Върховен касационен съд на Р. Б. ГК, І г. о. дело № 1194/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
гр.София, 10.05.2011 година
Върховният
касационен
съд
на
Република
България
,
Първо гражданско отделение
в закрито заседание на
двадесет и осми март
две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя
(съдията)
ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско
дело под №
1194/2010 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 991 от 12.07.2010 год., постановено по гр. дело № 722/2010 год. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 16.02.2010 год. по гр. дело № 12/2009 год. за отхвърляне искане за делба на недвижим имот, представляващ ПИ № 580 по КК на VІІ-ми микрорайон на [населено място] с площ от 1724.28 кв. м. при граници: улица, ПИ с №№ 581, 583, 584, 586, 587, 876, 588 и 579, съставляващ ПИ № 382 по КП от 2003 год. на VІІ-ми микрорайон на [населено място] с площ от 1723.61 кв. м. при граници: улица, ПИ № 383, ПИ № 384, ПИ № 385, ПИ № 386, ПИ № 379, 380, ПИ № 381.
Недоволни от въззивното решение са касаторите А. П. З. и В. В. В., двете от [населено място], представлявани от адвокат В. С. от В. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК с оглед „неточно и объркващо наименование на ЗОСОИ” като считат, че „категорично той не е само за обезщетяване, макар и издаден в изпълнение разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ЗВСОНИ”-прилагат две решения по административни дела, по които първата е била страна.
От ответника по касация Община-В., представлявана от юрисконсулт Д. Д. е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за безспорно, че след отчуждаването част от имот на наследодателя на ищците З. Н. Г., е придадена по регулация за упълномеряване на съседни имоти, което е станало с РП от 1959 год. преди приемането на ЗВСОНИ, респ. преди изменение на чл. 2 от същия, когато в приложното му поле е включен и ЗКПСННИ. Отчетено е, че придадените части нямат самостоятелен характер и не могат да съставляват част от възстановения по силата на ЗВСОНИ имот. Взето е предвид, че не е възникнала съсобственост по силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ, поради липса и на данни за проведено производство по чл. 6 ЗОСОИ, а чл. 3 на същия е неотносим към спора. Направен е извод, че при това положение върху процесния имот, към който са придадени части от одържавения имот на наследодателя на ищците, не е възникнала съсобственост.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното решение намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделните случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Представените административни решения: на Варненския окръжен съд, Административно отделение от 10.12.1999 год. по адм. дело № 132/1999 год. и № 3028 от 11.05.2000 год. по адм. дело № 1822/2000 год. на ІІІ отделение на Върховния административен съд, с което първото е потвърдено, е недопустимо да се обсъждат в настоящото производство.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по касация се присъжда юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 400 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА
касационно обжалване на въззивното решение № 991 от 12.07.2010 год., постановено по гр. дело № 722/2010 год. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА
А. П. З. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] и В. В. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес]0 да заплатят на Община-В. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 400/четиристотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: