Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „В” АД – гр. В. срещу определение на Варненски апелативен съд по в. гр. д. № 580/2009 г., постановено в открито съдебно заседание на 10.02.2010 г., с което на основание чл. 182, ал. 1, б.”г” от ГПК отм. е спряно производството по делото, образувано по предявени от „К” О. против „В” АД искове с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, чл. 108 от ЗС и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, до приключване на гр. д. № 4137/2005 г. по описа на Варненски районен съд.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа доводи за липса на предпоставките по чл. 182, ал. 1, б.”г” от ГПК отм., от които е обусловено спирането на делото на възприетото от въззивния съд основание. Твърди, че производството по гр. д. № 4137/2005 г. на Варненски районен съд, образувано по предявен от трето лице срещу дружеството иск с правно основание чл. 108 от ЗС, няма преюдициално значение за изхода на спряното дело и конкретно за основателността на главния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Излага съображения, че в производството за сключване на окончателен договор за покупко – продажба на недвижим имот съдът проверява принадлежността на правото на собственост върху имота към патримониума на прехвърлителя – продавач въз основа на съответните документи за собственост, поради което евентуалното съдебно решение, с което се признават права в полза на трето лице върху същия имот, би съставлявало повод за евициране на купувача, не и основание за отхвърляне на конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

Ответникът по частната жалба „К” О. оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по силата на чл. 274, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по в. гр. д. № 580/2009 г. е образувано пред Варненски апелативен съд при условията на чл. 218з от ГПК отм. по повод въззивна жалба на „В” АД срещу решение на Варненски окръжен съд, постановено по гр. д. № 1108/2007 г. С първоинстанционното решение, предмет на въззивно обжалване, са уважени предявените от „К” О. срещу „В” АД обективно съединени искове с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, чл. 108 от ЗС и чл. 92 от ЗЗД, като е обявен за окончателен сключеният между страните предварителен договор от 08.08.2007 г. за покупко – продажба на недвижим имот в гр. В., вилна зона „А”, съставляващ поземлен имот пл. № 87 по кадастралния план на местността от 2000 г., при условие, че ищецът – купувач ще заплати на ответника – продавач уговорената продажна цена, осъден е ответникът да предаде на ищеца владението върху имота, както и да му заплати неустойка в размер на сумата 125184 евро, законни лихви и разноски.

За да постанови спиране на делото на основание чл. 182, ал. 1, б.”г” от ГПК отм. по искане на ищеца – въззиваем „К” О., Варненски апелативен съд е приел, че изходът на спора по главния иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, а и на обективно съединените искове по чл. 108 от ЗС и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, е обусловен от изхода на висящото пред Варненски районен съд гр. д. № 4137/2005 г. Посоченото дело е образувано по искова молба вх. № 10241/24.08.2005 г. на З. Д. Д., с която последната е предявила срещу „В” АД иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване право на собственост и предаване на владението върху недвижим имот с площ от 7590 кв. м., находящ се във вилната зона на гр. В., като не е съществувал спор, че имотът е идентичен с този, обект на предварителния договор от 08.08.2007 г.

Определението е неправилно.

Спиране на делото на основанието, визирано в чл. 182, ал. 1, б.”г” от ГПК отм., е допустимо и възможно в случаите, при които в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има преюдициално значение за правилното решаване на спора, въведен чрез предявения иск. Преюдициална връзка между делата е налице тогава, когато предмет на обуславящото дело е право или правоотношение, от чието съдебно признаване или отричане зависи съществуването на спорното право и основателността на иска по обусловеното дело. Основанието на чл. 182, ал. 1, б.”г” от ГПК отм. предпоставя не само обективна връзка между предмета на делата, а и субективна връзка между страните по тях, тъй като само тогава страните по обусловеното дело биха могли да се позовават на правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо, формирана с решението по обусловеното дело – аргумент от чл. 220, ал. 1 от ГПК отм.,

Предмет на разглеждане в производството по спряното гр. д. № 580/2009 г. на Варненски апелативен съд е конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, предявен от „К” О. в качеството му на купувач по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу продавача по договора „В” АД. Чрез този иск купувачът е упражнил по съдебен ред признатото в чл. 19, ал. 3 от ЗЗД потестативно право за обявяване на предварителния договор за окончателен, за да придобие собствеността върху имота. Основателността на иска е обусловена от принадлежността на правото на собственост към патримониума на продавача – чл. 298, ал. 1 от ГПК отм., а съгласно чл. 482, ал. 2 от ГПК отм. последната се преценява от съда въз основа на документите, с които продавачът се легитимира като собственик на прехвърляния имот.

Настоящият състав намира, че правилното решаване на спора по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД не е обусловено от изхода на гр. д. № 4137/2005 г. на Варненски районен съд, както незаконосъобразно е приел въззивният съд. Посоченото дело е образувано по предявен от трето лице срещу продавача по предварителния договор иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикиране на имота, обект на предварителния договор, но купувачът „К” О. не участва като страна – главна или подпомагаща, в производството по това дело. Независимо от предмета на двете дела, решението по ревандикационния иск няма да има значение за спора по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД поради липсата на субективен идентитет между двете дела. Неучастието на купувача съставлява процесуална пречка той да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо, с която ще се разреши възникналия между продавача и третото лице спор за собствеността върху имота. Предвид разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от ГПК отм., при евентуално уважаване на ревандикационния иск съдът, разглеждащ иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, не би могъл да го отхвърли по съображения, че правото на собственост на продавача по предварителния договор е отречено със съдебно решение, постановено в рамките на друго дело без участие на насрещната страна – купувачът по договора. По същите съображения - непротивопоставимост на решението по иска за собственост на купувача по предварителния договор, спирането на производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е безпредметно и от гледна точка на бъдещото правоприемство между продавача и купувача, което би настъпило в случай на положителен изход на същото производство. При тези обстоятелства, след като съдебното решение по гр. д. № 4137/2005 г. на Варненски районен съд е непротивопоставимо на ищеца по гр. д. № 580/2009 г. на Варненски апелативен съд, правоустановяващото му действие не е обуславящо за изхода на спора по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и не може да послужи като основание по чл. 182, ал. 1, б.”г” от ГПК отм. за спиране на делото.

Предвид изложените съображения, определението за спиране на производството по гр. д. № 580/2009 г. на Варненски апелативен съд следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 10.02.2010 г. по в. гр. д. № 580/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което на основание чл. 182, ал. 1, б.”г” от ГПК отм. е спряно производството по делото до приключване на гр. д. № 4137/2005 г. по описа на Варненски районен съд.

ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: