О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 167

[населено място], 09.03.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на 01 март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ:КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №124 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 248 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на пълномощника на Б. З. К. срещу определение № 364 от 02.11.2022 г. по в. т.д. №34/2022 на АС-В. Т. в частта, с която по реда на чл. 248 ГПК е оставена без уважение молба за изменение на решението, с характер на определение, постановено по същото дело в частта за присъдените в полза на „ТРАНСПРЕС“ООД-гр. В. Т. разноски-възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция, в размер на 6000 лева с ДДС в насока редуциране на така присъденото възнаграждение на основание чл. 78 ал. 5 ГПК до размера на минимума, съгласно НМРАВ в размер на 1280 лева без ДДС/ 1536 лева с ДДС/,както и в частта, с която е отказано спиране на производството по делото, поради отправено преюдициално запитване по друго дело по въпроса, дали при намаляване на разноски за адвокат на една от страните съдилищата на страните -членки на ЕС са обвързани от тарифа за минималния размер на адв. в.ия, приета от организация на адвокатите, в която те членуват задължително по закон и наличие на висящо производство по въпроса по дело С-438/22 на СЕС.

Ответникът по частната жалба в писмен отговор изразява становище за неоснователност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Разгледана по същество, тя е основателна.

За да постанови по реда на чл. 248 ГПК обжалваното определение, съставът на съда се е позовал на липсата на основание при прилагане на чл. 78 ал. 5 ГПК , тъй като спорът е със значителна фактическа и правна сложност и от страна на ответника по ВЖ е подаден отговор на същата, в който от страна на процесулния представител на „ТРАНСПРЕС“ООД-гр. В. Т. е направен значителен по обем и сериозен анализ на спора, както от фактическа, така и от правна страна. Допълнително са изложени и съображения, че размерът на възнаграждението на процесуалния представител на ответника, следва да се изчислява по НМРАВ, на база цената на целия иск-т. е. 1 025 643 лева, а не само на тази на предявения частичен иск-25 100 лева и следователно, според съда минималният размер на адв. в.ие възлиза на 21 786, 43 лева без ДДС, а АС-В. Т. е присъдил възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция, в размер на 6000 лева с ДДС.

Този последен извод, настоящият състав на ВКС, Първо т. о. намира за неправилен по следните съображения:

До изменението на НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ издадена от Висшия адвокатски съвет в ДВ бр. бр. 88 от 4 Ноември 2022г., с която редакция е формиран нов тектс-ал. 7 на чл. 2 липсва основание размерът на възнаграждението на процесуалния представител на ответника, следва да се изчислява по НМРАВ, на база цената на целия иск, а не само на тази на размера по частично предявения иск - в случая 25 100 лева. Следователно размерът на минимума на дължимото възнаграждение, съгласно чл. 7 от НМРАВ, в приложимата й редакция към времето на извършването на съответните процесуални действия до даване ход на устните състезания във въззивната инстанция / 04.05.2022 г./ възлиза на 1280 лева без ДДС/ 1536 лева с ДДС/. Въпреки това следва да се отчете действителната фактическа и правна сложност на спора, а именно последният е с правно основание чл. 125 ал. 3 ТЗ има за предмет дължимостта и размера на парична равностойност на дружествен дял в ООД и обезщетение за забавено плащане на същото, което се предпоставя от изследване на имущественото състояние на дружеството към меродавния момент на база междинен счетоводен баланс и движението на активи и пасиви по съответните счетоводни документи: ГФО, годишен счетоводен баланс и прочие, което се е осъществявало със заключения на счетоводни експертизи.

При това положение и отчитайки, от една страна реалната цена на частичния иск- 25 100 лева, като база за изчисление на мин. възнаграждение по НМРАВ, а от друга - средната степен на фактическа и правна сложност на конкретния спор, настоящият състав прилагайки разпоредбата на чл. 78 ал. 5 ГПК , настоящият състав намира, че следва да се редуцира прекомерното спрямо цената на иска възнаграждение от 5000 лева без ДДС до 2000 лева, без ДДС или 2400 лева-с начислен ДДС. С оглед изхода по спора става безпредметно обжалването в частта, с която е отказано спиране на производството по делото, поради отправено преюдициално запитване по друго дело по въпроса, дали при намаляване на разноски за адвокат на една от страните съдилищата на страните -членки на ЕС са обвързани от тарифа за минималния размер на адв. в.ия, приета от организация на адвокатите, в която те членуват задължително по закон и наличие на висящо производство по въпроса по дело С-438/22 на СЕС. Отделен е въпросът и че произнасянето на АС в тази част не подлежи на обжалване, тъй като не попада в обсега чл. 274 ал. 2 ГПК.

По отношение на искането за отправяне от ВКС на преюдициално запитване по формулираните в ЧЖ въпроси свързани с тълкуването на разпоредбата на чл. 47 от ХОПЕС относно осигуряване правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, с оглед задължението на националния съд да спре производството по делото, поради отправено преюдициално запитване по друго дело, по процесуалния въпрос за пределите на приложение на чл. 78 ал. 5 ГПК следва да се има в предвид следното: Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: а) тълкуването на ДФЕС; б) валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Съответно чл. 628 ГПК предвижда, че българският съд прави запитване до СЕО, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото.

Следователно предпоставка за отправяне на преюдициално запитване е съществуването на общностна норма, която има приложение към фактите в съотвеното производство. Спрямо процесуалноправните норми приложение намира принципът на процесуална автономия, според който всяка държава членка е свободна да урежда сама процесуалното си право, стига то да не прави приложението на общностното право по-трудно в сравнение с приложението на националното право (принцип на равнопоставеност) и да не прави защитата на правата, произтичащи от общностното право, практически неосъществима или прекалено трудна (принцип на ефективността) – така дела С-78/98, С-126/97, С-168/05. Следователно дори преюдициалният въпрос да е свързан с процесуални правила, проверката е винаги с оглед на конкретно предоставени от общностното право на лицата права. В случая не е посочена конкретна процесуална норма на общностното право, уреждаща материята третирана в чл. 78 ал. 5 ГПК, а тази в разпоредбата на чл. 47 от ХОПЕС е твърде обща. С оглед изложеното такова запитване не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното определение

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ определение № 364 от 02.11.2022 г. по в. т.д. №34/2022 на АС-В. Т. в частта, с която по реда на чл. 248 ГПК е оставена без уважение молба от пълномощника на Б. З. К. за изменение на решението, с характер на определение, постановено по същото дело в частта за присъдените в полза на „ТРАНСПРЕС“ООД-гр. В. Т. разноски-възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция, в размер на 6000 лева с ДДС

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение №124 от 25.08.2022 г. по в. т.д. №34/22 на АС-В. Т. В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ като ОСЪЖДА Б. З. К. [ЕГН] да заплати на „ТРАНСПРЕС“ООД-В.Търново сумата от 2000 лева, без ДДС или 2400 лева-с начислен ДДС -възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство, вместо неправилно присъдената на това основание с решението и прекомерна по смисъла на чл. 78 ал. 5 ГПК сума от 6000 лева/с ДДС/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на Б. З. К. ЕГН: [ЕГН] за отправяне от ВКС на преюдициално запитване по формулираните в ЧЖ въпроси

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.