Производство по чл. 290 и сл. ГПК.

С решение № 589 от 26.02.2010 г. по гр. д. № 518/09 г. Окръжен съд [населено място] е обезсилил решение № 2101 от 14.04.2009 г. по гр. д. № 264/08 г. на Районен съд [населено място] в частта, в която е прието че 1 000 кв. м. от лозе, собственост на наследодателя на ищците К. Ж., са включени в имот № 04279.603.10 по плана на [населено място], м. „Б.” целия с площ от 3.424 дка и е прекратил производството по делото в тази част. Отменил е решението в останалата му част, като е отхвърлил исковете за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателя на ищците К. Ж. е бил собственик на лозе с площ от 2 дка в [населено място], м. „Б.”.

Срещу решението на въззивния съд е подадена касационна жалба от С. К. Ж.. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.

Ответниците по касация Лидия Д. К., С. К. Г., Б. К. А., Д. К. М., Е. А. М., Лидия А. М., Л. Б. Б. и Е. Б. М. оспорват жалбата.

Ответниците по касация С. Г. Ж. и Л. А. Ж. не вземат становище.

С определение № 51 от 24.01.2011 г. ВКС е допуснал на основание чл. 290 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса

допустимо ли е

в производство по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ да се разгледа спор за точното местоположение на границата между два земеделски имота, или този спор следва да се реши в административно производство по чл. 18д ал. 8 и 9 ППЗСПЗЗ, или по чл. 26 ППЗСПЗЗ.

ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

По формулирания въпрос настоящият състав приема следното:

Спор за материално право по смисъла на чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е налице не само в случаите когато различни лица твърдят че са собственици на един имот към момента на обобществяването му, но и когато се претендира възстановяване на собственост върху различни имоти в стари реални граници, но има спор за тяхното местоположение. В този случай искът по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим, тъй като е единствен способ за да се установи на кого от страните е бил собственост процесния имот. Спорът къде да мине границата между двата земеделски имота е свързан със спор за собственост на терена, който е заключен между действителната и твърдяната граница. Този спор не може да се разреши в административното производство, защото в него не участват спорещите страни и не се разрешават спорове за собственост. Когато спорът за граници се развива в рамките на процедурата по одобряване на картата на възстановената собственост, той се разрешава по административен ред, уреден в чл. 18д от ППЗСПЗЗ. След приемане на картата на възстановената собственост, допуснатите явни фактически грешки се отстраняват по реда на § 6 ал. 8 от ПЗР на З.. В този смисъл е практиката на ВКС изразена в решения постановени по реда на чл. 290 ГПК -

№ 134 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 813/09 г. на ВКС II ГО,

№ 288 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1145/09 г. на ВКС II ГО и № 526 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 1032/09 г. на ВКС I ГО.

По основателността на касационната жалба:

За да обезсили частично първоинстанционното решение съдът е приел, че искът за индивидуализация на имота с граници не е предмет на спора за материално право по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. За да отхвърли установителния иск за собственост към минал момент съдът е приел за недоказан факта, че претендирания от ищците имот попада в имота възстановен на ответниците, не били доказани и предпоставките на чл. 34 от ЗД отм. за придобиване на имота от техния наследодател по давност. Свидетелите установили, че имотите на страните били съседни, но не и че фактически имота на ищците попада в имота на ответниците, както и че наследодателя на ищците е владял имота на ответниците 20 г., за да го придобие по давност.

При тълкуване на касационната жалба, която в основната си част възпроизвежда въззивното решение, може да се направи извод, че касаторът изразява несъгласие с въззивното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по идентичността на имота. Съдът неоснователно кредитирал заключението на вещото лице, което се опровергавало от свидетелските показания по отношение границите на имота. Освен това съдът, без да има искане от въззивника, се произнесъл по допустимостта на иска и обезсилил първоинстанционното решение. С влязло в сила решение бил разрешен спор за материално право за същия имот, и приетото в него следвало да бъде зачетено и по настоящото дело.

Не се спори, че ищците са наследници на К. Ж., починал през 1976 г. Правото си на собственост върху имота ищците обосновават с факта, че техния наследодател го закупил през 1937 г. с неформален договор и владял същия до обобществяването му през 1957 г., затова го придобил по давност. Установено е по делото, че с протоколно решение № 66 от 28.04.1995 г. ОСЗ признала на наследниците на К. Ж. право на собственост върху лозе от 2 дка в м. „Б.”. С протоколно решение от 01.04.2002 г. ОСЗ допълнила протокола от 1995 г., като било отказано възстановяване на имота в стари реални граници, тъй като не било представено удостоверение по чл. 13 ал. 4 ППЗСПЗЗ, което трябвало да се изготви от Техническа служба при общината след процедури по чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ.

Ответниците са наследници на М. С., починала през 1966 г. Видно от определение от 02.12.1930 г. на Горно-Д. мирови съдия, на наследодателката било признато право на собственост върху нива с лозе в м. „Б. Баши” от 5 дка при съседи: Х. М., К. А., трап, А. Ага и път. С протоколно решение от 13.04.1993 г. на наследниците било признато и определено за възстановяване право на собственост за 4 имота с план за земеразделяне, единият от които с площ 5 дка в м. „Б.”. Записано е, че решението е предварително, като точния размер, границите, съседите, категорията и местоположението на земите ще се определят при въвода във владение. Според удостоверение по чл. 13 ал. 4 ППЗСПЗЗ от 19.06.1998 г., нивата от 3.448 дка е в регулация и представлява имот пл. № 8178, а останалите 1.552 дка са извън регулация. С протоколно решение № 1526 от 20.08.2001 г. ОСЗ признала за възстановяване две ниви в м. „Б.”, като нива от 1.5 дка не може да бъде възстановена поради мероприятие по чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ. С решение на ОСЗ № 1526 от 20.02.2008 г. на наследниците е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 3.448 кв. м.

Според техническа експертиза, част от имот с идентификатор № 04279.603.10. с площ от 1.390 дка попада в имот отразен в скица изготвена от вещо лице по гр. д. № 1154/02 г., приложено към настоящото дело, за което има влязло в сила решение. П. от ищците имот бил част от имота възстановен на ответниците в северната му част. Южната част била възстановена на ищците по другото дело което са водили срещу Е. Н. като наследник на С. С., по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ за лозе с площ 2 дка в м. „Б.”.

Предвид отговора на формулирания въпрос настоящият състав счита, че установителния иск за граници между имотите е допустим. В. решение в тази част е неправилно и следва да бъде отменено. Доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293 ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество. С оглед ангажираните по делото доказателства съдът счита, че искът за установяване къде се намира точната граница към настоящия момент е неоснователен. Законосъобразно въззивният съд е приел, че с ангажираните доказателства касаторът не е доказал че неговия наследодател е бил собственик на претендирания имот, тъй като границите посочени от свидетелите са различни от границите на възстановения имот, а и на място не съществува материализирана граница, както се твърди от свидетелите че е съществувала. Не е доказан и факта, че наследодателят на ищците е владял частта от имота който е възстановен на ответниците в срока по чл. 34 ЗД отм., за да го придобие по давност. С влязлото в сила решение е бил разрешен спор за материално право, но за друга част от имота и срещу друг собственик, затова то няма сила на пресъдено нещо по отношение на процесния спор, а и заключението на вещото лице изготвено по друго дело не може да бъде зачетено като доказателство по настоящото. Тъй като искът за граници е обусловен от иска дали наследодателите на страните са били собственици на претендираните имоти към минал момент, този на обобществяване на имотите, след като установителния иск за собственост законосъобразно е отхвърлен, то следва да бъде отхвърлен и иска за установяване на граници към минал момент.

Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 589 от 26.02.2010 г. по гр. д. № 518/09 г. Окръжен съд [населено място] в частта, в която е обезсилено решение № 2101 от 14.04.2009 г. по гр. д. № 264/08 г. на Районен съд [населено място] и вместо него

ПОСТАНОВЯВА

:

ОТХВЪРЛЯ

ИСКА

предявен от С. К. Ж., С. Г. Ж. и Л. А. Ж. срещу Лидия Д. К., С. К. Г., Б. К. А., Д. К. М., Е. А. М., Лидия А. М., Л. Б. Б. и Е. Б. М. за установяване, че 1 000 кв. м., включени в имот № 04279.603.10 по плана на [населено място] м. „Б.”, целия с площ от 3.424 дка, към момента на включване в ТКЗС са били собственост на наследодателя на ищците К. Ж..

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 589 от 26.02.2010 г. по гр. д. № 518/09 г. на Окръжен съд [населено място] в останалата му обжалвана част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: