Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. И. Ф. и Г. А. Т. чрез техния пълномощник адв. Ст. В., против въззивно решение № 555 от 07.10.2008 г. по в. гр. д. № 693/08 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 22 от 21.03.2008 г. по гр. д. № 202/05 г. на Пещерския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Ю. И. Ф. и Г. А. Т. искове за ревандикация против Г. А. Б. и Б. И. Б. за предаване на владението върху 800 кв. м. от УПИ ХІ- магазин, услуги и жилищно строителство, против [община] за предаване на владението върху 156 кв. м. от УПИ ХV- КОО и против [фирма] и [фирма] за предаване на владението върху 534 кв. м. от УПИ ІХ- 1913.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон.

Ответниците по касация Б. и Г. Б. и [фирма] изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид изложените в касационната жалба доводи, приема следното:

Предмет на обективно съединените искове за ревандикация са части от урегулирани поземлени имоти, за които по делото е установено, че са част от бивш имот пл.№ 3 по плана на [населено място] от 1922 г., записан в разписния лист на името на О. А., наследодател на ищците. През 1954 г. за имота били отредени парцели І-3 и ІІ-3 в кв. 88, а част от него бил включен в улица. В следващите планове от 1959 г. и 1968 г. имот пл.№ 3 не е заснет кадастрално. Върху него е проектиран парцел І- бензиностанция в кв. 104 с отразени едноетажна масивна сграда и навес - бензиностанция. По сега действуващия ПУП на [населено място] 156 кв. м. от имота са включени в УПИ ХV- КОО, 800 кв. м. - в УПИ ХІ- услуги и жилищно строителство и 534 кв. м. - в УПИ ІХ - бензиностанция. Останалата част попада в улица и корито на река. В УПИ ХV е изградена масивна едноетажна сграда, в УПИ ХІ- полумасивна сграда/ магазин за авточасти/ и газстанция с обслужващи съоръжения и пътища, а в УПИ ІХ - бензиностанция с навес и обслужващи съоръжения. С договор за приватизационна продажба на обособена част от имуществото на [фирма] [населено място], сключен на 10.12.1997 г., ответниците Г. А. Б. и Б. И. Б. закупили обект “Магазин за авточасти” с площ 360 кв. м., ведно с терена, върху който е построен, съставляващ парцел ХІ по плана на [населено място], с площ от 1656 кв. м.

За да намери за неоснователни обективно съединени искове за ревандикация, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че имот пл.№ 3 е бил собственост на наследодателя на ищците, тъй като не било установено кога същият е установил владение върху имота, за да се прецени дали към момента на неговата смърт през 1949 г. е завършен фактическия състав на придобивната давност. На следващо място съдът е посочил, че дори наследодателят да е бил собственик на стар имот пл.№ 3, то ищците не се легитимират като собственици на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ на съответните части от него, включени в УПИ ХV и ІХ, тъй като не са налице предпоставките на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ за реституцията му - имотът не съществува реално да размерите, в които е отнет. Частта от 156 кв. м., включена в УПИ ХV- КОО, няма самостоятелен статут и не отговаря на изискванията на ЗУТ за обособяване на самостоятелен урегулиран поземлен имот. По отношение на УПИ ІХ- 1913 е приел, че към момента на влизане в сила на реституционния закон същият е бил застроен и това препятствува реституцията му. Според въззивният съд тежестта за доказване незаконността на строителството, като обстоятелство, обуславящо съгласно чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ реалното възстановяване на земята, се носи от ищците.

С определение № 29/10 от 12.01.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за разпределяне на доказателствената тежест между страните при спор относно законността на строителството, относимо към действието на реституцията по ЗВСОНИ.

В т. 1 от ТР № 6/ 2006 г. са дадени разяснения относно предпоставките за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, в случаите, когато недвижимият имот е бил отнет без основание в периода 1944-1989 г. Посочено е, че и в тези случаи собствеността се възстановява по силата на закона, ако са налице предпоставките по чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ – имотът да съществува реално до размера, в който е бил отнет без основание или отчужден не по установения ред. Прието е, че по аргумент от чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ незаконните строежи или строежи, извършени след 25.02.1992 г. не са пречка за реституция на имота. В тази връзка е разяснено, че под “незаконни строежи” следва да се разбират такива, извършени в отнетия имот без надлежните строителни книжа.

Липсата на строителни книжа е отрицателен факт, а отрицателните факти, поради своята същност, не подлежат на доказване. Те се въвеждат в процеса чрез твърдението на едната страна, а страната, която твърди обратното, носи доказателствената тежест да установи по положителен начин тези обстоятелства, които доказват нейното твърдение и изключват твърдението на насрещната. В контекста на настоящия спор, страната, която твърди, че строежът е законен, следва да докаже, че същият е изпълнен при спазване на формалните изисквания за законност на строителството. Като е приел, че ищците носят доказателствената тежест за твърдяния от тях отрицателен факт, въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което обаче не е съществено и не може да доведе отмяна на обжалваното решение в тази му част.

По делото е представен Акт за държавна собственост № 216 от 07.04.1997 г. за имот бензиностанция - дворно място от 2300 кв. м.; сграда на бензиностанцията от 28.30 кв. м., масивно строителство, едноетажна, построена през 1963 г.; открит канал – 26 кв. м., масивно строителство, построен през 1963 г. и метална козирка- 70 кв. м., масивно строителство, построена през 1994 г., находящи се в парцел ІХ в кв. 123 по плана на [населено място], предоставен на [фирма]. Посочен е съставеният преди това А. № 286/19.05.1962 г., който също е представен по делото и в него е описана бензиностанция - масивна сграда на един етаж с изба за съхраняване на петролни продукти и канцеларии, застроено и незастроено дворно място от 2300 кв. м.- парцел ІХ “Бензиностанция” в кв. 123 по ЗРП от 1985 г. на [населено място]. Посочените доказателства опровергават твърдението на ищците, че обекта “Бензиностанция”в парцел ІХ е построен след 25.02.1992 г. От друга страна, актуването на обекта като държавен през 1962 г. и въвеждането му в експлоатация е индиция, че е било установено изпълнението на строителството съобразно техническите проекти и сметни документации, доказана е функционалната му пригодност и спазването на изискванията на нормативните актове - чл. 87 от ПКС от 1951 г отм., Затова като е приел, че спорните 534 кв. м. от УПИ ІХ-1913 като включени в парцел, който към 22.11.1997 г., когато влиза в сила ЗОСОИ, е застроен, не са възстановени на ищците по силата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и е отхвърлил предявения против [фирма] и [фирма] иск за ревандикацията им, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Извършените в имота промени през 2003-2004 г.- събаряне на съществуващата бензиностанция и изграждането на друга, съставляваща ново строителство, не могат да доведат до настъпване на ефекта на реституцията по чл. 2, ал. 2 ЗВСВНОИ, тъй като предпоставките за възстановяване на собствеността се преценяват към момента на влизане на рестиционния закон в сила.

Въпросът за законността на строителството е ирелевантен за изхода на предявения против [община] иск за ревандикация на част от УПИ ХV- КОО. В съответствие със събраните по делото доказателства правилно въззивният съд е приел, че включената в този поземлен имот част от 156 кв. м. от бивш имот пл.№ 3 не отговаря на минималните изисквания за лице и повърхност, необходими за урегулиран поземлен имот, установени в чл. 19 ЗУТ. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6/ 2006 г., ако в резултат на благоустройствени изменения отнетият без основание имот се е трансформирал, той ще подлежи на реституция само ако може да се обособи като самостоятелен обект съобразно нормативите за устройство на територията.

Въззивното решение е правилно и в частта, с която е отхвърлен искът за ревандикация на 800 кв. м. от УПИ ХІ в кв., предявен против Г. и Б. Б.. Същите са закупили парцел ХІ с договор за приватизационна продажба като обособена част от имуществото на “А. С” [населено място], сключен на 10.12.1997 г. С гласни доказателства по делото е установено, че купувачите са във владение на целия имот от края на 1997 г. При тези данни обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че дори праводателят им да не е бил собственик на продадения имот, тъй като същият е бил възстановен по силата на закона на бившите собственици, към момента на предявяване на иска за ревандикацията му на 12.05.2005 г. ответниците Б. са придобили правото на собственост на оригинерно основание с изтичане на кратката 5 - годишна давност като добросъвестни владелци при условията на чл. 79, ал. 2 във вр. с чл. 70, ал. 1 ЗС.

По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 555 от 07.10.2008 г. по в. гр. д. № 693/08 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: