О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 432

София, 24.09.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело № 3674 /2015 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. Д. Н. против определение № 749 от 08.01.2015г. по ч. гр. д.№ 20 513 /2014г. на СГС, с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба против разпореждане от 03.11.2014г. по гр. д.№ 52189/2014г. на СРС.

Навежда се оплакване от жалбоподателя за противоречие с материалния закон – ЗОДОВ и нарушение на процесуалните правила, тъй като предварително следва да се разреши въпроса за правната квалификация, от която зависи събирането на дължимата държавна такса за производството. Затова счита, че въззивната частна жалба не е преждевременно подадена

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против прекратително определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1 т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че подадената въззивна частна жалба против разпореждане за повторно оставяне на производството без движение с предоставяне на нова възможност за ищеца да плати дължимата държавна такса в размер на 781, 36 лв. не подлежи на обжалване. СРС е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като съгласно пар. 9 от ЗИДЗОДОВ /ДВ бр. 98/2012г./...