7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3197

гр. София, 24.06. 2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р.ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 407/2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 12721/01.06.2023г. на Д. М. П., подадена чрез адв.Д. Т., против решение №477 от 17.04.2023г., поправено с решение № 1069 от 05.08.2023г., постановени по в. гр. дело № 1981/2022г. на Софийския апелативен съд, 2 състав. С атакуваното решение е отменено решение № 261589/03.12.2020г. по гр. д. № 5626/2020г. на СГС, І ГО, 26 състав и вместо това е отхвърлен искът на касаторката, предявен против „Инвестбанк“ АД с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД-да се обяви за окончателен предварителният договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 02.04.2019г., сключен между страните по спора, с последен анекс от 26.03.2020г., за закупуване от П. на ПИ с идентификатор № 02659.2194.2812 и ПИ с идентификатор №02659. 2194.2813 в [населено място] на [улица] лева.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторката навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: 1. Може ли съдът, сезиран с иск по чл.19, ал.3 ЗЗД от купувач по предварителен договор, който не е заплатил изцяло договорената продажна цена, да обяви същия за окончателен при условията на чл. 362, ал.1 ГПК; 2. Неизправна страна по предварителен договор ли е купувачът, който не е осигурил плащане в първоначално предвидения в договора срок за сключване на окончателен договор, който е предхождал пандемична ситуация, ако впоследствие страните по договора изрично са се споразумели окончателният договор да бъде сключен в едни последващ момент; 3. Длъжен ли е съдът да изложи собствени мотиви като обсъди всички наведени от страните доводи. По първия въпрос касаторката твърди противоречие на решението с ТР № 4 от 09.05.2023г. по тълк дело №4/2020г. на ОСГТК на ВКС и с решение № 537/08.7.2010г. по гр. д.№ 349/2009г. на ІІІ ГО, решение № 28/01.07.2011г. по търг. д.№ 207/2010г. на ІІ ТО, решение № 224/01.07.2013г. по гр. д.№ 1247/2012г. на ІV ГО, по втория - с решение № 964/07.12.2006г. по търг. д.№ 533/2006г., а по третия - с решение № 50030/10.05.2023г. по търг. д.№ 2708/2021г. на І ТО и решение № 50070/11.05.2023г. по гр. д.№ 1544/2020г. на ІІІ ГО.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторката навежда твърдения за наличие на основания и по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 4. Може ли съдът, сезиран от купувач по предварителен договор с иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, който не се е снабдил своевременно с документ от банка, удостоверяващ, че в негова полза е разрешено кредитиране за оставащата за доплащане част от продажна цена, да обяви за окончателен предварителния договор, при условията на чл.362, ал.1 ГПК; 5. Пандемията от Ковид-19 и наложените във връзка с нея мерки и ограничения по време на въведеното извънредно положение в периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., удължавано многократно с решения на МС, могат ли да се счетат за обстоятелства, водещи до дерогиране на разпоредбата на чл. 81, ал.2 ЗЗД и прилагане на разпоредбата на чл. 81, ал.1 ЗЗД; 6. Неизправна ли е страната-купувач по предварителен договор, която не е осигурила плащане в първоначално предвидения в договора срок, който е предхождал пандемичната ситуация, ако впоследствие страните по договора изрично са се споразумели окончателният договор да бъде сключен в един последващ момент; 7. Неизправна страна ли е купувачът по предварителен договор, която не е изпълнила част от задълженията си за плащане на продажната цена поради наличието на непреодолима сила; 8. Настъпилата пандемия и наложените във връзка с нея ограничителни мерки, извънредно положение и извънредна епидемична обстановка имат ли характера на непреодолима сила по смисъла на закона.

Ответникът по касационната жалба „Инвестбанк“ АД, чрез пълномощника адв. Й. Д., в писмен отговор изразява становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по основанията за допускане на касационното обжалване следното:

Разгледан е конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД. Въззивният съд е приел от фактическа страна следното: ответникът „Инвестбанк“ АД е придобил процесните два поземлени имота в [населено място] на ул.Бор, ведно с построената в единия еднофамилна жилищна сграда, след изнасянето им на публична продан; на 02.04.2019г. банката сключила с ищцата Д. П. предварителен договор за закупуване на имотите за сумата 601 684 лева. В чл. 3 от договора страните уговорили 10% от продажната цена да се плати в момента на подписването му, а остатъкът 90% в размер 541 515,60 лева - в деня на нотариалното изповядване на сделката, ако купувачът плаща с лични средства или в 15-дневен срок от подписване на нотариалния акт, ако плаща чрез банков кредит. Според чл.3, ал.2 от договора в случай, че остатъкът от продажната цена ще се плати чрез банков кредит, купувачът се задължава в 15 дневен срок от сключването на предварителния договор да представи на продавача писмо от банка-кредитор с одобрението за отпускане на банков кредит. В чл.4.1 страните са постигнали съгласие окончателен договор да бъде сключен до 01.11.2019г. В чл.9 са уговорили начините на прекратяване действието на договора; според чл.9 б.„б“ договорът се прекратява считано от датата, определена за нотариалното изповядване, при неизпълнение на описаните в чл. 4.1 задължения на купувача (за заплащане на продажната цена или представяне на документ от банка-кредитор). Въззивният съд е приел за установено, че сумата 60 168,40 лева (10% от продажната цена) е платена от купувача на продавача в деня на сключване на предварителния договор и че с няколко анекса страните са продължили действието на договора. С последния анекс от 26.03.2020г. са постигнали съгласие окончателното изповядване на сделката да е до 15.05.2020г. Посочил е, че според съдържанието на представения по делото констативен протокол от 15.05.2020г., съставен от помощник-нотариус на нотариус В.И., в кантората се явил представител на банката и лично купувача по предварителния договор Д. П.; представителят на банката представил на нотариуса конкретно описани документи за изповядване на сделката; купувачката не е заявила готовност за заплащане на продажната цена, чрез представяне на удостоверение от банка-кредитор, нито е представила договор за отпуснат жилищен кредит; по искане на купувачката П. в протокола е отразено, че не са представени от обещателя архитектурни чертежи, строителни книжа, удостоверение по чл. 87 ЗНАП, актове 14, 15, разрешение за строеж и за въвеждане на сградата в експлоатация, поради което според нея е налице неизправност на обещателя да сключи договора към датата насрочена за сключване на нотариалната сделка. По делото е представена покана за ново явяване пред нотариус и сключване на окончателен договор, отправена от ищцата до ответника на 16.06.2020г.

От правна страна, съставът на САС не е споделил изводите на първоинстанционния съд, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.81, ал.1 ЗЗД и че ищцата, като купувач по предварителния договор, е изправна страна, поради извънредната ситуация в страната, непозволяваща осигуряването на жилищен кредит в рамките на договорения срок. Въззивният съд е изложил съображения, че разпоредбата на чл.81, ал.2 ЗЗД изключва липсата на парични средства от предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.81, ал. 1 ЗЗД. Според съда е ноторно известно, че макар и с намалено работно време и при повишени мерки за сигурност, банковите институции не са преустановявали работата си. Посочил е, че уговореният срок е в полза на купувачката и тя при готовност би могла да осигури плащане в момент, предхождащ пандемичната ситуация. Според въззивния съд, макар извънредната обстановка да е била към това време бъдещо несигурно събитие, първоначалният срок на договора е бил с край, предхождащ пандемията. Неплатената от купувачката част от продажната цена е 90 % и плащането й не е било обезпечено в определената от продавача дата за сключване на договора, съобразно последния анекс за срок на изпълнение. Не е изпълнено и задължението по чл. 3, ал. 2 - в 15-дневен срок от сключването на предварителния договор купувачката да удостовери вероятността за ползване на жилищен кредит. Предвид изложеното въззивният съд е формирал извод, че ищцата не може да бъде възприета като изправна страна по договора и същият да бъде обявен за окончателен под условие, че в двуседмичен срок се плати продажната цена.

При тези мотиви на въззивната инстанция, съставът на ІV ГО на ВКС намира, че решението на САС не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

Съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съществената част от формулираните въпроси не удовлетворяват общото селективно изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са относими към правилността на формираните от въззивния съд фактически и правни изводи. В останалата част въпросите не са разрешени в противоречие с цитираната от касаторката съдебна практика на ВКС.

Отговорът на първия поставен въпрос е положителен и е даден по задължителен за съдилищата начин в цитираното от касаторката ТР № 4 от 09.05.2023г. - съдът, сезиран с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на купувача, който не е изплатил напълно договорената цена, може да обяви за окончателен по реда и при условията на чл. 362, ал. 1 ГПК предварителен договор за покупко - продажба, съдържащ уговорка, че окончателният договор ще се сключи след заплащане на цялата цена. Възивният съд не е отрекъл тази правна възможност, но е мотивирал неоснователността на предявения конститутивен иск с други правни доводи. Видно от мотивите на въззивния акт САС е изследвал спорните между страните въпроси относно съдържанието на поетите с предварителния договор права и задължения, извършил е преценка на правното значение и последици на всички факти и обстоятелства, които са установени по делото, и които могат да се приемат за относими към постигнатите между страните уговорки за съществените условия на договора, както и за изпълнението на задълженията на всяка една от страните, включително е изследвал и онези факти, съставляващи причина или явяващи се пречка купувачът да не престира дължимия резултат според уговореното преди сключването на окончателния договор. Именно с оглед клаузите в договора, предвидените в същия задължения на всяка страна и съответно последиците при неизпълнението им (неизпълнението на определени задължения води до прекратяване на договора), въззивният съд е формирал своите правни изводи за неоснователност на иска. Поставеният въпрос е израз на несъгласието на страната с дадените от въззивния съд правни разрешения и анализа на доказателствата. Подобни доводи не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл.290 от ГПК.

Въпрос 2 от изложението, както и въпросите от 4 до 8 (по отношение на които касаторката поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ТПК), освен че са фактически и отговора им предполага обсъждане на доказателствата, по естеството си представляват оплакване срещу правилността на въззивния съдебен акт, поставени са във връзка с изложените в касационната жалба твърдения за неправилна оценка на установените факти, погрешен анализ на доказателствата, довел до необосновани изводи на въззивния съд, което би било релевантно в производството по разглеждане на касационната жалба (чл. 290 ГПК) и по което касационният съд не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК (ТР №1/19.02.2010г. по тълк. дело №1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС). Твърдения под формата на въпроси, нямат характеристиката на релевантни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се допълни, че в пълно съответствие с трайно установената съдебна практика, въззивният съд е съобразил, че при паричните задължения не съществува нито виновна, нито невиновна трайна обективна или субективна невъзможност за изпълнение, както и временна невъзможност на изпълнение (чл.81, ал.2 ЗЗД). Длъжникът, който не е престирал на уговорения срок е в забава и отговоря за последиците от забавеното изпълнение (в този смисъл решение № 29/13.04.2011г. по търг. д.№ 396/2010г. на І ТО на ВКС). Отделно от това не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Значение за точното прилагане на закона и развитие на правото има този въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за да се създаде или осъвремени съдебна практика, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа съображения от такъв характер, поради което по отношение на посочените въпроси не е налице нито общата, нито допълнителните предпоставки на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Третият процесуалноправен въпрос (за задълженията на въззивния съд) е значим за изхода на всяко дело, но по отношение на него не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. При постановяване на решението въззивният съд се е съобразил изцяло с трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, включително и със задължителната такава, като в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, ограничаващи го в произнасянето му само по въведените във въззивната жалба на „Инвестбанк“ АД оплаквания, извън преценката за допустимост или нищожност на решението, е изпълнил задължението да изложи собствени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на събраните относими доказателства, така и да направи фактически констатации и да обоснове правни изводи. Във въззивното решение съдът е дал собствено разрешение по предмета на делото, след произнасяне по всички допустими, респективно своевременно наведени и релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. Или атакуваното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика по приложението на чл.12, чл.235 и чл.236, ал.2 от ГПК, включително и с цитираната от касатора.

По изложените съображения касационно обжалване на решението на САС не може да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №477 от 17.04.2023г., поправено с решение № 1069 от 05.08.2023г., постановени по въззивно гр. дело № 1981/2022г. на Софийския апелативен съд, 2 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: