Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. И. Б., чрез адв.П.К. срещу решение №1137 от 05.11.2021г., постановено по в. гр. д. №487/2021г. от Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решение №99 от 03.08.2020г., постановено по гр. д. №140/2019г. по описа на Окръжен съд - Монтана, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от касаторката срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за сумата 50 000 лева, представляваща разликата между претендираните 86 000 лева и присъдените 36 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Й. Т. Д., настъпила на 14.08.2016г. в резултат на ПТП, причинено виновно от П. Ц. Д., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон, по-специално разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД, както и с практиката на ВКС по тяхното приложение, поради което следва да бъде отменено, а претенцията на ищцата за плащане на сумата от още 50 000 лева застрахователно обезщетение да бъде уважена, ведно със законната лихва. Касаторката поддържа тезата, че въззивният съд необосновано, без преценка на конкретните факти и обстоятелства, без отговор на наведените във жалбата оплаквания и в противоречие със съдебната практика приема, че обезщетение за неимуществени вреди в размер 120 000 лева е справедливо и е в състояние да компенсира търпените неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й. Намира за необосновано решението и в частта, с която съдът е приел, че е налице съпричиняване на вредите от пострадалото лице и е намалил обезщетението с 20%. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Касаторката поддържа, че съдът се е произнесъл по четири групи въпроси, обусловили изхода на спора – за задълженията на възизвния съд; относно приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК; относно приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД; относно оспорването на протокол за извършена кръвна проба, като счита, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 11 ППВС №4/1968г., както и в посочените решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита, че е въпросите са от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочи като основание за допускане до касационен контрол и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, като излага доводи за явна необоснованост на въззивното решение.

Ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 36 000 лева - обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания от смъртта на дъщеря й Й. Д., настъпила в резултат от процесното ПТП, въззивният съд приема, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер от 120 000 лева, като същото следва да се намали с 20% /до сумата 96 000 лева/, предвид установеното съпричиняване на вредите от пострадалата, след което да се приспадне и доброволно платената от ответното дружество сума в размер на 60 000 лева. Решаващият съдебен състав намира за безспорно установено по делото основанието /правопораждащите спорното материално право юридически факти/ на предявения осъдителен иск и приема, че спорът е съсредоточен върху правилното приложение на критериите за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, регламентирани в чл. 52 ЗЗД, както и дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД– непоставяне на предпазен колан и пътуване в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, въпреки знанието за това.

Като споделя тълкуването в ППВС №4/1968г., съгласно което понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението, решаващият съдебен състав анализира доказателствата за претърпените от ищцата болки и страдания. Приема за доказано, че внезапната и необратима загуба е довела до тежки и продължителни негативни емоционални изживявания от ищцата, причинила е промяна в характера и поведението й - била е ведър и общителен човек, обичащ туризма, а след смъртта на дъщеря й се е затворила в себе си, преустановила е страничните си занимания. Съдът съобразява, че ищцата е отгледала своята дъщеря сама, живеели са в едно домакинство, като отношенията им са били изключително близки, изпълнени с обич, подкрепа, разбирателство и уважение. При определяне размера на обезщетението взема предвид и възрастта на починалата Й. /43 години/, както и обстоятелството, че е била единствено дете, на което ищцата /63 години/ е разчитала за подкрепа и грижа.

С оглед изложеното и като отчита обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие /2016г./, решаващият съдебен състав приема, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на дъщеря й, е в размер на 120 000 лева.

За основателно е счетено възражението от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Въззивният съд след обсъждане на свидетелските показания, както и на обясненията на самата ищца по реда на чл. 176 ГПК, от които категорично и непротиворечиво се установява, че починалата Й. и съпругът й са били на гости и са консумирали алкохол /ракия/ преди да се качат на автомобила си, приема за доказано, че пострадалата е допринесла със своето поведение за настъпването на вредите - качила се е в процесния автомобил, управляван от съпруга й, знаейки, че е бил употребил алкохол, респ. съзнателно се е поставила в риск. Решаващият съдебен състав е анализирал и приетия като доказателство по делото протокол за химическа експертиза от 19.08.2016г., в който е отразено, че не е установен алкохол в кръвта. Стигнал е до извод, че протоколът не е съставен съгласно действащата към този момент Наредба №30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, тъй като кръвната проба е взета от труп /без да е отразено кога/ и е предадена в лаборатория на 16.08.2016г., т. е. извън предписаните срокове, в които може да се установи обективно концентрацията на алкохол в кръвта.

Съдът стига до извод, че приносът на пострадалата за настъпване на вредите възлиза на 20%, поради което заместващото обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди следва да се редуцира с 20%- до сумата 96 000 лева. След приспадане на платената от застрахователя сума в размер на 60 000 лева, исковата претенция е основателна за сумата 36 000 лева, ведно със законната лихва. С оглед изложеното, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над 36 000 лева е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е валидно, като не е налице основание да се допусне до касационен контрол за проверка за вероятна недопустимост съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният от касаторката процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд да изложи собствени мотиви, като обсъди и възраженията на страните, не обуславя допускане на решението до касационен контрол. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. С цитираната в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК съдебна практика по чл. 290 ГПК се приема, че въззивният съд дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи във въззивната жалба. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към възникване и съществуване на задължението на ответното застрахователно дружество за заплащане на застрахователно обезщетение на ищцата на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като е акцентирал на спорните между страните въпроси относно определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.

Макар и значими за спора като обуславящи неговия изход по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси, свързани с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените от касаторката въпроси не са решени в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика.

Решаващият съдебен състав е съобразил напълно практиката на ВКС относно приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК. Непротиворечива е съдебната практика /решение №206 от 12.03.2010г. по т. д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №98 от 24.06.2013г. по т. д.№596/12г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №16 от 04.02.2014г. по т. д.№1858/13г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №99 от 08.10.2013г. по т. д.№44/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №54 от 22.05.2012г. по т. д.№316/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №33 от 04.04.2012г. по т. д.№172/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, че намаляването на дължимото обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено на първо място от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

Въззивният състав е съобразил цитираната съдебна практика и след обсъждане на доказателствата по делото е формирал извод, че се установява конкретно поведение на пострадалата, обективно допринесло за настъпването на вредоносния резултат. Изложените от касаторката доводи представляват оплаквания за необоснованост на обжалваното решение, които не подлежат на обсъждане в настоящия етап на касационното производство.

Въззивният съд е обсъдил критериите по чл. 52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. възрастта на пострадалата, социалното й положение, съществувалата емоционална връзка и близост между ищцата и загиналата й дъщеря, негативните психологически преживявания и страдания, претърпени от ищцата и продължителността им, както и икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г.

Не е налице противоречие и с практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, вкл. и с цитираните в изложението на касаторите решения на ВКС. При определянето на обезщетението съдът е съобразил както общите критерии като обществено-икономическите условия, намиращи проявление в лимитите на отговорността на застрахователя по застраховка ГО, така и специфичните, конкретните факти по делото /интензитета на болките и страданията на ищцата, обусловени от естеството и интензитета на връзката с починалата й дъщеря и обстоятелствата, при които е настъпила загубата/. Въззивният съд е изложил подробни мотиви, обсъдил е всички доказателства, относими към релевантните факти за определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.

По отношение на поставените въпроси, вкл. и последния относно оспорването на протокол за извършена кръвна проба, не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.

Касаторката твърди, че поставените въпроси са от значение за правилното приложение на закона и за развитието на правото, но не излагат никакви конкретни доводи относно необходимостта от ново тълкуване на приложимите правни норми, наложено от изменения в законодателството и обществените условия. По отношение на първите три групи въпроси има трайна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от промяна или от осъвременяване и на която и самата касаторка се позовава в жалбата, а по отношение задълженията на въззивния съд при постановяване на решението и приложението на чл. 52 ЗЗД е налице и задължителна съдебна практика, изключваща основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касация. Относно последния правен въпрос не са изложени никакви доводи относно приложимата правна норма и какво налага нейното тълкуване или промяна на тълкуването й, а са изложени оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения.

Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В случая касаторката излага оплаквания за необоснованост на решението, за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила и материалния закон, които изискват преценка на доказателствата по делото и произнасяне по наведените от страните доводи и възражения.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1137 от 05.11.2021г., постановено по в. гр. д. №487/2021г. от Апелативен съд - София в обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.