О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3104

гр.София, 19.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. ч. гр. д.№ 2136/ 2024 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. Г. К. против определение на Софийски апелативен съд № 859 от 03.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 703/ 2024 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд /СГС/ от 15.01.2024 г. по гр. д.№ 13605/ 2022 г. и по този начин е спряно производството, образувано по подадена срещу частния жалбоподател от „Вектор пропърти груп“ ЕООД, [населено място], искова молба до окончателното приключване на производството по гр. д.№ 69229/ 2021 г. на Софийски районен съд /СРС/.

Жалбоподателят поддържа неправилност на извода на въззивния съд, че допустимостта на предявения срещу него иск не може да бъде проверявана в производство по жалба срещу определение за спиране на производството по делото. Счита, че съгласно установената практика проверката на допустимостта на иска предхожда всички други действия по делото и че производството по недопустим иск не може да бъде спирано. Въззивният съд не обсъдил доводите му в частната жалба срещу определението за спиране, а мълчаливо възприел, че липсва предходно образувано дело между същите страни и със същия предмет, което било съществено процесуално нарушение. Поради това жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол формулира правните въпроси „Подлежи ли на спиране недопустимо производство и преценката на правилността на първоинстанционното определение за спиране обхваща ли преценка за допустимостта на иска?“; „Налице ли е висящо производство по смисъла на чл.126, ал.1 от ГПК, след подаване на исковата молба в съда, без да е образувано дело и да е разпределено на определен състав?“; и „Извършва ли нарушение въззивният съд, когато въпреки нормата на чл.269 ГПК, при разглеждане на жалбата и при постановяване на съдебния си акт не взима предвид, не тълкува и не обсъжда посочените във въззивната жалба доводи и оплаквания, когато същите навеждат на неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение?“. Касаторът поддържа, че тези въпроси са разрешени в обжалвания акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.

Ответната страна „Вектор пропърти груп“ ЕООД оспорва жалбата като поддържа, че въпросите на касатора не са ясно и точно формулирани, както и че не са относими за формираната от инстанцията по същество решаваща воля. Освен това никой от поставените въпроси не бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Тази, на която се позовава касаторът в частната си жалба, била формирана при съвършено различна фактическа обстановка. Поради това моли касационно обжалване да не бъде допуснато, евентуално излага доводи за правилност на обжалваното определение.

Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.

Пред първоинстанционния съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Вектор пропърти груп“ ЕООД срещу Н. К., предявени са иск за разваляне на договор за продажба на недвижим имот и искове за заплащане на продажната цена и разноските по сделката. Фактическите твърдения на ищеца са, че между него и ответника е сключен договор за продажба на недвижим имот, по който той е изправна страна, че срещу него и продавача по договора Н. К. е предявен иск за собственост на същия имот от трети лица, въз основа на който може да претърпи евикция, поради което претендира разваляне на договора и връщане на платената цена и разноските по прехвърлянето. Ответникът е заявил, че в производството по предявения срещу него и „Вектор пропърти груп“ ЕООД иск за собственост купувачът вече е заявил същите претенции срещу него с обратна искова молба. Тази молба била постъпила в съда по-рано и без оглед дали по нея е образувано отделно производство, настоящите искове се явяват заведени повторно и производството по тях следвало да бъде прекратено на основание чл.126 ал.1 ГПК. С определение на СГС от 15.01.2024 г. по гр. д.№ 13605/ 2022 г. производството по предявените искове било спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по исковете за собственост, предявени срещу ищеца и ответника по делото. По искането за прекратяване на производството съдът не се произнесъл изрично, но в мотивите на определението си посочил, че липсват данни по претенциите на ищеца да е образувано друго дело, освен настоящето. Ответникът Н. К. е обжалвал определението не с доводи, че няма основания за спиране на производството, а с доводи, че то е следвало да бъде прекратено. По жалбата му е образувано гр. д.№ 703/ 2024 г. на Софийски апелативен съд, който с обжалвания в настоящето производство акт потвърдил определението за спиране на производството. Посочил, че предмет на гр. д.№ 69229/ 2021 г. на СРС, 120-и състав е собствеността върху недвижим имот, реална част от който е имотът, предмет на сделката между ищеца и ответника, чието разваляне се претендира по първоинстанционното дело. Като ответници по гр. д.№ 69229/ 2021 г. били конституирани страните в настоящето производство, като спрямо тях се искало да бъде признато за установено, че те не са собственици на процесния имот. Това обосновавало преюдициалността на гр. д.№ 69229/ 2021 г. на СРС, спрямо гр. д.№ 13605/ 2022 г. на СГС, доколкото изхода от спора по иска за собственост обуславял изпълнението или неизпълнението на задълженията на страните по договора за покупко-продажба. Обстоятелството допустим ли е предявеният иск по чл.87 ал.3 ЗЗД съдът намерил за неотносимо. Приел, че допустимостта на предявения иск подлежи на инстанционен контрол при прекратяване на производството или при обжалване на решението по същество, не и при контрол върху определение за спиране.

При тези мотиви на въззивния съд вторият поставен от касатора процесуалноправен въпрос /„Налице ли е висящо производство по смисъла на чл.126, ал.1 от ГПК, след подаване на исковата молба в съда, без да е образувано дело и да е разпределено на определен състав?“/ не обуславя обжалвания акт. Такъв въпрос въззивният съд не е разрешил и той няма отношение към решаващите му съображения да потвърди обжалваното определение.

Останалите въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Първият въпрос е относим само във втората му част – дали при обжалване на първоинстанционно определение за спиране на производството по делото, втората инстанция следва да контролира допустимостта на иска. Въпросът не е разрешен в противоречие с определение на ВКС, І т. о. по ч. т.д.№ 1786/ 2021 г., в което е прието, че само по отношение на процесуално допустим иск наличието на преюдициален спор би бил от значение. Освен че това са съображения в отговор на въпрос, по който касационно обжалване не е допуснато /и следователно неопределими като „практика на ВКС“ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК/, тези съображения не дават отговор на въпроса, поставен от касатора. В съдебната практика не е имало колебания относно задължението на първоинстанционния съд да провери първо допустимостта на иска, както и че производството по недопустим иск не подлежи на спиране, а на прекратяване. Въпросът на касатора обаче касае това, дали при контрол върху спиращо определение въззивният съд проверява допустимостта на иска, а на този въпрос в обжалваното определение не е отговорено в противоречие с установената практика. Няма противоречие с практиката на ВКС и по третия процесуалноправен въпрос, свързан със задълженията на въззивния съд. При постановяване на обжалвания акт е съобразено, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т. д.№ 2100/ 2018 г., І т. о. и цитираните в него, решение № 403/ 23.01.2015 г. по гр. д.N 3902/ 2014 г., ІV г. о. и цитираните в него/. Затова по обуславящите въпроси не е налице допълнителната предпоставка по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 859 от 03.04.2024 г. по ч. гр. д. № 703/ 2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: