, възлиза на общо 9 632 317,92 лева. Тези претенции са индивидуализирани в справката от НББАЗ, респ. в приложенията към писмата на КФН, като са посочени: държава на събитието; референтен номер на претенцията при НББАЗ; референтен номер на чуждото бюро; номер на щетата при ЗК „Л. И. АД; датата на предявяване на искането за възстановяване; датата на уведомяване на „ЗК Л. И. АД; дата на застрахователното събитие; сумата и валута на платеното обезщетение на увредените лица.
Видно и от отговора с писмото на „ЗК Л. И. АД от 31.10.2019г., както и от заключението на вещото лице, от 941 претенции, за 81, не се откриват данни при застрахователя (без да има яснота в какво се състои разминаването). За останалите 860 претенции, предявени пред „ЗК Л. И. АД, застрахователят към 30.09.2019г. категорично не е поддържал резерв по реда на чл.120 КЗ, който изчислен от вещото лице за всички претенции възлиза на общо 9 013 860,54 лева. Тези претенции са заявени пред „ЗК Л. И. АД, заведени са от него, но за тях не е образуван и поддържан технически резерв в нарушение на разпоредбите на чл.115, т.2 и чл.120, ал.1-3, ал.6 и 7 КЗ.
Досежно спорните 81 броя претенции на стойност 618 457,38 лв., включени в приложение 1 към решението, първоинстанционният съд е приел, че броят и стойността им е „незначителна“ съпоставена с тези, за които е установено нарушението, поради което и неточността само за тази малка част от претенциите, не може да бъде основание да се приеме, че нарушение на цитираните разпоредби на КЗ не е налице.
Изводът не се споделя от касационната инстанция: На първо място съставът на Върховия административен съд споделя възражението на касатора, че съдът използвайки понятието „незначителни“ брой и стойност, нито насочва към легална дефиниция на понятието, нито го изпълва със съдържание от гледна точка на фактите или на правото.
От нормативната уредба на принудителните мерки и приетото от органа правно основание за прилагане на процесната ПАМ - чл.587, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 КЗ, е видно, че конкретното съдържание на принудителната мярка законодателят е предоставил на оперативната самостоятелност на органа. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 169 АПК, за да завърши проверката за законосъобразност съдът следва да провери спазил ли е органът изискването за законосъобразност на акта си, което в конкретния случай значи упражнил ли е правомощията си освен в съответствие с целта на закона и при спазване на изискванията на чл. 6 АПК, в частност на изискването за пропорционалност.
Безспорно се установява, че за 860 претенции по Приложение №1 към административния акт, предявени пред ЗК „Л. И. АД, застрахователят към 30.09.2019г. не е поддържал резерв по реда на чл.120 КЗ, който изчислен от вещото лице за всички претенции възлиза на общо 9 013 860,54 лева.
Безспорно се установява, че претенциите посочени в приложение № 2 - 434 броя претенции, по които заделените резерви към 30.09.2019г. са били общо в размер на 1 785 607,26 лева, резервът не е достатъчен по размер, съгласно изискванията на чл. 120 от КЗ.
Нарушенията на чл.115, т.2 и чл.120, ал.1-3, ал.6 и 7 КЗ, вр. чл.90 от Наредба № 53 от 23.12.2016г. по тези претенции обосновават приложението при условията на обвързана компетентност на ПАМ по чл.587, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 КЗ.
Изискването за пропорционалност във връзка с конкретното съдържание на мярката налага съдът да провери съответни ли са мерките на естеството и на степента на застрашените интереси. От съдържанието на мерките е видно, че е констатирано формиране на технически резерв по предявени, но неизплатени претенции в нарушение на чл. 120, ал.1, ал.2 и ал.3 от КЗ, като е разпоредено именно точното изпълнение на законова разпоредба чрез образуване на достатъчен по вид и размер технически резерв към посочена дата, както и занапред. Втората мярка е извършване на фактическо действие по представяне на доказателства за изпълнението на първата и актуализиране на следващите отчетни периоди на заделените резерви по претенции. Формулировката на мярката е по начин, че да изисква формиране на технически резерв по претенции, а не за суми. Следователно, съдът прави извод за изпълнимост на приложените с акта мерки, без последните да създават непропорционални административни и финансови тежести за жалбоподателя. В същото време, така приложените мерки биха допринесли за подобряване на защитата на интересите по повод застрахователните услуги.
Жалбоподателят и в касационната жалба поддържа възражението, че за 81 бр. претенции „няма съвпадение с данните от информационната система на застрахователя“. В тази насока са и установяванията на първоинстанционния съд, базирани на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Липсата на съвпадение в данните относно тези брой претенции обаче не мотивира извод нито за незаконосъобразност на приложената мярка, нито за нейната непропорционалност. Същата е съответна на вида на извършеното нарушение и е необходима за постигане на поставените цели – поддържане на технически резерв у застрахователя за предявени, но неизплатени претенции, съгласно изискванията на чл.120 от КЗ при съобразяване и на следните мотиви:
„Лев инс“ АД като лицензиран застраховател и като член на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е длъжен да спазва изискванията на Устава на бюрото – основание чл. 508, ал.2, изр.2 от КЗ, както и клаузите на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, както е регламентирано в чл.14, т.5 от Устава на НББАЗ. Всеки застраховател – член на национално бюро, участващ в системата „Зелена карта“ може да сключи договори с кореспонденти за териториите на останалите държави, страни по Многостранното споразумение по пар.1, т.36 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата. С приетия от Съвета на бюрата Обяснителен меморандум към Вътрешните правила е посочено, че при уреждане на претенции в резултат на произшествия кореспондентът действа от името на застрахователя, като застрахователят е длъжник и следва да възстанови изплатените от кореспондента суми на увредените лица. Това се извършва след отправено от кореспондента искане за реимбурсиране. В случай, че застрахователят не е назначил кореспондент в съответната държава, претенцията на увредените лица се обработват от националното бюро, компетентно в държавата, на чиято територия е настъпил пътния инцидент. На основание чл.5, пар.1 от Вътрешните правила, когато бюро уреди претенции, изпраща искане за възстановяване на сумите на члена на бюрото, издал „Зелената карта“ или застрахователната полица. Съгласно чл.5, ал.2 от Правилата, дължимите суми следва да бъдат възстановени в 2-месечен срок от датата на получаване на искането за възстановяване. На основание чл.6, пар.1 от Вътрешните правила, ако член на бюрото не извърши плащане в 2-месечния срок, бюрото, в което членува този член, възстановява сумите, след получаване на искане за гаранция от бюрото в държавата, в която е настъпило произшествието. След като бюрото гарант изплати сумите, застрахователят възстановява на бюрото изплатените суми.
За гарантиране на тези плащания, цитираните по-горе нормативни актове изискват застрахователя да заделя „резерв за предявени, но неизплатени претенции“. Посоченият резерв се изчислява по метода „Претенция по претенция“, като в него се включва очаквания размер на плащанията за всяка предявена, но неплатена претенция. За всяка новопредявена претенция се образува първоначален резерв въз основа на статистически методи, като след извършване на експертна оценка на претенцията, резервът се променя.
Предвид разпоредбите на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, уреждащи системата „Зелена карта“ претенциите се уреждат от кореспонденти на застрахователя или от съответното местно национално бюро. След установяване на основанието и размера на претенцията, дължимото обезщетение се изплаща от кореспондента или националното бюро. Лицето уредило претенцията изпраща искане до застрахователя за възстановяване. Ако застрахователят не възстанови в срок изплатените суми, местното национално бюро има право на гаранция към НББАЗ. В този смисъл, размерът на заделения резерв за всяка предявена, но незаплатена претенция се заделя „претенция по претенция“ и не може да бъде по-нисък от сумата по постъпилото в застрахователя искане за възстановяване на суми, изплатени от кореспондент или национално бюро в полза на увреденото лице. Когато в НББАЗ има постъпило искане за гаранция, сумата по това искане трябва да бъде заделена като резерв от застрахователя по съответната предявена, но неизплатена претенция, до плащане на задължението на дружеството.
Уредената процедура във връзка с отношенията между кореспондент, национално бюро, НББАЗ и застраховател прави проследими отношенията по повод сключените застраховки. Съгласно т.2 от Раздел VI „Искания за гаранции“ от „Процедура за обработка на застрахователни претенции в НББАЗ“ бюрото изпраща на съответния застраховател искане за гаранции на база договор по ГОА. В този смисъл липсват доказателства, които да са представени от застрахователя, че от него се искат гаранции по договори за застраховки, по които той не е страна.
Не без значение за решаване на спора е и факта, че основен принцип в системата „Зелена карта“ е „първо се плаща, после се спори“. Всяка претенция се обработва в съответствие със законодателството, на чиято територия е настъпило събитието. Съгласно чл.4, т.8 и чл.5, т.1 и т.2 от Вътрешните правила, застрахователят е длъжен да възстанови изплатените от кореспондент или национално бюро суми, тъй като те са платени от негово име на база поети от застрахователя договорни задължения. Ако застрахователят намира плащането от кореспондент/бюро за неправилно или оспорва неговия размер, той решава спора между тях след плащането по реда на чл.19 от Вътрешните правила. Тъй като размерът на заделения резерв за всяка предявена, но неизплатена претенция не може да бъде по-нисък от постъпилото в застрахователя искане за възстановяване на суми, изплатени от кореспондент или национално бюро, заделянето на тези суми като резерв не е предпоставено от условието за основателност при евентуален спор между застраховател/кореспондент/национално бюро.
Жалбоподателят поддържа също възражението, че по общо 44 броя претенции (от тези 860) е постановен отказ за плащане, като за 7 от тях е изпратено и писмо до КФН. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд в насока приложение на чл.17 от цитирания по-горе Регламент (ЕС) 2015/35, съгласно който застрахователните и презастрахователните предприятия са длъжни да признаят задълженията в рамките на договора, като е допустимо да отписват застрахователно или презастрахователно задължение само когато то е погасено, изпълнено, анулирано или срокът му е изтекъл. Дори и ЗК „Л. И. АД да е противопоставила възражение, че не признава част от претенциите и оспорва да дължи образуването на технически резерви за тях, нейна е тежестта да установи наличие на някое от основанията по цитирания чл.17, пар.2 от Регламент (ЕС) 2015/35 за отписване на тези задължения. В този смисъл е и разпоредбата на чл.121, ал.2 КЗ. В тази връзка не е достатъчно в информационната система на застрахователя за тези претенции да е отразено, че е налице отказ или са погасени, а следва при спор, застрахователят да представи доказателства, че са били налице посочените основания за отписване на застрахователното задължение по тези договори. Такива доказателства – за погасяване или анулиране на конкретните претенции и извършено отписване на задълженията по тях въз основа на тези факти, ЗК „Л. И. АД не ангажира, нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство.
По отношение претенциите посочени в приложение № 2 - 434 броя претенции, по които заделените резерви към 30.09.2019г. са били общо в размер на 1 785 607,26 лева, а след издаване на ИАА, размерът на заделения резерв по тези претенции е увеличен на 5 031 751,48 лева, тоест с още 3 246 144,21 лева, каквито са били указанията на административния орган, касационната инстанция приема, че възражението може да е относимо към процедурата по изпълнение, но не и към тази по издаване на административния акт. Не без значение е и фактът, че предвид необходимостта от образуване на резерв в достатъчен размер на всяка претенция („претенция по претенция“) и общото въвеждане на сумата от 3 246 144,21 лева, липсва правна възможност да се направи извод за достатъчен размер резерв по всяка претенция от Приложение №2.
Предвид гореизложеното, касационната инстанция прави финален извод за правилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд.
Жалбоподателят не е изпълнил задълженията си за образуване и поддържане на достатъчен технически резерв, отговарящ на нормативните изисквания на чл.115, т.2 и чл.120, ал.1-3, ал.6 и 7 КЗ, вр. чл.90 от Наредба № 53 от 23.12.2016г., към 30.09.2019 година по общо 1294 (860 + 434) искания за гаранции (GC) и искания за възстановяване на платени суми (demands), във връзка със събития по полици ГОА издадени от „ЗК Л. И. АД, по които няма плащане, посочени в приложения 1 и 2 към решението. Тъй като резервът се заделя претенция по претенция „достатъчността“ на резерва се определя за всяка претенция и е ирелевантен факта, че за друга претенция резервът е заделен в по-голям размер.
Действително за 81 броя претенции на стойност 618 457,38 лв., включени в приложение 1 към решението, в информационната система на „ЗК Л. И. АД, по делото не се установява да се откриват данни, но при съобразяване на вида на мярката, нейната изпълнимост и пропорционалност спрямо констатираните нарушения по претенции, същата като извод се явява съответна и необходима за постигане на целите на закона, а оттам и законосъобразна. Правоотношението е проследимо, като принципа „първо плащаш, после спориш“ изисква заделяне на резерва по предявени, но неизплатени претенции и последващо уреждане на споровете между застрахователите/кореспондентите и националното бюро.
Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд в насока, че установеното нарушение засяга една от основаните цели на Директива 2009/138/ЕО и Регламент (ЕС) 2015/35 - да се предвидят гаранции, че застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изпълнят задълженията си към титулярите на полици и бенефициерите, чрез задължението им да създадат и поддържат адекватни технически резерви, с които да са в състояние да поемат изцяло задълженията си по застрахователните договори, по които са страна. За преустановяване на това нарушение, с обжалваното в настоящото производство решение е приложена съответна и пропорционална принудителна административна мярка. Мярката има за цел преустановяване на нарушението и задължаването на застрахователя да образува и поддържа технически резерви, с които да гарантира изпълнението на задълженията му по сключените договори за застраховка ГОА, поради което и съответства на изискванията на чл.587, ал.2, т.1 КЗ. Същата има и преварнивна цел, доколкото съобразява поведението на адресата и към последващите отчетни периоди.
Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Воден от гореизложеното съставът на Върховния административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1162/11.11.2021 година на Административен съд – София-област по адм. д. №961/2020 година.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, [ЕИК] да заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 200 (двеста) лева, разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ВАНЯ АНЧЕВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА