ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 130/15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 2146 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на С. Й. А., чрез пълномощника адв. Ан. С. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, и на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощниците му адв. Яв. Н. от САК и адв. М. Д. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 145/19.05.2025 г., постановено по в. т. д. № 345/2024 г. по описа на Апелативен съд-Варна, І с-в, в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. Й. А. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 250000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на нейния брат Н. Й. Н., починал на 08.10.2020 г. при ПТП; в частта, в която са уважени предявените от Н. Н. Й., Н. Н. Й. и М. Н. Й. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 42000 лв. (за всеки един от тях) до уважения размер от по 166000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на техния баща Н. Й. Н., починал на 08.10.2020 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от подаване на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане; в частта, в която са уважени предявените от Н. Н. Й. и М. Н. Й. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 60000 лв. (за всеки един от тях) до уважения размер от по 130000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на тяхната майка Н. Е. Н., починала на 08.10.2020 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от подаване на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане, както и в частта, в която са уважени предявените от М. и Ю. А. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 34000 лв. (за всеки един от тях) до уважения размер от по 99000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на техния син Н. Й. Н., починал на 08.10.2020 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от подаване на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане.

Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, в която са уважени предявените активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД по суми и ищци, както следва: 1) за Н. Н. Й., Н. Н. Й. и М. Н. Й. - за заплащане на сумата от по 42000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на техния баща Н. Й. Н., починал на 08.10.2020 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от подаване на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане; 2) за Н. Н. Й. и М. Н. Й. - за заплащане на сумата от по 60000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на тяхната майка Н. Е. Н., починала на 08.10.2020 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от подаване на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане и 3) за М. и Ю. А. - за заплащане на сумата от по 34000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на техния син Н. Й. Н., починал на 08.10.2020 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от подаване на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане. Като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която предявените от Н. Н. Й., Н. Н. Й., М. Н. Й., М. и Ю. А. са отхвърлени над присъдената сума до пълния им предявен размер.

Касаторът С. Й. А. счита, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е необосновано – макар и по делото да е установено по несъмнен начин, че сестрата и починалият брат Н. Й. Н. са изградили трайна и дълбока емоционална връзка, като ищцата търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, в противоречие с правилата на логическото мислене въззивният съд е достигнал да фактическия извод, че в процеса на доказване не е установено, че изживените от сестрата на починалия брат болки и страдания не се отличават с изключителност, необичайност съобразно наложилите се в българското общество морални правила. В този смисъл, апелативният съд неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че сестрата на починалия не е активно материално легитимирана в настоящото исково производство.

Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. „Какви са критериите и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на близък, на лица, които са извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г.?“; 2. „Какви са критериите за преценка, за да се приеме, че търпените от лицето болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките?; „Какви предпоставки следва да са налице, за да приеме съдът, че лицето, предявило иска за неимуществени вреди, е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи от смъртта му значителни морални болки и страдания с продължително проявление във времето?; „Как следва да се преценява изключителността в отношенията между сестра и брат, починал при ПТП, с оглед установяване на материалноправната активна легитимация на разширения кръг родственици, в хипотеза на предявен иск за неимуществени вреди?“; 3. „Допустимо ли е въззивният съд да се отклони от указанията в ТР № 1/2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС за изследване на предпоставките на изключителност в създадената близост между брат и сестра и необходимо ли е смъртта на единия от тях да доведе до травматични последици в психиката на другия/преживелия/ родственик, за да му се признае правото на обезщетение за неимуществени вреди?“; 4. „Следва ли, когато определя кръга от материално легитимирани лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой близък, във връзка с приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, съдът да решава въпроса за наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение, конкретно - за всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото?“; 5. „Възможно ли е да е налице „изключителен“ интензитет на болките и страданията на брат или сестра, когато същите през целия си живот са живеели заедно, в едно населено място, дори да не са в едно домакинство, но са споделяли общ приятелски кръг и общи интереси?“; 6. „Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и сестрите на починалия?“; 7. „Във връзка с приложението на установените в ТР № 1/2016 год. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС критерии за изключителност, длъжен ли е въззивният съд да съобрази съдебната практика по аналогични случаи, когато е предявен иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на брата на ищцата, загинал при ПТП?“ (по тези седем правни въпроса се твърди противоречие както със задължителната практика, чийто израз представлява ТР № 1/2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, така и със следната казуална практика: решение № 372/14.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1199/2015 г., ІІ т о.; решение № 92/17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275 от 2019 г., II т. о.; решение № 206/26.10, 2018 г. на ВКС по т. д. № 670/7017 г., I т. о.; решение № 310/06.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2429/2017 г., ІІ т. о.; решение № 70/03.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 755/7018 г., II т. о.; решение № 50163/15.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1740/2021 г., I т. о. и решение № 61/17.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 723/2021 г., II т. о.); 8. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви и да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства, събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да обсъди всички доводи и възражения, направени във въззивната жалба?“; 9. „Изпълнил ли е въззивният съд задължението си да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, при положение, че не е съобразил гласните доказателства по делото, които доказват съществувалата трайна, дълбока и постоянна емоционална връзка между брат и сестра, надхвърляща по интензитет и времетраене нормално присъщата такава за съответната родствена връзка?“ (по тези два процесуалноправни въпроса се твърди противоречие със задължителната практика - ТР № 1/2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК; ТР № 1/2001 г. на ВКС по гр. д. № 1/2000 год. на ОСГК и ППВС № 1/1953 г.); 10. „При изследване на въпроса дали ищцата попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения в отношенията между внуци и баби и дядовци, братя и сестри, респ. сестри и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай?“ и 11. „Допустимо ли е да се определи като критерий за липса на особено близки отношения между ищцата и нейния брат обстоятелството, че последните са имали обичайни за българското общество отношения? Какви са критериите, за да се определят едни отношения като обичайни, за да се разграничат от особените извънредните такива, обосноваващи правото на иск?“ (касаторът твърди, че правният отговор на тези правни въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото).

Ответникът по тази касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Касаторът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е необосновано – при определяне на размера на застрахователното обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на техните родственици (съобразно критериите за справедливост, уредени в нормата на чл. 52 ЗЗД), решаващият съд не е съобразил в достатъчна степен действителния интензитет на претърпените неимуществени вреди – съобразно социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на релевантното застрахователно събитие. Счита за необоснован и фактическия извод на въззивния съд за неустановеност на причинно-следствената връзка между противоправното поведение на загиналия водач на л. а. „Опел Ф.“ и неговата смърт, като в противоречие с правилата на логическото мислене апелативният съд бил изразил едно предположение, че дори и при движение със съобразена за пътния участък скорост на този автомобил неговият водач не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като не би могло да се изключи възникването на тежки животозастрашаващи увреждания, които отново да причинят летален изход на двамата загинали.

Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси относно: 1. „Приложението на чл. 52 ЗДД при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, респективно относно задължението на съда да обсъди всички факти и обстоятелства, релевантни за формирането на критерия, като посочи значението им за размера на обезщетението“ (по този правен въпрос се твърди противоречие както със задължителната практика – ППВС № 4/1968 г., така и с казуалната съдебна практика – решение № 50043/06.06.2023 г. по гр. д. № 1490/2022 г. на ВКС, III ГО; решение № 14/10.02.2021 г. по т. д. № 3014/2019 г. на ВКС, II ТО; решение № 175/17.11.2023 г. по гр. д. № 458/2023 г. на ВКС, III ГО; решение № 194/28.04.2025 г. по н. д. № 249/2025 г. на ВКС, III НО, решение № 145/28.03.2025 г. по н. д. № 935/2024 г. на ВКС, I НО и решение № 435/02.07.2024 г. по гр. д. № 4549/2022 г. на ВКС, IV ГО); 2. „Приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и релевантните за основателност на възражението за съпричиняване факти и обстоятелства - не следва ли съдът да приеме наличие на принос, когато по делото се установи, че при изпълнение на законовите задължения на пострадалия, което би довело до друг механизъм на настъпване на ПТП, уврежданията на пострадалите биха били различни от действително получените, които именно са довели до смъртта им“ (по този материалноправен въпрос се твърди противоречи с решение № 50136/27.02.2023 г. по т. д. № 1445/2021 г. на ВКС, II ТО и решение № 339/20.12.2018 г. по т. д. № 2882/2017 г. на ВКС, II ТО и 3. „Задължението на въззивния съд по чл. 236, ал. 2 ГПК да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, относими към фактите от значение за разрешаване на правния спор“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 50250/17.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 667/2022 г., ІV г. о.; решение № 548/06.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2009 г., ІІІ г. о. и решение № 37/29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 241/2011 г., І г. о.).

Ответниците по тази касационна жалба са подали в законоустановения срок писмен отговор, в която развиват правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, чрез пълномощници – с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че процесното ПТП е настъпило на 08.10.2020 г., около 12, 00 ч. на път 1-2 (Е70), от [населено място] до [населено място], между т. а. „М. А. , с прикачено към него полуремарке (водачът на този товарен състав е бил застрахован при ответното застрахователно дружество) и л. а. „Опел Ф.“. Вследствие на това ПТП водачът на л. а. Н. Н. и возещата се на предната седалка Н. Н. са получили травми, несъвместими с живота, от които са починали. Установява се и родствената връзка на всеки от ищците с починалите в произшествието, както и обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач на т. а. е била обезпечена през релевантния период от ответното застрахователно дружество по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В този смисъл, апелативният съд е счел, че в процеса на доказване са установени всички материални предпоставки, включения във фактическия състав, при проявлението на който се поражда имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди на близките роднини на починалите при настъпване на процесния покрит застрахователен риск (виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и причинно следствена връзка между деликта и причинените неимуществени вреди). Обосновал е правното съждение, че правният спор пред въззивния съд се съсредоточава относно размера на дължимите застрахователни обезщетения и относно основателността на своевременно релевираното правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия водач Н. - поради управление на автомобила с превишена скорост.

Апелативният съд е изяснил, че размерът на застрахователното обезщетение следва да бъде определен съобразно критерия за справедливост, установен в нормата на чл. 52 ЗЗД, който е обсъждан и в задължителната съдебна практика – съгласно мотивите на т. 2 от ППВС № 4/1968 г. понятието справедливост не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства: начина на извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност.

Разглеждайки предявените от Н. Н., Н. Н. и М. Н. осъдителни искове за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие смъртта на техния баща Н. Н., апелативният съд е съобразил, че Н., на 14-годишна възраст към момента на настъпване на процесното ПТП, е осиновен от загиналия и отгледан като собствен син от него и фактическата му съпруга Н. Н. от 4-5 годишна възраст с помощта на бабата и дядото по бащина линия. От заключението на СПЕ се установявало, че между този ищец и загиналите в ПТП Н. и Н. е била създадена връзка като между родители и рождено дете - Н. възприемал Н. като роден баща, а кака си Н. наричал „мама“. Изпитвал към тях дълбока привързаност, чувство на любов и благодарност. След инцидента изпаднал в отчаяние и дълбока тъга, преживял отново загубата на рождения си баща, усещал се изоставен, беззащитен, безсилен да промени ситуацията, проявил средна депресивна симптоматика и средна степен на невротизация на личността, преживявал тревожност и недоверие, очаквал да се случи нещо лошо, загубил спокойствието си и предвидимостта на съществуването си, както и обекта на подражание и идентификация в лицето на баща му, проявявал неочаквани изблици на тъга и раздразнение, както и безпокойство в резултат на объркване и неувереност в себе си и бъдещето си. Ищците Н. Н., на 18-годишна възраст към момента на настъпване на ПТП, и М. Н., на 13-годишна възраст към момента на настъпване на ПТП, загубили и двамата си родители. Съгласно СПЕ загубата имала опустошително отражение върху психиката, съзнанието и поведението на Н.. Той бил сломен, изпаднал в отчаяние, имал склонност към изолация, изборност на контактите, затвореност и несподеляне - трудно допускал останалите до вътрешните си преживявания. При него травмата довела и до създаване на интимна връзка и обвързване, с цел търсене на допълнителна подкрепа и сигурност в тежкия момент, т. е. задействан е бил защитният механизъм на обектно изместване поради невъзможност да изрази любовта и привързаността си към основния човек или обект - майката. И при него се наблюдава латентна тревожна симптоматика и страхови изживявания, неспокоен и непълноценен сън, вътрешно напрежение и безпокойство. Почти същото опустошително въздействие е оказала загубата на родителите и върху ищцата М. Н.. При нея е настъпила двойственост в поведението, която се изразява, от една страна, в зависимо от другите поведение, а от друга страна - стремеж да покаже колко е силна и зряла, както и да постигне отлични резултати в училище. Проявява силен стремеж да избяга от негативните преживявания чрез отричане, откъсване от действителността и бягство в деструктивни модели на поведение като изолация, регрес в поведението, развиване на материализъм и липса на мечти – песимизъм.

При съвкупната преценка на всички гласни и писмени доказателства въззивният съд е обосновал фактическото съждение, че смъртта се отразила много тежко както на децата, така и на неговите родители. Изградили голям паметник на Н., редовно посещавали гроба му. След загубата на Н. и Н. всички станали много затворени, често плачели, децата стояли в стаите си, както и бащата на Н., който не искал да говори с никого, но споделял, че често сънува починалите и все едно вижда катастрофата. М. посещавала психолог, не излизала често, ходела на училище сама, прибирала се сама, била затворена. Съобразен е и периодът на възстановяването на тези ищци от получените психотравматични увреждания и прогнозата за тяхното отзвучаване - негативните емоции били най-силни непосредствено след произшествието, но продължават да персистират. Липсват основания да се приеме, че тези влияния ще отслабнат вбъдеще. Апелативният съд е взел предвид и обстоятелството, че загубата на двамата родители била внезапна, като децата от ранна възраст до края на живота си ще останат лишени от подкрепата и грижата на най-близките им хора в стресови и трудни моменти, от основната опора в живота им, от модел на подражание, от сигурност и защита, както и от необходимостта от включване на защитни механизми за справяне за неопределен период от време. Съобразил е както икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, размерът на минималната РЗ за 2020 г. – 610 лв., лимитите на застрахователно покритие по договорите за задължителна застраховала „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които за причинените неимуществени вреди към момента на настъпване на процесното ПТП за всяко събитие са до размера от 10 420 000 лв., така и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. При така изяснените правнорелевантни обстоятелства и изложените правни доводи апелативният съд е приел, че дължимото застрахователно обезщетение за причинените на децата неимуществени вреди от кончината на техните родители вследствие на процесното ПТП възлиза на сумата от по 250000 лв. – 1) присъдил е обезщетението за смъртта на техния баща Н. Н. по 166000 лв. (за всеки един от тях), след приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение от по 84000 лв. (за всеки един от тях), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от подаване на исковата молба - 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане и 2) присъдил е на ищците Н. и М. Несторови застрахователно обезщетение в размер по 130000 лв. (за всеки един от тях) за смъртта на тяхната майка Н. Н., след приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение от по 120000 лв. (за всеки един от тях), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от подаване на исковата молба - 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане.

По претенциите на М. Н. А. и Ю. А. А. апелативният съд е взел предвид, че до трагичния инцидент двамата родители са живеели в един двор със семейството на своя син в сговор, разбирателство, взаимна подкрепа и уважение. Загубата на Н. и Н. оказала силно негативно влияние върху съзнанието и поведението на М., като я е лишило от усещането за жизнено благополучие - загубила е смисъла на своето съществуване, влошило се физическото и психическото състояние, започнала да изпитва страх и притеснения за близките си, тъга по загубата на своето дете и тревожност по отношение на внуците и техния живот без родители. Ползвала е медикаменти против тревожност и се е консултирала с психиатър. Последиците от психическата травма на родителя, загубил своето дете, ще продължат през целия му живот до неговата смърт. В случая механизмът за справяне представлява заместващата грижа за внуците и тяхното добруване - М. обаче не разполага с достатъчно ресурси за преодоляване на загубата и последиците от нея ще останат до края на живота . Тези фактически изводи за психическото състояние са изцяло релевантни и за бащата Ю. А. – той отказва да говори за травмата си, което представлява продължаващо въздействие върху емоционалното му състояние. Преустановил е работата си във фирмата, като тази дейност я е предоставил на един от внуците си. За двамата родители загиналите Н. и Н. са имали еднакво значение като родители на техните внуци, като след смъртта на родителите ищците А. изцяло са поели грижите за внуците си. Въззивният съд е съобразил и възрастта на родителите на загиналия към момента на настъпване на неговата кончина - М. на 57 години, а Ю. на 59 години, когато те все по-отчетливо започват да изпитват нужда от подкрепата и съдействието на своите деца (в битово, психологическо и здравословно отношение). Съобразно така изяснените правнорелевантни факти, икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на процесното ПТП апелативният съд е приел, че претендираното застрахователно обезщетение за родителите на загиналия възлиза на сумата от по 170000 лв. (за всеки един от тях), но е присъдил сумата от по 99000 лв. - след приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на по 71000 лв. (за всеки един от тях), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от подаване на исковата молба - 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане.

Въззивният съд е изяснил, че активната материалноправна легитимация на сестрата на починалия Н. Н. трябва да се преценява съобразно установените правнорелевантни факти от приетата по делото СПЕ и от разпитаните свидетели. Загубата на брат и съпругата му са оставили дълбоко отражение върху психиката, съзнанието и поведението на тази ищца – тази загуба е възприета като трайна, дълбока и непреодолима предвид близката родствена връзка и изградените отношения на обич, подкрепа, разбирателство и взаимопомощ. Засегнато е функционирането на ищцата към посока неспособност да изпитва удовлетворение, удоволствие и да се радва на психично благополучие в живота си. Появили са се клинични симптоми на депресия, тревожност и негативна психосоматика. Преживяването е било шокиращо, отчайващо и опустошително, сринало е до основи всичките психически ресурси. Освен изградените хармонични отношения между брат и сестра загубата за С. е била тежка и въз основа на обстоятелството, че тя е разчитала на Н. за отглеждането на детето си, имала е с него и служебни отношения. Виждали са се често, гостували си. При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства апелативният съд е достигнал до фактическия извод, че между ищцата и нейния починал брат е породена близка духовна връзка, характеризираща се с любов, взаимно разбирателство и взаимопомощ. Но тя е нормална за тези родствени отношения, поради което не надхвърля обичайните според традиционните ценности на българското семейство отношения и не се характеризира с по-висок от обичайния интензитет и времетраене. Не са установени в процеса на доказване конкретни житейски обстоятелства, обосноваващи изключителна привързаност - в резултат на загубата ищцата е преживяла силни негативни емоции, болки и страдания, които обаче - въпреки внезапния си и опустошителен характер, не са довели до абнормно преживяване на подобен вид травми. В този смисъл, поради своята недоказаност исковата претенция на тази ищца е отхвърлена.

Произнасяйки се по материалноправното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия водач на процесния лек автомобил, който се е движел с превишена скорост, апелативният съд е обосновал по същество правния извод, че това противоправно поведение не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия летален изход. Съобразил е фактическите изводи, до които са достигнали четирите приети по делото съдебни експертизи – те са еднозначно категорични, че в случай че водачът Н. Н. бе управлявал лекия автомобил с разрешената за конкретния пътен участък скорост (70 км/ч), той би могъл да спре на 6 м. преди мястото на удара в дясната лента за движение, но и в този случай отново би настъпил удар с товарния автомобил - поради продължаващото движение на неговото ремарке. Това съприкосновение би било челно, в цялата предна част, а не странично както в реалната ситуация. В този случай уврежданията на загиналите биха били по-слабо изразени за механичната черепно-мозъчна травма и вероятно за инерционната, но поради голямата кинетична енергия водачът и пасажерът на предната дясна седалка биха получили съвкупни несъвместими с живота увреждания, които да доведат до летален изход. От заключението на КАТМЕ, прието от въззивния съд, е изяснено, че и при такъв сблъсък (с разрешената за пътния участък скорост) не би могло да се изключи възникването на тежки животозастрашаващи увреждания или последващи от тях усложнения за пострадалите – и в този случай летален изход не може да бъде изключен. В този смисъл, с поведението си на пътя пострадалият Н. Н. не е допринесъл нито за възникването на процесното ПТП, нито за собствената си и тази на Н. Н. смърт, поради което правонамаляващото материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е оставено без уважение.

При съвпадане на крайните правни съображения на двете съдебни инстанции ожалваното първоинстанционно решение е потвърдено.

Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по предявената от С. Й. А. касационна жалба - при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обобщени, осмият и деветият процесуалноправни въпросни, поставени в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, са от значение за установяване на действителните правнорелевантните факти по делото, които обосновават възникването на предявеното притезателно право за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на тази ищца неимуществени вреди вследствие кончината на нейния брат при настъпване на релевантното ПТП. Те са свързани с процесуалното задължение на въззивния съд – при обсъждане на всички правни и фактически доводи на страните за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, да формира своето вътрешно убеждение по спорния предмет на делото само въз основа на приетите за установени от него правнорелевантни факти и закона, като ги подведе под диспозицията на приложимата материалноправна норма (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК). Апелативният съд е извършил самостоятелна преценка на всички относими по делото доказателства, като се е произнесъл по релевираните във въззивната жалба на тази страна правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, както предписват процесуалните правила, уредени в ГПК, и установената съдебна практика на ВКС, вкл. и задължителната, чийто израз представляват тълкувателните разяснения, дадени в ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Въззивният съд е изяснил защо е възприел за неоснователен правния довод на този въззивник, че съобразно конкретните отношения между сестрата и починалия брат е съществувала такава трайна духовна и емоционална връзка, която да надхвърля по интензитет и съдържание нормално присъщата за тези роднини, до степен, сравнима с тези на най-близките, която принципът за справедливост да обосновава възникване на правото на заместващо обезщетение за изживените от тях болки и страдания. От свидетелските показания е приел за установено правнорелевантното обстоятелство, че съобразно нормалната и типичната за близостта и привързаността между сестра и брат смъртта на Н. Н. е довела до емоционални страдания, мъка и тъга у ищцата. Но при разглеждане на настоящия казус апелативният съд е обосновал правното съждение, че недоказано е останало правнорелевантното обстоятелство, че сестрата е преживяла болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка. В този смисъл, въззивният съд е достигнал до правния извод, че не е налице изключителен случай по смисъла на задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения.

Дали при осъществения от въззивния съд анализ на събраните по делото доказателства той е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, представляваща необоснованост на въззивното решение, касационният съд може да се произнесе само при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след установяване на обстоятелството, че въззивното решение подлежи на касационен контрол при общата и специалните предпоставки, уредени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Обобщени, първите шест материалноправни и процесуалноправни въпроси отговарят на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като са обусловили правосъдната воля на апелативния съд, но те не са решени в противоречие със задължителната и казуалната практика на ВКС. Въззивният съд се е ръководил от тълкувателните постановки, изяснени в ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСНТГК, като е обосновал фактическия извод, че от събраните по делото доказателства не е установено от тази ищца чрез пълно доказване (по несъмнен, безспорен начин), както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, че изградената между нея и нейния загинал при процесното ПТП брат духовна и емоционална връзка не надхвърля по интензитет и съдържание нормално присъщата за тези роднини - до степен, сравнима с тези на най-близките, която принципът за справедливост да обосновава възникване на правото на заместващо обезщетение за изживените от тях болки и страдания.

Тъй като тези материалноправни въпроси са изяснени със задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения по ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСНТГК, те не обосновават допускането на въззивното решение до касационно обжалване и при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (по поставените по т. 10 и т. 11 материалноправни въпроси).

Първият (материалноправният) въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към предявената от застрахователното дружество касационна жалба и уточнен от настоящия съдебен състав съгласно тълкувателните разяснения по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, „Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?“, отговоря както на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване (той е от значение за изхода по настоящото дело, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните съждения на съда), така и на допълнителния селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – той да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС (ППВС № 4/1968 г.).

Вторият (материалноправният) въпрос е свързан с изясняване на нормативните изисквания за установяване на фактите, обуславящи съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на пострадалия (т. нар. „компенсация на вини“ по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД), на законоустановените критерии за определяне на конкретния принос на делинквента и загиналия водач на процесния лек автомобил в единния цялостен съпричинителен процес между фактите и явленията в обективната действителност (причинно-следствената връзка), както и при съпоставяне на тяхното казуално участие в процеса на настъпване на вредоносните последици. Макар и те да са обусловили правното съждение на въззивния съд при оставяне без уважение на правонамаляващото материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на загиналия водач на лекия автомобил (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК), този материалноправен въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС (специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Както е изяснено в посочените от касатора относими по тези правни въпроси решения, така и от служебно известното на касационната инстанция решение № 34/15.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1562/2018 г„ I г. о., ТК, в което са възприети разрешения на идентични правни въпроси, дадени в предходно постановени решения на ВКС (изрично описани), „по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формирана задължителна практика, обективирана в ППВС № 17/1963 г. и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС... Според възприетото в тях разрешение при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се съпостави конкретното поведение на делинквента и това на увредения, и да се отчита тежестта на допуснатите от всеки нарушения, намиращи се в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение и за да се определи степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като следва да се прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата. Последните трябва да бъдат доказани по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която е въвела възражението за съпричиняване“.

Въззивният съд, при разглеждане на своевременно релевираното материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на загиналия водач на лекия автомобил, не се е отклонил от константната практика на ВКС. Счел е, че, макар и този водач да се е движел с превишена скорост, това противоправно поведение не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия летален изход - в случай че Н. Н. бе управлявал лекия автомобил с разрешената за конкретния пътен участък скорост (70 км/ч), той би могъл да спре на 6 м. преди мястото на удара в дясната лента за движение, но и в този случай отново би настъпил удар с товарния автомобил - поради продължаващото движение на неговото ремарке. Това съприкосновение би било челно, в цялата предна част, а не странично както в реалната ситуация. В този случай уврежданията на загиналите биха били по-слабо изразени за механичната черепно-мозъчна травма и вероятно за инерционната, но поради голямата кинетична енергия водачът и пасажерът на предната дясна седалка биха получили съвкупни несъвместими с живота увреждания, които да доведат до летален изход. От заключението на КАТМЕ, прието от въззивния съд, е изяснено, че и при такъв сблъсък (с разрешената за пътния участък скорост) не би могло да се изключи възникването на тежки животозастрашаващи увреждания или последващи от тях усложнения за пострадалите – и в този случай летален изход не може да бъде изключен. В този смисъл, с поведението си на пътя пострадалият Н. Н. не е допринесъл нито за възникването на процесното ПТП, нито за собствената си и тази на Н. Н. смърт, поради което правонамаляващото материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е оставено без уважение. Следователно, по този материалноправен въпрос въззивният съд е съобразил формираната задължителна и казуална съдебна практика на върховната съдебна инстанция.

Третият (процесуалноправният) въпрос е свързан с правилното установяване на правнорелевантните обстоятелства и обосноваване на фактическите изводи, въз основа на които съдът е формирал своето вътрешно убеждение при определяне на размера на застрахователното обезщетение на ищците за причинените им неимуществени вреди вследствие кончината на техните близки родственици, респ. при произнасянето по материалноправното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. При извършения анализ на събраните по делото доказателства апелативният съд не се е отклонил от задължителната и казуалната практика на ВКС, като касационната инстанция ще разгледа релевираните доводи за необоснованост на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по материалноправния въпрос, по който е допуснато въззивното решение до касационно обжалване.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер общо от 12840 лв.

След подаване на касационната жалба с молба с вх. № 22658/05.12.2025 г. процесуалният представител на касатора-застраховател е представил списък на разноските, ведно с доказателства за тяхното извършване, като ответниците по касационната жалба, подадена от този касатор, трябва да бъдат уведомени за тази молба.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145/19.05.2025 г., постановено по в. т. д. № 345/2024 г. по описа на Апелативен съд-Варна, І с-в, в частта, в която са уважени предявените от Н. Н. Й., Н. Н. Й. и М. Н. Й. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 42000 лв. (за всеки един от тях) до уважения размер от по 166000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на техния баща Н. Й. Н., починал на 08.10.2020 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от подаване на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане; в частта, в която са уважени предявените от Н. Н. Й. и М. Н. Й. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 60000 лв. (за всеки един от тях) до уважения размер от по 130000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на тяхната майка Н. Е. Н., починала на 08.10.2020 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от подаване на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане, както и в частта, в която са уважени предявените от М. и Ю. А. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 34000 лв. (за всеки един от тях) до уважения размер от по 99000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на техния син Н. Й. Н., починал на 08.10.2020 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от подаване на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното им заплащане.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145/19.05.2025 г., постановено по в. т. д. № 345/2024 г. по описа на Апелативен съд-Варна, І с-в, в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. Й. А. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 250000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на нейния брат Н. Й. Н., починал на 08.10.2020 г. при ПТП.

ДАВА 1-седмичен срок на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да представи по делото доказателства за внесена по сметката на ВКС на Р. Б. държавна такса в размер общо от 12840 лв., като при неизпълнение на указанието в срока производството по жалбата ще бъде прекратено.

СЛЕД ПРЕДСТАВЯНЕ на вносния документ делото да се докладва на председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ИЗЯСНЯВА на Н. Н. Й., Н. Н. Й., М. Н. Й., М. Н. А. и Ю. А. А., че с молба с вх. № 22658/05.12.2025 г. процесуалният представител на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е представил списък на разноските, ведно с доказателства за тяхното извършване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.