Производство по чл. 278 във връзка с чл. 274, ал. 3 ГПК.

Обжалвано е определение № 575 от 18.02.2011 год., постановено по ч. гр. дело № 218/2011 год. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определението от 08.12.2010 год. на съдия по вписванията при Агенция по вписванията-В. за постановяване отказ да се освободи молителя Б. Г. Б. от заплащане на такси и разноски в производството по вписване на искова молба по гр. дело № 1848/2010 год., на основание чл. 2 от Тарифата за заплащане на държавни такси.

Недоволен от определението е жалбоподателят Б. Г. Б. от [населено място], представляван от адвокат М. П. К. от В. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по съществен процесуалноправен въпрос: „задължението съдът да обсъди всички доводи, възражения и доказателства наведени от страните о делото, като формулира собствени правни изводи в съответствие с чл. 180, ал. 1 ГПК отм. в противоречие с ТР № 04.01.2001 год. по гр. дело № 1/2000 год. на ОСГК на Върховния касационен съд”.

За да постанови обжалваното определение окръжният съд е приел, че съгласно чл. 280 ЗСВ съдията по вписванията отказва вписвания, отбелязвания или заличаване в имотния регистър и се произнася за издаване на справки и удостоверения, извършва нотариални и други действия, предвидени със закон. Взето е предвид, че едностранния характер на това охранително производство изисква да представи всички доказателства, установяващи допустимостта и основателността на искането, при което в случая не е внесена държавна такса за вписване както изисква чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 4, б.”в”ЗДТ за извършени действия от службата по вписване към Агенция по вписвания. Отчетено е, че не са налице предпоставките за случаи и лица, които са освободени от държавна такса по вписване, а не са предвидени правомощия за съдията по вписванията да освобождава от заплащане на държавна такса като прилага по аналогия разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че определението е въззивно намира, че частната касационна жалба е допустима.

За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.

Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл. 281, т. 3 ГПК.

В случая обжалваното определение не е постановено в противоречие с ТР № 1/2001 год. ОСГК във връзка с чл. 188 ГПК отм. -отделен е въпросът, че е постановено по нов процесуален ред-производство по чл. 577 ГПК от 2007 год.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на определение № 575 от 18.02.2011 год., постановено по ч. гр. дело № 218/2011 год. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: