В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 265 по описа за 2011г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното

:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място] бряг, представлявано от управителите С. и Б.,чрез процесуалния представител – адвокат В. против въззивно решение № 548 от 24.11.2010г. по в. гр. д. № 894/2010г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 42 от 17.03.2010г. по гр. д.№ 578 по описа за 2009г. на Районен съд Червен бряг, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ.

Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по поставения въпрос за това – към кой момент следва да се преценя законосъобразността на извършеното уволнение/в случая на наличието на закрила по чл. 333 ал. 1 т. 4 от КТ/при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие /в случая по чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ/ – към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или към момента на издаване на заповедта за уволнение.Позовава се на четири решения на окръжни съдилища и на ВКС/без задължителен характер/.

Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва и допустимостта, и основателността й.

Касационата жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че работодателят не е съобразил, че работникът се ползва със закрила по чл. 333 ал. 1 т. 4 от КТ,като я е преценял към момента на издаване на заповедта за уволнение /тя е от 15.09.09г.,а е установено, че работникът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност от 24.07.09г. до 19.09.09г. Безспорно е, че предизвестието му е връчено на 15.06.2009г., т. е. преди да започне да ползва отпуск./

Така даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора въпрос е в противоречие с приетото от ВКС в постановени решения по реда на чл. 290 от ГПК/например № 559 от 9.07.2010г. по гр. д.№ 650 по описа за 2009г. на ІV г. о./,съгласно които преценката за законосъоб-разността на уволнението при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие-следва да се извършва към момента на връчване на предизвестието.Съгласно т. 2 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ВКС – противоречието на въззивния акт с постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение на ВКС съставлява основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК за допускане до касационно обжалване, поради което Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 548 от 24.11.2010г. по в. гр. д. № 894/2010г. на Плевенски окръжен съд.

УКАЗВА на касатора, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да ВНЕСЕ по сметка на ВКС сумата от 128лв. /сто двадесет и осем лева/,представляваща държавна такса за разглеждане на подадената жалба и да ПРЕДСТАВИ вносната бележка по делото, след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.