Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано e по касационната жалба с вх. № 7902 от 26.VІ.2014 г. на „Застрахователно дружество [фирма]-София, подадена против решение № 962 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 16.V.2014 г., постановено по гр. дело № 3659/2013 г., с което застрахователят настоящ касатор е бил осъден – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ - да заплати на А. Х. С. от [населено място] бряг, [община] сума в размер на 70 000 лв. (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния син И. С. при ПТП, настъпило на 4.VІ.2006 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 4.VІ.2009 г. и до окончателното й изплащане.

Оплакванията на застрахователното д-во касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият осъдителен иск на А. Хр. С. да бъде отхвърлен изцяло в предявения по делото негов размер, а на търговеца да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от неговия юрисконсулт, „Застрахователно дружество [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 7/77 г., по процесуалноправния въпрос: „За необходимостта от провеждане на пълно главно доказване за наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя, като задължителна предпоставка за присъждане на обезщетение при предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ”.

От значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото било произнасянето на САС с атакуваното осъдително решение по материалноправния въпрос: „Дали, когато по делото е проведено обратно доказване относно липсата на валидно сключена застрахователна полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и събрана по нея премия, вкл. със справка от информационния център на Гаранционния фонд, може да се приеме, че констативният протокол за процесното ПТП е доказателство за наличие на такова застрахователно правоотношение, предвид описана в същия полица?”

Ответницата по касация А. Х. С. от [населено място] бряг, [община] не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.

Ответният по касация Г. фонд не е ангажирал становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното осъдително решение на САС, развити в жалбата на застрахователя.

Становище по допустимостта на касационния контрол, както и по основателността на оплакванията в касационната жалба на А. Хр. С., не е изразявал и конституираният в процеса като трето лице-помагач на Гаранционния фонд М. Ж. Х. от [населено място], обл. Б. /пряк делинквент/.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

За да отхвърли прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя настоящ касатор, първостепенният съд е приел, че посочената в констативния протокол за процесното ПТП негова застрахователна полица № 07106092206 не е отчетена в счетоводството на централния му офис, няма извършени плащания на застрахователна премия по същата, както и че при проверка чрез сайта на Гаранционния фонд в интернет за регистрираните застрахователни полици на увреждащия лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео”, с ДК [рег. номер на МПС], не се установява към датата на процесното ПТП /4 юни 2006 г./ да има полица за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Съответно, за да отмени първоинстанционното решение в тази му част и да уважи исковата претенция на С. с това правно основание до размер на сумата от 70 000 лв. /от общо претендирания размер от 100 000 лв./ въззивната инстанция е приела, че достатъчно в случая било отбелязването в констативния протокол /№ 23/2006 г./, че за горепосочения лек автомобил имало издадена от „Застрахователно дружество [фирма]-София полица за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, посочена с нейния номер – 07106092206 с валидност от 14.І.2006 г. до 13.І.2007 г. Цитирани са две, постановени по реда на отменения процесуален закон, решения на отделни състави от търговската колегия на ВКС досежно доказателственото значение на протокола за ПТП, „като официален удостоверителен документ”, но единствено в аспекта на изясняване механизма на настъпване на конкретното ПТП.

С оглед тези данни по делото се налага констатацията, че е налице приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като от значение за точното прилагане на закона /КЗ/, както и за развитието на правото се явява релевираният от застрахователя настоящ касатор материалноправен въпрос: „Дали, когато по делото е проведено обратно доказване относно липсата на валидно сключена застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и събрана по нея премия, вкл. със справка от информационния център на Гаранционния фонд, може да се приеме, че констативният протокол за процесното ПТП е доказателство за наличие на застрахователно правоотношение, предвид описаната в същия полица?” Допустимостта на касационното обжалване по отношение атакуваното решение на САС в процесния случай произтича и от настъпилите след 12.І.2009 г. промени в законодателството, отнасящи се до кръга от документи и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия, както и до процедурите за информиране между МВР, комисията за финансов надзор и информационния център към Гаранционния фонд.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 16.V.2014 г., постановено по гр. дело № 3659/2013 г.

У К А З В А на касатора „Застрахователно дружество [фирма]-София ЧРЕЗ неговия юрисконсулт, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата в размер на 1 400 лв. (хиляда и четиристотин лева), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.

След надлежното внасяне на така определената допълнителна държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от търговската колегия на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2782 по описа за 2014 г.