Решение на Върховен касационен съд Стр.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 77

София, 14.08.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при секретаря Милена Миланова при участието

на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т. д. № 1156 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 –чл. 293 ГПК по касационна жалба на Д. К. Г. срещу решение № 1971/20.10.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, Трети състав по т. д. № 1677/2013 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск на Д. К. Г. срещу С. Д. Бутова-Д. с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК за признаване за установено, че запис на заповед от 28.09.2001 г. за сумата 25000 щ. д. е нищожен на основание чл. 535 т. 3 вр. чл. 486 ал. 2 ТЗ.

В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи, че неправилно САС е приел, че процесният запис на заповед е с падеж на определен ден – 01.11.2002 г., с оглед на което е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от него установителен иск. Твърди, че падежът в записа на заповед е определен по начин, който е различен от изрично предвидените в чл. 486 ал. 1 ТЗ – „като сумата е платима не по-рано от 01.11.2002 г.”, което от своя страна води до неговата нищожност...