Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК.

С. К. И. чрез пълномощника си адв.С. П. е обжалвала определението на Софийския градски съд от 03.05.2010г. по гр. д.№ 9278/2009г. по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

Частната жалба е подадена в срок и към нея има приложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

О. С. О. не е подала писмен отговор по реда на чл. 276 ал. 1 ГПК.

В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът допустимо ли е да се прекрати производството по делото след като е постановено отменително определение на Върховния касационен съд, с което е прието за неправилно предходно определение за прекратяване на делото и то е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа се, че обжалваното определение противоречи на определение № 543/21.07.2005г. по гр. д.№ 411/2005г. и на решение № 416/1962г. на ВС І г. о. по въпроса имат ли правен интерес третите лица да предявят установителен иск когато съществува вероятност конкретно субективно право да бъде нарушено.

С решението от 08.05.2009г. по гр. д.№ 5552/2004г. Софийският районен съд, 36 състав е приел, че е предявен отрицателен установителен иск за собственост срещу ответника [фирма] както и евентуален иск за прогласяване нищожността на договор за продажба между двамата ответници на основание чл. 26 ЗЗД поради нарушение на закона и невъзможен предмет.

В диспозитива на решението е отхвърлен главния иск, а евентуалния иск е оставен без разглеждане.

Софийският градски съд е бил сезиран с жалба срещу решението по главния иск и с частна жалба срещу решението, с което е оставен без разглеждане евентуалния иск.

С обжалваното определение съдът е приел, че частната жалба е неоснователна поради липса на правен интерес като е посочил, че изводът на районния съд е законосъобразен.

При това съдържание на мотивите въпросът, който се поставя в изложението за допускане на касационното обжалване за задължителната сила на указанията в отменителното решение не е от значение за точното прилагане на закона в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, защото по него съществува безпротиворечива съдебна практика на ВКС, която настоящият състав намира за правилна и тя е, че указанията, с които делото се връща за ново разглеждане от ВКС са задължителни /решение 1253/2008г. на ВКС, ІV г. о., р. 1180/2009г. на ВКС, ІІІ г. о/ с оглед на което искането за допускане на касационното обжалване следва да се преквалиицира по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Останалите въпроси и посочени като противоречиви решения засягат изводите на съда по същество и са в подкрепа на становището в отменителното определение.

При предходното разглеждане на делото от ВКС са дадени задължителни указания на районния съд, че ищцата има правен интерес от провеждането както на отрицателния установителен иск за собственост, така и на иск за прогласяване нищожност на договора за продажба между двамата ответници, за да отрече трансформирането на общинската собственост в частна поради значението на собствеността за развитие на наемното правоотношение, по което тя е страна. Като е приел отново, че не е налице правен интерес въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 218з във връзка с чл. 217 ал. 4 ГПК отм., поради което определението следва да се отмени.

Мотивите на първата инстанция, които са различни от тези на въззивния съд също са неправилни, защото липсата на договор според разбирането на районния съд в хипотезата на чл. 17а ЗППДОП отм. във връзка с твърденията на ищцата за основанието, на което е трансформирана собствеността от общинска в частна е въпрос по съществото на спора.

При липса на яснота в мотивите за връзката между допустимостта на установителния иск и съществуването на договор и при постановени две определения /на ВКС и СГС след повторното прекратяване на делото по този иск /, че спорът следва да се разгледа по същество, въззивният съд не е имал основание да остави без уважение частната жалба срещу определението, с което за трети път се прекратява производството по делото без да обоснове собствена теза за недопустимостта на процеса. От друга страна произнасянето по допустимостта на този иск е преждевременно поради вида на обективното съединяване на иска по чл. 26 ЗЗД, който ищцата е посочила като евентуален. Според задължителните разяснения в ТР 1/2000 г. на ВКС, ОСГК т. 15 въззивнит съд следва да се произнесе по него с решението, а не предварително с определение, защото разглеждането на този иск зависи от резултата от иска, който районния съд е разгледал като главен базирайки се единствено на определеното от ищцата съотношение между исковете. Преценката на съотношението между двата иска – главен или евентуален или обусловен обуславящ и обвързаността на съда от становището на ищцата по този въпрос не може да се разреши предварително по повод на частна жалба срещу определението, с което се оставят без разглеждане исковете, предявени при условията на евентуалност. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по частната жалба едновременно с жалбата срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен отрицателния установителен иск за собственост.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

О ПР Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА определението на Софийския градски съд от 03.05.2010г. по гр. д.№ 9278/2009г. и

ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за едновременно произнасяне по въззивната жалба срещу главния иск и по частната жалба срещу определението, с което евентуалния иск е оставен без разглеждане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

.