О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3106

гр.София, 19.06.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 2197/2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Л. И. П., чрез адв.С. Л., срещу определение № 629/01.04.2024г. по ч. гр. д.№ 220/24г. по описа на ОС Плевен, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд от 01.02.2024г. по гр. д.№ 6607/23г. за оставяне без разглеждане на молба по чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за депозиране на отговор на исковата молба.

Жалбоподателят иска отмяна на определението като незаконосъобразно. Твърди, че въззивният съд е изложил съображения по съществото на искането по чл. 64 ГПК и то без да събере поисканите доказателства за установяване твърденията за ненадлежно връчване на препис от исковата молба и доказателствата на ответника. Поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК следните въпроси във връзка с искането за допускане на касационно обжалване:

1/ Следва ли при оспорен удостоверен отказ да се получи препис от исковата молба, да се съберат доказателства за извършеното връчване преди да се формира извод по отношение основателността на молбата за възстановяване на срок по чл. 64, ал.2 ГПК ?

2/ Представляват ли изложените обстоятелства относно оспорен удостоверен отказ да се получи препис от исковата молба „особено непредвидени обстоятелства“ за неспазен срок за отговор на искова молба по чл. 131 ГПК?

3/ Неоснователна или недопустима е молбата за възстановяване на срок по чл. 64, ал.2 ГПК, която е депозирана по електронен път в законоустановения срок, но при разглеждането й по същество съдът е преценил, че не се сочат особени непредвидени обстоятелства, възпрепятствали страната да депозира в срок отговор на исковата молба ?

Ответната страна по жалбата – ищцата Г. Р., чрез адв. С. Г., я оспорва.

Частната жалба е допустима – депозирана в срок, насочена срещу подлежащ на касационно обжалване акт ( т.1 на ТР № 5/2015 от 12 юли 2018 год. на ОСГТК на ВКС), а по искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд съобрази следното:

С атакуваното определение въззивният съд, като е възприел довода на жалбоподателя П., е достигнал до различен от първоинстанционния съд извод относно срочността на депозираното искане по чл. 64 ГПК, което е счел за направено в срок. Въпреки така приетото, първоинстанционното определение за отказ да бъде разгледано искането за възстановяване срока за подаване на отговор на исковата молба е потвърдено, като мотив за това въззивният съд е извел от допълнително изложените от първата инстанция по съществото на искането съображения, съгласно които сочените от молителя обстоятелства касаят надлежното връчване на преписа от исковата молба и доказателствата към нея, и не са особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64 ГПК.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК вр. с чл. 280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл. 280 ГПК. Поставеният от касатора трети въпрос има значение за решението на въззивния съд да потвърди първоинстанционното определение и е разрешен в противоречие с константната съдебна практика на ВКС (напр. определение № 216 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4360/2018 г., II г. о.; определение № 7 от 6.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2555/2021 г., II т. о.; определение № 48 от 10.06.1999 г. на ВКС по ч. гр. д. № 59/99 г., II г. о.; определение № 59 от 10.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2682/2021 г., I т. о; определение № 390 от 22.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 322/2011 г., IV г. о. и други), според която допустимостта на молбата за възстановяване на срок изисква преценка на обстоятелствата дали е подадена в срока по чл.64, ал.3 ГПК и дали са спазени изискванията на чл. 65 ГПК, а основателността й изисква доказване на пропускане на срока поради особени непредвидени обстоятелства – такива, които обективно са попречили на страната да реализира свое процесуално право или да изпълни свое задължение в определения от закона или от съда срок.

Приетото от въззивния съд, че искането е било депозирано в срок, предполага отмяна на отказа на първата инстанция да го разгледа като просрочено и връщане - за произнасяне по същество. Въззивният съд не е бил властен за извърши с атакуваното определение за първи път преценка дали сочените от молителя твърдения изпълват хипотезата на чл. 64 ГПК, защото тя е такава по съществото на искането и в случая е следвало да се извърши за първи път от първоинстанционния съд, след като въззивният съд е приел, че не е имало основание да бъде отказано разглеждането на искането за възстановяване на срок.

Изложеното налага отмяна на въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд, който е властен да квалифицира твърденията на ответника в молбата от 30.01.2024г. ( лист 75 от делото на РС Плевен) и като съобрази, че възстановяването на срок предполага установяване, че същият е пропуснат ( което може да се случи само ако е започнал да тече), да обезпечи процесуалната законосъобразност на исковото производство, като събере поисканите с тази молба доказателства и формира съответни изводи съобразно изхода от проведеното доказване.

Мотивиран от горното, настоящият състав

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 629/01.04.2024г. по ч. гр. д.№ 220/24г. по описа на ОС Плевен.

ОТМЕНЯ определение № 629/01.04.2024г. по ч. гр. д.№ 220/24г. по описа на ОС Плевен и потвърденото с него определение № 476/01.12.2024г. по гр. д.№ 6607/23г. по описа на РС Плевен и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: