О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№3213
гр. София, 24.06.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10.06.2024г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
БОРИС Д. ИЛИЕВ
разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №887 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Ф. Ф., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. К. Г., против Решение №335 от 27.11.2023г., постановено по в. гр. д. №374/2023г. по описа на Окръжен съд- Хасково, в частите му, с които е потвърдено Решение №671 от 24.11.2022г., постановено по гр. д. №1036/2021 г. по описа на Районен съд - Хасково, в частите, с които се предоставя упражняването на родителските права върху малолетното дете Е. А. П., ЕГН [ЕГН], на бащата А. И. П. ЕГН [ЕГН]; се определя местоживеенето на малолетното дете Е. А. П., ЕГН [ЕГН], при неговия баща А. И. П. ЕГН [ЕГН]; се определя режим на лични отношения на майката Й. Ф. Ф., ЕГН [ЕГН], с малолетното дете Е. А. П., ЕГН[ЕИК]; се отхвърля предявения от Й. Ф. Ф., ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл. 59, ал.2 от СК за предоставяне на родителските права и за определяне местоживеенето на детето Е. А. П., ЕГН [ЕГН], при нея, за определяне на режим на лични контакти с другия родител и за присъждане на месечна издръжка на детето в размер на 500 лв.; се замества на основание чл. 127а, ал. 2 от СК във връзка с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД съгласието на майката Й. Ф. Ф., ЕГН [ЕГН], като се разрешава на бащата А. И. П., ЕГН [ЕГН], издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето Е. А. П., ЕГН [ЕГН], както и неограничен брой пътувания, но не повече от 30 дни годишно на Е. А. П., ЕГН [ЕГН], извън пределите на Р. Б. до всички държави - членки на Европейския съюз, Кралство Великобритания и Р. Т. и обратно, придружавано от бащата или изрично упълномощено за това от него трето пълнолетно лице, за срок до навършване на 9 годишна възраст на Е. А. П., ЕГН [ЕГН]. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК, като се иска обезсилването му в частта, с която съдът се е произнесъл по претенцията с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, и отмяната му в останалите обжалвани части и предоставяне на родителските права и определяне на местоживеенето на малолетното дете Е. А. П. при майката Й. Ф. Ф., определяне на режим на лични отношения на бащата с детето и осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка на детето, чрез неговата майка. В случай, че касационната жалба за предоставяне на родителските права по отношение на детето не бъде уважена, се иска отмяна на решението в частта му за определения режим на лични отношения между майката и детето и определяне на по - разширен такъв. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторката се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл.280, ал.2 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от А. И. П., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адв. Т. В., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:
С въззивното решение в обжалваните му части Окръжен съд- Хасково се е произнесъл по предявени от Й. Ф. Ф. и А. И. П. искове за предоставяне упражняването на родителските права и определяне на местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на малолетното им дете Е. А. П., както и по претенция по чл. 127а, ал. 2 от СК във връзка с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД за заместване на съгласието на майката Й. Ф. Ф. за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето Е. А. П. и за разрешаване на пътувания на детето извън пределите на Р. Б. заедно с бащата А. И. П.. Съдът е приел, че с оглед интересите на детето и отчитайки полаганите до момента грижи, възпитателски качества, желание на родителя, привързаност на детето, социална среда и обкръжение, жилищно - битови и материални условия на живот, бащата А. П. е по-пригоден да отглежда и възпитава детето Е., поради което родителските права следва да се предоставят на него. Посочил е, че и двамата родители имат родителски качества и капацитет да отглеждат и възпитават детето, но само по показателите „пол“ и „възраст“ превес има майката, а по всички останали показатели се разкрива превес на бащата. Посочил е и че предоставянето на родителските права по отношение на детето на бащата не би попречило да се осъществява връзка между детето Е. и нейната едноутробна сестра Н.- дете на майката от предходен брак. Изложил е съображения, че по делото не били налице доказателства за изградена силна емоционална връзка между двете деца, поради което и разделянето им не би могло да окаже негативно емоционално влияние по отношение на някое от тях. Посочил е, че по делото действително се установява, че за период от около две години детето Н. е живеело в семейството на А. и Й. в [населено място] заедно със сестра си Е., но през този период от време доста често отглеждането й е било възлагано и на баща й А. А. и на неговите родители. Съдът е приел, че не би било в интерес на детето Е. да бъде променено местоживеенето му при майката, защото промяната за детето би била стресираща и свързана със загубата на дома му в [населено място], който детето приема като свой според заключението на съдебно - психологичната експертиза. Приел е, че бащата е полагал грижи за детето от самото му раждане, не се установява да неглижира негови интереси и потребности и има по-добри материални възможности и поддържаща подкрепа от своите близки при отглеждането и възпитанието на детето. Определил е като укоримо поведението на бащата, че за определен период от време е прекъснал личните контакти на майката с детето, но е отдал значение на установеното от заключението на СПЕ, че въпреки това не е налице негативно настройване на детето спрямо майката и не се наблюдава синдром на родителско отчуждение, както и че впоследствие контактите на детето с майката са възстановени. Приел е, че майката преекспонира здравословните проблеми на детето, както и факта, че бащата не полага лично грижи за детето, а възлага това на трети лица. Посочил е, че от показанията на св. А., бивш съпруг на майката Й. Ф., се установява, че подобни здравословни проблеми е имало и детето Н., упражняването на родителските права по отношение на което е предоставено на майката. Съдът е приел, че в случая са били взети адекватни мерки за преодоляването на възникналия здравословен проблем при детето Е. и няма доказателства, от които да се направи извод, че бащата неглижира този проблем, че не може да се справи или че с оглед пола си е непригоден. По отношение полаганите лични грижи от всеки един от родителите, в моментите, в които детето се отглежда при него, съдът е посочил, че на всеки работещ родител в определени моменти се налага да ползва помощ от свои близки и от обстоятелството, че бащата ползва такава от своя пълнолетен син - св. П. или от св. С., която е била детегледачка на детето Е., не може да се направи извод, че не полага грижи за детето и е абдикирал от родителските си задължения. Отбелязал е, че и майката ползва подкрепяща грижа от своя баща - св. А., при вземането на детето Е. от детската градина, както и от родителите на бившия си съпруг при отглеждането на детето Н.. Съдът е приел, че не са налице основания за промяна на определения от първоинстанционния съд режим на лични контакти между майката и детето /до започване на обучението в първи клас- една седмица месечно - от третия петък до следващата четвърта неделя от месеца от 18.00 ч. в третия петък до 16.00 ч. на четвъртата неделя, а след започване на училище - всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 18.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя/, който е съобразен с режима на лични контакти на детето Н. с баща й, като по този начин е осигурена възможност на двете деца да комуникират пълноценно.
В частта й, с която се обжалва произнасянето на въззивния съд по претенцията по чл.127а от СК, касационната жалба е недопустима, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК решенията по въззивни дела по тези производства не подлежат на касационно обжалване. Предвид горното в посочената й част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото- да се прекрати.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторката поставя следните въпроси, по които според нея въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС:
1.Какви са задълженията на въззивния съд при разглеждане на делото и произнасянето със съдебен акт във връзка с възлагане на родителски права по отношение на малолетно дете?
2. В какви аспекти и критерии следва да бъде преценяван най-добрият интерес на детето при предоставяне на родителските права след развода на родителите?
3. Едностранното и еднолично решение и поведение на А. П. да скрие и препятства всякакви лични контакти на малолетното си дете Е. и нейната майка нарушава ли висшия интерес на детето и правото му на неприкосновеност на семейния му живот?
4. Местоживеенето на малолетно детето след неправомерното му едностранно задържане в нарушение на чл. 122, ал. 2 от СК може ли да бъде единствен и решителен довод за възлагане на родителски права?
Направено е и искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради вероятна нищожност или недопустимост, както и очевидна неправилност.
Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради вероятната му нищожност или недопустимост. В касационната жалба и изложението касаторката не е мотивирала искането си, като при извършената служебна проверка от касационната инстанция не се установиха основания за евентуална нищожност или недопустимост на решението. Предвид горното следва да бъде разгледано искането й за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по поставените от нея въпроси.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса от изложението, отнасящи се до критериите за преценка на най - добрия интерес на детето при предоставяне на родителските права и за задълженията на въззивния съд при произнасянето по спор за родителски права. Въпросите са от значение за изхода на делото, поради което по отношение на тях е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не е налице допълнителния селективен критерий - противоречие със задължителната и казуална практика на ВКС. Съгласно същата в рамките на предмета на проверката по чл. 269 от ГПК въззивният съд в съответствие със задълженията си по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК е длъжен да разгледа всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по делото доказателства във връзка с техните доводи, а преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на събраните доказателства във връзка с тези факти, следва да бъдат отразени в мотивите на съда. В конкретния случай въззивният съд не е допуснал нарушение на посочените разпоредби, тъй като при постановяване на решението си е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е посочил и преценил всички конкретни обстоятелства, които са релевантни за спора. При постановяване на въззивното решение съдът се е съобразил с трайната съдебната практика на ВКС по споровете относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения между родители и деца, с която се възприемат и доразвиват постановките на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., според които интересът на детето е приоритетен при преценката кой от родителите да упражнява родителските права, при кого да живее детето и какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. При извършване на преценката, която зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай, за да стигне до извод какъв е най-добрият интерес на детето, въззивният съд е спазил указанията, дадени в съдебната практика, според които съдът следва да съобрази в съвкупност различни обстоятелства, като по-съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при неговото отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, жилищно - битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и др., повечето от които са посочени вече и изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, както и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. Съобразено е, че от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай, като съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства. В случая, за да предостави на бащата упражняването на родителските права по отношение на детето, съдът е отчел, включително чрез препращане по реда на чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, обстоятелството, че от раждането си детето през по - голямата част от времето е живяло и е отглеждано в дома на бащата в [населено място], като от фактическата раздяла на страните на 25.12.2020г. грижите за него се полагат от бащата с помощта на трети лица /наетата детегледачка, роднините по бащина линия, а впоследствие и новата партньорка на бащата/, като детето посещава детска градина и допълнителни занимания в [населено място], където се чувства емоционално спокойно и има изграден приятелски кръг. Отчетен е и фактът, че и преди фактическата раздяла на страните майката често е пътувала от [населено място] до [населено място] през уикендите и е оставяла детето на грижите на бащата. Подробно е обсъдено и обстоятелството, че след фактическата раздяла на страните, за период от повече от 10 месеца бащата не е осигурил достъп на майката до детето за непосредствени контакти, което негово поведение е оценено като укоримо, но в същото време е съобразено, че в този период на майката е била предоставена възможност за видео - разговори с детето чрез приложението „Вайбър“, поради което не се е стигнало до емоционална травма за детето или до синдром на отчуждение от майката. Отчетено е и обстоятелството, че в предходен период майката също е имала подобно поведение, като за период от няколко месеца е напуснала семейното жилище в [населено място] заедно с детето и е ограничила контактите на бащата с него. Съобразено е и заключението на приетата по делото съдебно - психологична експертиза, съгласно което емоционалната връзка на привързаност и доверие между детето Е. и всеки от двамата родители е по-стабилна с бащата, като не са установени опити от негова страна за манипулиране и настройване на детето срещу майката, докато след срещите на детето с майката се забелязват прояви с негативен знак в поведението му /използва в активния си речник нови изрази по отношение на бащата- „лош, „гаден/, като според вещото лице ако майката продължи да говори негативно за бащата пред детето, е налице риск от родителско отчуждаване спрямо бащата. Отчетено е и установеното от приетата съдебно - психологична експертиза обстоятелство, че при майката социалната желателност е в по-високи стойности от тези на бащата, което показва силно желание да бъде харесвана и социално приета, независимо от средствата за изява. При посочените обстоятелства съдът е достигнал до извод, че бащата има превес по критерия родителски и възпитателски качества. Съдът е приел, че бащата е в състояние да осигури и по - добри жилищни и битови условия за детето, тъй като в жилището му- еднофамилна къща, която е негова собственост, детето разполага със самостоятелна детска стая, докато в апартамента на майката в [населено място] /собственост на нейната майка/ детето би живяло в обща стая със своята с шест години по - голяма сестра от първия брак на майката. По отношение на възможността за помощ от трети лица съдът е отчел, че бащата може да ползва такава от своя пълнолетен син от първия му брак, който още от раждането на детето се е включвал в полагането на грижи за него, на новата си партньорка и на родителите си, а при нужда и на детегледачката на детето. Отчетено е обстоятелството, че бащата няма други ненавършили пълнолетие деца и е изцяло концентриран в грижите за детето, докато майката следва да разпределя ангажиментите си по отношение на две непълнолетни деца, като може да разчита на подкрепа само от родителите си, които живеят в друго населено място. По отношение на критерия пол и възраст на детето /момиче на пет години/ съдът е приел, че приоритет има майката, но в същото време е посочил, че детето вече не е във възраст, в която се нуждае от непосредствено физическо обгрижване и е почти самостоятелно при обличане, събличане и хранене, като би могло да получава напътствия и помощ и от бащата, а по отношение на грижата за интимната му хигиена бащата може да разчита на познанията си като медицинско лице и на обкръжението си от женски пол, а след кратко време детето ще бъде в състояние и само да поддържа интимната си хигиена. Обсъдено е било и обстоятелството, че детето има с шест години по - голяма едноутробна сестра от първия брак на майката, с която има изградена емоционална връзка. В тази връзка съдът е посочил, че независимо че родителските права по отношение на нея са предоставени на майката, тя не е живяла постоянно с нея, а често е била отглеждана и от своя баща и неговите родители. Считано от м. ноември 2020г., двете деца са фактически разделени, като при детето Е. съгласно заключението на приетата съдебно - психологична експертиза доминират социалните контакти с роднините по бащина линия. Посочил е и че предвид разликата от шест години във възрастта на двете деца между тях липсват взаимни интереси и обща социална среда. При съвкупната преценка на всички значими за изхода на делото обстоятелства съдът е стигнал до извода, че в най - добър интерес на детето е местоживеенето му да е при бащата А. П. и той да упражнява родителските права спрямо него. Предвид горното настоящият състав на съда намира, че при разрешаването на поставените от касаторката въпроси, посочени по - горе под №1 и №2, въззивният съд не е допуснал отклонение от установената съдебна практика, поради което не е налице поддържаното от нея основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по третия въпрос от изложението, отнасящ се до значението за изхода на спора на установеното по делото обстоятелство, че за период от повече от десет месеца бащата не е позволил на майката непосредствени контакти с детето. Както вече се посочи по - горе, при произнасянето от съда по претенция за определяне на местоживеене и упражняване на родителски права приоритет имат интересите на детето, като същото се извършва след комплексната преценка на множество обстоятелства, имащи значение към оценката на същите. Предвид горното изтъкнатото от касаторката обстоятелство на лишаването й от достъп до детето само по себе си не може да има решаващо значение за изхода на спора, а следва да се преценява заедно с останалите релевантни обстоятелства и при съобразяване на водещия за производството критерий - интересът на детето. В случая при постановяване на обжалваното решение в съответствие със задължителните указания, дадени в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. и формираната по реда на чл.290 от ГПК практика на ВКС съдът е взел предвид посоченото обстоятелство и е отчел значението му заедно с останалите установени по делото относими за спора обстоятелства. Несъгласието на касаторката с крайните изводи на въззивния съд и оплакванията й срещу същите могат да бъдат разглеждани и обсъждани при решаването на делото по същество в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По отношение на последния въпрос от изложението, посочен по - горе под №4, също не може да се допусне касационно обжалване. По отношение на него не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като същият е некоректно поставен, доколкото съдържа съждения, които не кореспондират с мотивите на въззивното решение. Преценката на съда да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Е. на бащата А. П. не се основава единствено на фактически установеното местоживеене на детето, а на съвкупната преценка на обстоятелствата, имащи значение за определяне на най - добрия му интерес.
Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения и при извършената и служебна преценка /в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца/, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице посочените в изложението основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2 от ГПК, както и че не е налице основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК касаторката следва да бъдат осъдена да заплати на ответната страна А. И. П. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2025 лв.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Й. Ф. Ф., ЕГН [ЕГН], против Решение №335 от 27.11.2023г., постановено по в. гр. д. №374/2023г. по описа на Окръжен съд- Хасково, в частта й, с която се обжалва произнасянето на въззивния съд по претенцията по чл.127а от СК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №335 от 27.11.2023г., постановено по в. гр. д. №374/2023г. по описа на Окръжен съд- Хасково, в частите му, с които е потвърдено Решение №671 от 24.11.2022г., постановено по гр. д. №1036/2021 г. по описа на Районен съд - Хасково, в частите, с които се предоставя упражняването на родителските права върху малолетното дете Е. А. П., ЕГН [ЕГН], на бащата А. И. П. ЕГН [ЕГН]; се определя местоживеенето на малолетното дете Е. А. П., ЕГН [ЕГН], при неговия баща А. И. П. ЕГН [ЕГН]; се определя режим на лични отношения на майката Й. Ф. Ф., ЕГН [ЕГН], с малолетното дете Е. А. П., ЕГН[ЕИК]; се отхвърля предявения от Й. Ф. Ф., ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл. 59, ал.2 от СК за предоставяне на родителските права и за определяне местоживеенето на детето Е. А. П., ЕГН [ЕГН], при нея, за определяне на режим на лични контакти с другия родител и за присъждане на месечна издръжка на детето в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Й. Ф. Ф., ЕГН [ЕГН], да заплати на А. И. П. ЕГН [ЕГН], сумата от 2025 лв.- разноски за касационното производство.
В частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
В частта му, с която не е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.