Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В. ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Т. В. по административно дело № 521 / 2022 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на „А. М. ООД със седалище в гр. Пловдив, представлявано от пълномощник, против решение № 6449/ 08.11.2021 г. по адм. д. № 4883/ 2021 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № 126/16.10.2019 г. на председателя на Патентно ведомство (ПВ), с което е потвърдено решение на опозиционни състав от 17.12.2018 г. за отхвърляне на подадената от оспорващото търговско дружество опозиция вх. №1344106/30.03.2017 г. срещу регистрацията на марка с вх. № 141722 "accella digital", словна. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че при повторното разглеждане на делото съдът не е изпълнил указанията на ВАС, като не е обсъдил всички доказателства едно спрямо друго, поради което е достигнал до необоснован извод, че процесната марка не е използвана в заявения период. Изложени са аргументи за използване на нерегистрираната марката в рамките на търговската дейност на дружеството в относимия за спора период. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество с отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски.

Ответникът председателят на Патентното ведомство, чрез пълномощник, оспорва подадената касационна жалба. Претендира присъждане на разноски за защита от юрисконсулт и прави възражение за прекомерност по отношение размера на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение.

Ответникът Т. Т. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Първоинстанционният съд е установил, че производството пред Патентното ведомство е започнало по заявление на Т. Т. с вх. №141722 от 01.06.2016 г. за регистрация на марка „accella digital”, словна, за стоки и/или услуги от клас 35, клас 41 и клас 42 на МКСУ. Срещу регистрацията на 30.03.2017 г. е подадена опозиция от "А. М. ООД (предходно наименование „Ди Ес Онлайн“ ЕООД). Дружеството е посочило, че под фирменото наименование „Ди Ес Онлайн“ ЕООД е ползвало нерегистрираната марка от 14.05.2013 г. до 03.11.2016 г. за предоставяне на услуги чрез сайта www.accelladigital.com и чрез реклама на марката, които са идентични на заявените. След изпълнение на предвидената в специалния закон процедура, с решение от 17.12.2018 г. състав по опозиции е отхвърлил подадената опозиция. Решението е обжалвано от дружеството и с оспореното пред първоинстанционния съд решение №126/ 16.10.2019 г. председателят на ПВ е приел становището на състава по опозиции и е отхвърлил подадената от „А. М. ООД опозиция. Решението е обжалвано пред Административния съд София-град, който с решение № 4817/ 09.09.2020 г. по адм. д. № 812/ 2020 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Съдебното решение е отменено по реда на чл. 208 и сл. АПК с решение № 5908 от 17.05.2021 г. по адм. д. №12767/2020 г. на Върховния административен съд и делото е върнато на АССГ за ново разглеждане със задължителни указания.

При новото разглеждане на делото съдът е постановил обжалваното в настоящото производство решение. Приел е, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. В изпълнение на дадените от касационната инстанция задължителни указания е анализирал в съвкупност доказателствата по делото и е подвел релевантните фактически установявания под относимите правни норми. Обсъдил е подробно и в тяхната съвкупност представени от жалбоподателя по делото договори, фактури и публикации.

Съдът е посочил, че предвид чл. 13, ал. 2 ЗМГО (отм.) използването на марка в търговската дейност съдържа четири елемента. Това съдържание на използването на марка следва да бъде вложено и в чл. 12, ал. 6 ЗМГО (отм). Изследвал е релевантните обстоятелства като продължителността, обема и естеството на употреба на нерегистрираната марка във връзка със заявените услуги и е обосновал извод, че жалбоподателят не е доказал действително търговско използване на нерегистрираната марка в качеството й на знак, обозначаващ услуги от класове 35, 41 и 42, преди датата на заявяване на атакуваната марка. По подробно изложени мотиви е отхвърлил жалбата на „А. М. ООД като неоснователна. Решението е правилно.

За да откаже регистрация в хипотезата чл. 12, ал. 6 ЗМГО (отм.), органът следва да установи кумулативно няколко предпоставки: опозицията да е подадена от действителния притежател на марката; да е налице нерегистрирана марка, която да се използва в търговската дейност на територията на Р. Б. датата на подаване на заявката да е по-късна от датата на действителното използване на нерегистрираната марка; идентичност или сходство между нерегистрираната марка и марката - обект на заявката за регистрация, както и между стоките и услугите, обект на марката.

По делото не се спори по отношение идентичността на нерегистрираната марка и заявената марка. Спорен е въпросът дали касаторът е използвал нерегистрираната марка в търговската си дейност.

От представените по делото и обсъдени от административния орган и от съда доказателствата не може да се направи категоричен извод за участие в търговския оборот и стопанския живот на стоки и услуги от заявените класове на процесната търговска марка. Има разлика между използване в търговската дейност като действително търговско използване по смисъла на чл. 12, ал. 6 ЗМГО (отм.) и използване в търговската дейност като реално използване по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм.). Ето защо, относимата правна норма на чл. 12, ал. 6 ЗМГО (отм.) следва да бъде разгледана във вр. с чл. 17, ал. 4 от Наредбата за реда за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции по Закона за марките и географските означения. В случая както административният орган, така и съдът са отчели, че върху представените фактури липсва обозначаване със знака „accella digital”, освен това същите не сочат извършването на услуги с този знак. Правилен и обоснован е изводът, че създаденият и поддържан домейн www.accelladigital.com не представлява търговско ползване на словния елемент на марката. В тежест на жалбоподателя е да проведе пълно и главно доказване за установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства. Жалбоподателят е трябвало да докаже, че използва нерегистрираното наименование „accella digital” в съответствие с основната му функция, която е да гарантира идентичността на произхода на услугите от подадената заявка. Когато се преценява дали използването на марката е истинско, трябва да се имат предвид всички факти и обстоятелства от значение за определяне на действителната търговската експлоатация на знака. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, регистрирането на домейн, съдържащ наименованието на нерегистрираната марка, не представлява само по себе си доказателство за използване на марката в търговската дейност. Касаторът твърди, че чрез посоченият интернет адрес е предлагал услугите, за които претендира използването на спорната марка. Противно на изложеното от касатора чл. 17, ал. 4 Наредбата постановява да бъде извършена преценка на продължителността и обема на употреба на нерегистрираната марка във връзка с услугите, на които се основа опозицията, а в случая не се установява нито продължителност, нито обем на предоставяните услуги. В съответствие с чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗМГО (отм.), използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е използването на знака в търговски книжа и в реклами. От представените по делото доказателства не се установява да е извършвана реклама на нерегистрираната марка за услугите, за които се твърди, че е използвана.

Използване в търговската дейност, извън конкретните си форми на проявление, следва да се интерпретира като използване в процеса на търговия, която не е от частен характер, а води до реализиране на икономическа изгода. Ето защо, за да бъде една нерегистрирана марка преценена като способна да идентифицира търговския произход на стоките или услугите, необходимо е да се отчете значимостта на използването от гледна точка на територията и постигнатия икономически ефект - продължителност, публично представяне и релевантен сектор.

Необходимо е да се посочи и че ако представените доказателства могат да свържат използването на нерегистрирания знак със стоки и услуги, предлагани от касатора, то ще бъдат налице и предпоставките за интензивност на използване на нерегистрирания знак, което обаче в случая не е установено. Дружеството-касатор е използвало знака „accella digital” като лого върху представените по делото договори. В националното право правото на име не е нито сред абсолютните, нито сред относителните основания за отказ от регистрация на марка. Доколкото основанията за отказ са императивно и изчерпателно изброени, разширително тълкуване е недопустимо. Защита на правото на име е въведено като основание за заличаване на марката по силата на чл. 26, ал. 3, т. 5 ЗМГО, но не и като основание да се откаже регистрация.

Неоснователен е касационният довод за допуснати от съда съществени нарушения на производствените правила. Съдът е обсъдил относими за спора доказателства задълбочено и в тяхната взаимовръзка, направил е съвкупен анализ на на относимите доказателства и обсновано е приел за правилни фактическите установявания и правните заключения на административния орган.

Предвид изложеното, като е приел оспореното решение на председателя на ПВ за законосъобразно и е отхвърлил подадената от „А. М. ООД жалба, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на настоящото производство своевременно направеното искане от председателят на Патентното ведомство за разноски е основателно, като в полза на същия следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 100 лв. за защита от юрисконсулт на основание чл. 228 АПК, вр. с чл.143, ал.1 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6449/ 08.11.2021 г. по адм. д. № 4883/ 2021 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „А. М. ООД ,[ЕИК], гр. Пловдив, кв. „Тракия“, бл. 144, вх. „б“, ет. 5, ап. 12, да заплати на Патентното ведомство на Р. Б. гр. София, бул. "Д-р Г.М. Д.," № 52Б, направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА