О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1028

гр.София, 04.10.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто

гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и девети септември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1328/ 2010 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по искане на П. М. П. и на Д. Д. П., за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 39 от 26.03.2010 г. по гр. д.№ 63/ 2010 г. С посоченото решение частично е потвърдено и частично е отменено решение на П. районен съд по гр. д.№ 344/ 2009 г., като по този начин въззивният съд осъдил Д. Д. П. да заплати на П. М. П. на основание чл. 127 ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 25 ал. 2 от СК отм. сумата 5 500 лв, като искът на П. П. против Д. П. за сумата 4 500 лв – неоснователно получена на 18.01.2007 г. сума – бил отхвърлен.

Всяка от насрещните страни по делото претендира за допускане на въззивното решение до касационно обжалване съобразно собственият си материален интерес – ищецът П. П. атакува съдебният акт в отхвърлящата иска му част, а ответницата Д. П. – в осъдителната част.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на П. П. се поддържа, че са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Формулиран е процесуалноправният въпрос за границите за допустимостта на свидетелските показания при хипотезата на чл. 164 ал. 1 т. 4 от ГПК. Според касатора - ищец когато ответната в производството страна е признала получаването...