ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1894

Гр. София,04.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. т. д. № 2111 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. Д. Х. срещу решение № 969 от 02.08.2023 г. по гр. д. № 1057/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 3473/14.11.2022 г., постановено по гр. дело №20213110114489/2021г. по описа на РС - Варна, с което са отхвърлени предявеният от Г. Д. Х. срещу „К. Р. груп“ АД - в несъстоятелност, искове с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите за главници в общ размер на 10 417,51 лв., сумата 2 670,93 лв. - законна лихва върху главниците за периода от 16.10.2018 г. до 26.04.2021 г., и сумата 2 366,72 лв. - присъдени разноски, предмет на изпълнение по изп. д. № 20217160400242 по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 716, с район на действие Окръжен съд - Варна, образувано по изпълнителен лист № 261979/15.03.2021 г., издаден по гр. д. № 15596/2018 г. по описа на РС - Варна, поради отправено на основание чл. 645, ал. 1 ТЗ изявление за прихващане и настъпване на последиците на прихващането между насрещни вземания на страните до размера на по - малкото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост.

Ответникът по касация, „К. Р. груп“ АД - в несъстоятелност, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е недопустима.

Предмет на разглеждане от въззивния съд, съобразно мотивите на съдебния акт, а и очертания с исковата молба от ищеца предмет на делото, са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, с които ищецът е оспорил вземанията, изпълнявани по изпълнително дело № по изп. д. № 20217160400242 по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 716, с район на действие Окръжен съд - Варна, образувано по изпълнителен лист № 261979/15.03.2021 г., издаден по гр. д. № 15596/2018 г. по описа на РС – Варна.

Видно от изисканата от ВКС преписка по гр. д. № 15596/2018 г. по описа на РС – Варна, производството по делото е образувано по обективно съединени искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ГПК за връщане на дадени без основание – внесени от ищеца по сметка на ответника суми, както следва: сумата 510,46 евро с вносна бележка от 17.10.2014 г.; сумата 510,46 евро с вносна бележка от 06.11.2014 г.; сумата 600 евро с вносна бележка от 14.11.2014 г.; сумата 1939,77 евро с вносна бележка от 02.02.2015 г.; сумата 1 000 евро с вносна бележка от 26.02.2015 г., и сумата 765,70 евро с вносна бележка от 01.04.2015 г. Ищецът изрично е отрекъл да е налице основание за извършените вноски - договорно или друго, което определя всяка от претенциите като отделен иск – за даване на всяка от отделните суми без основание и с петитум да му бъде върната. Така предявените искове и на заявеното основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД са уважени с влязлото в сила решение, макар в диспозитива на съдебния акт и в издадения въз основа на него изпълнителен лист да е посочен общия размер на претенциите от 5 326,39 евро.

Предвид нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК/ изм. ДВ, бр. 50 от 2015г., предишна ал. 2, бр. 86 от 2017г./ не подлежат на касационно обжалване съдебните решения по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела, и до 5 000 лв. за граждански дела.

По горните доводи на съда предмет на разглеждане по делото от въззивната инстанция са обективно кумулативно съединени искове по чл. 439 ГПК за установяване несъществуването на изпълняваните вземания с цена на всеки от исковете под 5 000 лв. – чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, и постановеното по исковете въззивно решение не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Касационната жалба на Г. Д. Х. като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

При този изход право на разноски има ответникът по жалбата „К. Р. груп“ АД - в несъстоятелност. Не прави искане и не доказва извършването на разноски, поради което такива няма да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. Д. Х. срещу решение № 969 от 02.08.2023 г. по гр. д. № 1057/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.