№ 3334
гр. София, 28.06. 2024 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
разгледа докладваното от съдия Декова
гр. дело №5454 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуален представител адв.М., срещу въззивно решение №532 от 09.10.2023г., постановено по в. гр. д.№76/2023г. на Окръжен съд – В. Т. с което след отмяна на решение от 31.10.2022г. по гр. д.№1040/2022г. на Районен съд – В. Т. е уважен предявения от Р. Н. А. срещу „Енергоразпределение Север“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Р. Н. А., чрез процесуален представител адв.Н.-Т., оспорва наличието на основание за допусане на касационно обжалване. Претендират се разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение, е уважен предявения от Р. Н. А. срещу „Енергоразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск, че не дължи сумата от 9228,24лв. по фактура № [ЕГН] от 01.04.2022 година, представляваща стойността на начислена ел. енергия за периода от 25.11.2017 до 21.02.2022 г. за обект, находящ се в [населено място], област В. Т. по партида с аб. № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН].
Въззивният съд е изложил приел, че процесното СТИ е монтирано на 24.11.2017г. и не се установява в хода на делото с какви показатели за невизуализиращата се тарифа Т3. Този електромер не е СМАРТ и няма данни от кога са отразените в Т3 тези показания. Освен това скритият регистър остава неизвестен за потребителя на ел. енергия. Приел е, че не са установени и причините, поради които там е отчетено поголямо количество от това визуализирано по другите две тарифи на дисплея, след като в процеса по несъмнен начин е установено, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на всички изисквания за точност при измерване на ел. енергия. Въззивният съд е изложил съображения, че не може да се приеме, че само поради простия факт на наличната разлика в тарифа 3 с визуализираните на дисплея показатели, се налага извод за реално доставено и употребено количество ел. енергия, което абонатът да е длъжен да заплати. Посочил е, че ищцата-потребител се позовава на изцяло едностранна процедура, в която потребителя на ел. енергия не може да влияе и да контролира и при липса на данни в протокола за монтаж на СТИ с какви начални данни е въведен в действие по отношение на тази скрита тарифа, то не следва да бъде вменявано в задължение на потребителя – ищец по иска да заплаща това количество ел. енергия. По тези съображения е приел за неоснователни възраженията на дружеството-ответникпо иска, относно осъществяване на хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ.
Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Въззивното решение е валидно и допустимо.
Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение по поставения от касатора въпрос:“Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване?“. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, включително посочената от касатора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №532 от 09.10.2023г., постановено по в. гр. д.№76/2023г. на Окръжен съд – В. Т.
УКАЗВА на касатора „Електроразпределение Север“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 184,56 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на III г. о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: