О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№3214

гр. София, 24.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10.06.2024г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №858 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ганц 05“ ЕООД, със седалище и адрес на управление- [населено място], [улица], ЕИК [ЕИК], представлявано от управителя П. К. Г., чрез пълномощника му по делото адв. Ц. Д., против Решение №599 от 10.11.2023г. по в. гр. д. №132/2023г. по описа на Окръжен съд- В. Т. в частта му, с която е потвърдено Решение №1367 от 13.12.2022г. по гр. д. №1467/2022г. по описа на Районен съд- В. Т. в частта му, с която „Ганц 05“ ЕООД е било осъдено да заплати на Д. С. Ц., ЕГН [ЕГН], сумата от 48000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /в резултат на намаляването му на основание чл.201, ал.2 от КТ с 60 % от определения му като справедлив размер на 120000 лв./, произхождащи от трудова злополука, настъпила при пътно-транспортно произшествие на 01.10.2020г. в [населено място], [улица]на изхода за [населено място], заедно със законната лихва върху сумата, считано от 01.10.2020г. до окончателното й заплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение - касационно основание по чл.281, т.1 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Д. С. Ц., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. С. И., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че по силата на трудов договор №5/01.12.2016г. ищецът Д. С. Ц. е работил в ответното дружество „Ганц 05“ ЕООД на длъжността „работник, товаро - разтоварна дейност”. На 01.10.2020 г. в [населено място], [улица]- на изхода по пътя за [населено място], по време на изпълнение на възложена му трудова функция, при управление на товарен автомобил „И.“, модел „Д.“- собственост на дружеството - работодател, ищецът пострадал вследствие на възникнало с негово участие пътно-транспортно произшествие, при което му били причинени мозъчно сътресение и фрактура на 12- ти гръбначен прешлен. Злополуката била призната за трудова с Разпореждане № Ц5104-15-197/06.11.2020 г. на Началника на ТП на НОИ- [населено място]. Травмата на гръбначния стълб на ищеца наложила продължително и тежко болнично и домашно лечение, включващо операция, физиотерапия и рехабилитация, прием на лекарства и чужда помощ, но без пълно възстановяване на двигателната функции на долните крайници, като с Решение №2168/20.09.2021 г. на ТЕЛК “Общи заболявания“ към М. „Д-р С. Ч.“ АД- [населено място] на ищеца били определени 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ пожизнено. Съдът е приел, че отговорността на работодателя за причинените при трудовата злополука вреди на работника е обективна и възниква даже и работодателят да няма никакъв каузален принос за настъпването й, като може да бъде изключена само ако работникът или служителят умишлено е причинил увреждането. Съобразявайки икономическия стандарт на живот в страната към деня на събитието, възрастта на пострадалия, характера на получените от него увреждания, силата и продължителността на претърпените от него физически и психически болки и страдания, продължителността на възстановителния период, свързан с преодоляване на последиците от получената фрактура на 12-ти гръден прешлен /около 22 месеца, включващ операция, няколко постъпвания в болница с физиотерапия и рехабилитация и домашния престой/, невъзможността да бъде възстановена до края на живота пълната двигателна активност на долните крайници поради настъпила долна вяла парапареза, пълната загуба на работоспособност за ищеца, както и съдебната практика при други подобни случаи, съдът е приел, че по справедливост на ищеца се дължи обезщетение за причинените му при трудовата злополука неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. По направено от ответното дружество възражение съдът е приел, че ищецът е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, тъй като е допуснал груба небрежност - нарушил е разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него товарен автомобил /71 км./ч./ със състоянието на пътя и атмосферните условия, както и с релефа на местността и с конкретните условия на видимост - мокра и хлъзгава пътна настилка, пътен участък със завой и наклон на спускане, като е превишил максимално разрешената скорост за движение в населено място от 50 км./ч., вследствие на което изгубил контрол върху автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и се е блъснал в насрещно движещ се лек автомобил. Приел е, че отговорността на ответното дружество за причинените при трудовата злополука вреди на ищеца следва да се намали с 60% съгласно чл.201, ал.2, т.1 от КТ, поради което следва да му се присъди обезщетение в размер на 48000 лв. Счел е за неоснователни доводите на ответника, че на ищеца не следва да се дължи обезщетение, тъй като същият бил признат за виновен с влязъл в сила акт и му било наложено наказание за причинените при пътно - транспортното произшествие средни телесни повреди на трети лица, както и че доколкото злополуката била настъпила по изключителната вина на ищеца, то отговорността на ответника следва да отпадне изцяло, като се приеме, че съпричиняването от страна на ищеца е 100%.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът излага доводи за наличието на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение №90 от 14.06.2019г. на ВКС по гр. д.№1751/2018г., 3-то г. о., тъй като по делото не били приобщени материалите по воденото срещу ищеца наказателно дело, в резултат на което останали неизяснени редица въпроси относно точния механизъм на настъпване на процесното ПТП. Твърди и че определянето на размера на вредите и съпричиняването от страна на ищеца било извършено в нарушение на критериите, установени в съдебната практика, обективирана в Решение №45 от 08.04.2021г. на ВКС по гр. д.№1580/2020г., 3-то г. о. По отношение на соченото от него основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК касаторът формулира следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, по които според него се е произнесъл въззивният съд:

1. Може ли работодателят да се освободи от отговорност по иск по чл.200 от КТ, когато не отговаря и не е допринесъл по никакъв начин за настъпване на вредоносното събитие? Може ли работникът да черпи права от собственото си противоправно поведение, когато вредоносното събитие е престъпление?

2. Може ли работодателят да реализира регресна отговорност за обезщетението по чл.200 от КТ към пострадалия работник по реда на чл.202 от КТ, когато само работникът е виновен за настъпване на вредоносното събитие?

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато на посоченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като същият не е посочил конкретни правни въпроси, по които счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. По този пункт изложението съдържа оплаквания за правилността на обжалваното решение и цитати от решения на ВКС, но липсва ясно формулиран правен въпрос, разрешен в обжалваното решение, обосноваващ приложното поле на касационното обжалване. Съгласно указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009г. посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато и при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Двата въпроса, поставени общо от касатора под №1 в изложението, са от значение за изхода на спора, поради което спрямо тях е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Не е налице обаче специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая и по двата подвъпроса, поставени от касатора е налице ясна правна регламентация в разпоредбите на чл.200, ал.1 и ал.2 и чл.201, ал.1 от КТ и трайна и непротиворечива съдебна практика по прилагането им, съгласно която отговорността на работодателя за вредите, претърпени от работник или служител в резултат на трудова злополука, е безвиновна - тя не зависи от това дали негов орган, друг негов работник/служител или трето лице има вина за настъпването им, дали е резултат на случайно събитие или непреодолима сила, а възниква само поради съществуващото между него и увредения трудово правоотношение. Работодателят не отговаря за вредите само ако пострадалият е причинил умишлено увреждането. Наличието на ясна правна уредба, както и на формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, и с която обжалваното решение е съобразено, изключва наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.

По отношение на въпроса от изложението, посочен по - горе под №2 не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като не е от значение за изхода на спора и въззивният съд не се е произнасял по него. Съдът е бил сезиран с иск на пострадал при трудова злополука работник срещу работодателя за заплащане на обезщетение за причинените му вреди, а не с регресен иск на работодателя с правно основание чл.202 от КТ за изплатеното на работника обезщетение, поради което обстоятелството дали работодателят разполага с правото по чл.202 от КТ е извън предмета на настоящото производство.

По така изложените съображения обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

На адв. С. И. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗЗД за касационното производство в размер на 1000 лв. При определяне на размера на същото настоящият състав на ВКС съобрази, че съгласно постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №599 от 10.11.2023г. по в. гр. д. №132/2023г. по описа на Окръжен съд- В. Т.

ОСЪЖДА „Ганц 05“ ЕООД, със седалище и адрес на управление- [населено място], [улица], ЕИК [ЕИК], представлявано от управителя П. К. Г., да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗЗД на адв. С. Н. И. от АК - Велико Т., със служебен адрес- [населено място], [улица], ет.2, сумата от 1000 лв.- адвокатско възнаграждение за касационното производство за оказаната безплатна правна помощ на Д. С. Ц..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.