О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4062

гр. София, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато разгледа докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 407/2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на „Инвестбанк“ АД, чрез пълномощника адв.Д., с искане за допълване на определение № 3197/24.06.2024г., постановено по настоящото дело, като се присъдят направените от молителя разноски в касационното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответницата по молбата Д. М. П. не изразява становище.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема молбата за процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. По основателността й съдът намира следното:

По касационна жалба на Д. П., с определението № 3197/24.06.2024г. по гр. дело №407/2024г. съставът на ІV ГО на ВКС не е допуснал до касационно обжалване решение № 477/17.04.2023г., поправено с решение №1069/05.08.2023г., постановени по въззивно гр. дело № 1981/2022г. на САС, ГО, 2 състав. В определението на ВКС липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на „Инвестбанк“ АД-ответник по касация и настоящ молител, съдържащо се в отговора на касационната жалба. Видно от представените пред ВКС доказателства за процесуално представителство в касационното производство ответникът по касация е заплатил по банков път за адвокатско възнаграждение сумата 14 832 лева, включваща и ДДС. С оглед своевременно направеното искането за присъждане на разноски, представянето на доказателства за тяхното реално плащане и липсата на произнасяне на съда по искането за присъждането им, молбата по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.78 ГПК е основателна. Доколкото от касатора Д. М. П. не е релевирано възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, при определяне размера на дължимите на молителя разноски съдът съобразява единствено реално направените такива (т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС). Предвид това молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК следва да бъде уважена.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, определението № 3197 от 24.06.2024г., постановено по гр. дело № 407/2024г. на ІV ГО на ВКС, КАТО

ОСЪЖДА Д. М. П. с ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица] да плати на „Инвестбанк“ АД с ЕИК 831663282 и със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. България № 85 сумата 14 832 лева - разноски за платено адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: