№ 686

[населено място], 07.08.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 3567 по описа за две хиляди и четиринадесета година, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 285 / 14.05.2014 год. по т. д.№ 657 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, ГК, с което е потвърдено решение № 61 / 20.02.02013 год. по т. д.№ 233 / 2012 год. по описа на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на касатора, че в качеството му на солидарен длъжник дължи на [фирма] от 456 011, 78 щ. д. – главница, съставляваща дължимите погасителни лизингови вноски по договор за лизинг № 86 173 / 31.10.2008 год., за периода 30.04.2011 год. по 31.10.2011 год., 260 866 щ. д. – договорна / възнаградителна / лихва за периода 30.04.2011 год. – 31.10.2011 год., 122 850, 91 щ. д. – договорна лихва за забава, за периода 23.09.2010 год. – 07.11.2011 год., ведно със законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от исковата молба и до окончателното им погасяване.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 266 ал. 3, чл. 235 ал. 2 вр. с чл. 12 ГПК – досежно отказа на въззивна инстанция за събиране на доказателства, представени с въззивната жалба и избирателност в доказателствата, обосновали правните изводи на съда. Намира решението постановено и в противоречие с материалния закон – чл. 146 ал. 3...