О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 378

Гр.София, 09.03.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.3556 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. С. срещу решение №.574/10.05.22 по г. д.№.519/22 на ОС Варна, с което, след частична отмяна на реш.№.262974/21.12.21 по г. д.№.15836/20 на РС Варна, предявеният от касатора иск с правно основание чл. 200 КТ е отхвърлен за сумата над 3000лв. до 15000лв. обезщетение от трудова злополука, ведно със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна „М. Х. 1“ООД оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието че страните са били обвързани от трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжност „камериерка“; на 22.06.20 настъпила злополука по време на работа, свързана с трудовите й задължения, надлежно обявена за трудова с разпореждане №.Ц5104-03-60/13.07.20 на ТП на НОИ-В., според което при подмяна на спално бельо ищцата заплела крака си в поставен на земята чаршаф, при което паднала на пода и вследствие на това получила счупване на метатарзалната кост на ляв долен крайник, довело до временна нетрудоспособност; в резултат на злополуката е претърпяла неимуществени вреди, като са налице предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране на отговорността на работодателя. Съдът е посочил, че размера на дължимото обезщетение се определя по справедливост – след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспектива и трайни последици, вкл. козметични и др. дефект, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура. В конкретния случай, предвид търпените от ищцата болки и страдания в причинна връзка с увреждането - физически, дискомфорт, стрес от случилото се, от обездвижването, психическо страдание, вкл. от невъзможността за самостоятелно справяне с елементарни житейски нужди за водене на пълноценен живот с всички произтичащи от това неудобства, интензитета и продължителността на същите - от 22.06.20 до 22.09.20, от които 25 дни в гипсова имобилизация, а след това придвижване с патерици и бастун, през които тя е чувствала болки при движение в началото и палпаторна болезненост след това, липсата на неблагоприятна прогноза за възстановяване на функциите на крайника, е приел, че полагащото се за овъзмездяване на търпените вреди обезщетение възлиза на 6000лв. Намерил е, обаче /за разлика от първоинстанционния съд/, че възражението на ответника по чл. 201 ал. 2 КТ за съпричиняване поради допусната груба небрежност е основателно. Посочил е, че не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда мотивира приложението на чл. 201 ал. 2 КТ, а само подчертано субективно отношение на пострадалия, довели до осъществяване на грубата небрежност от негова страна като елемент от негово виновно действие, т. е. пострадалият работник да е знаел, че с тези свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати. В случая представените по делото писмени доказателства и свидетелските показания сочат, че при настъпване на злополуката ищцата не е изпълнила задължението си, свързано с безопасността на труда, да не поставя сваленото от леглото спално бельо /чаршафи/ на земята и директно да го носи в количката-безспорно се установява, че на процесната дата тя е пуснала чаршаф на пода, стъпила е върху него, оплела се е, паднала е и в резултат на това е настъпило счупването; самата ищца в исковата си молба описва този начин на настъпване на травмата. Същевременно в предоставеното по делото ръководство за обслужване на хотела изрично е посочено, че сваленото замърсено спално бельо директно трябва да бъде изнесено в количка за мръсно бельо и че мръсно бельо не се допуска да бъде оставяно на земята, тъй като не е хигиенично и е предпоставка за трудова злополука; знанието на ищцата за тези указания, свързани с обслужването на клиентите и безопасността на труда, се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели. При тези обстоятелства е прието, че е налице груба небрежност от страна на работника /трудовата злополука е настъпила в резултат на оплитане на ищцата в поставен на пода чаршаф, който самата тя е пуснала на земята/ и допуснато нарушение на основни правила за безопасност. Делът на съпричиняването е определен на 50% и съответно на него е присъдено обезщетение в размер на 3000лв.

Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК и чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК във връзка с въпросите, които твърди, че са разрешение в противоречие с практиката на ВКС - ППВС 1/53, ТР 1/01 от 17.07.01, ОСГК, ТР 1/13, ОСГТК; реш.№.348/11.10.11 по г. д.№.387810, ІV ГО, реш.№.291/11.07.12 по г. д.№.951/11, ІV ГО, опр.№.928/16.07.14 по г. д.№.981/14, ІV ГО/: 1.“Какви са критериите за преценка дали пострадалият работник/служител е допринесъл за трудовата злополука, допускайки „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201 ал. 2 КТ, и при съобразяването им има ли значение липсата на доказване на твърдения на работодателя за допусната груба небрежност?“; 2.“При преценка дали пострадалият работник/служител е допринесъл за трудовата злополука, допускайки „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201 ал. 2 КТ, какво е значението на съдържащите се в съответните документи констатации и изявления и дали наличието им е достатъчно, за да се приеме осъществената от пострадалия „груба небрежност?“; 3.“Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се отменя частично присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочи тяхното значение при конкретно установените по делото факти и значението на тези, по отношение на които не е проведено пълно и главно доказване от работодателя?“; 4.“Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, и представлява ли неправилно приложение на принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, посочването на обстоятелства по делото, по отношение на които не е проведено пълно и главно доказване от работодателя, въпреки, че същите са от значение за размера на присъдените обезщетения?“.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по първия въпрос в частта му относно критериите за преценка налице ли е „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201 ал. 2 КТ. Съгласно задължителната практика, в това число цитираната, съзнаваната небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими; в наказателното право самонадеяността е форма на небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно значение, докато грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското право не различава формите на небрежността); небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й; грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия; при трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност; това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя; намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Касационното обжалване се допуска с цел проверка съобразяването на така цитираната практика.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.574/10.05.22 по г. д.№.519/22 на ОС Варна в обжалваната му част.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: