В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 1750 по описа за 2010г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. К. А. от [населено място],чрез процесуалния си представител адвокат В. против въззивно решение №629 от 15.07.2010г. по в. гр. д. № 586 по описа за 2010г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 373 от 17.03.2010г. по гр. д. № 3498/2008г. на Плов-дивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от А. К. А. против Т. Хайк Г. и А. Т. Г. искове за прогласяване на нищожността на договор за наем на недвижим имот от 28.09.2007г. поради заобикаляне на закона/чл. 26 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД/, поради липса на съгласие на наемодателя/чл. 26 ал. 2 изр. 2 от ЗЗД/ и като сключен във вреда на представлявания А. К. А./чл. 40 от ЗЗД/,както и иска за приемане на установено, че сключения на 28.09.2007г. договор за наем е нищожен като привиден, прикриващ друга сделка - отдаване под наем на недвижим имот без да се заплащат реално - посочените договорен наем и авансово плащане/чл. 26 ал. 2 изр. 5, във вр. с чл. 17 от ЗЗД/. Присъдени са следващите се разноски.

В допълнително представеното от касатора изложение/вх.№5589 от 11.10.2010г./ не са формулирани конкретни въпроси, съответно не е посочено основание за допустимост на подадената касационна жалба по чл. 280 ал. 1 от ГПК.Изложени са подробни доводи/особено досежно иска по чл. 40 от ЗЗД/,с които касаторът е развил твърденията си за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд, необоснованост и нарушение на материалния закон, но липсват посочени конкретни общо и специални основания за допустимост. Единственото специално основание, на което касаторът изрично се е позовал е противоречие с практиката на ВКС,но е цитирал решения с незадължителен характер, които съгласно дадените указания в т. 2 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС не могат да го обосноват.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва и допустимостта, и основателността й

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

За да постанови решението си въззивният състав за иска по чл. 40 от ЗЗД е приел, че установения със заключението на приетата експертиза факт, че уговорения с договора от 28.09.2007г. наем е неизгоден за ищеца, не е достатъчно за да се счете за основателен предявения иск, тъй като не е установено намерение за увреждане у представителя и лицето, с което той е договарял, а освен това - ищецът е знаел за договора и не се е противопоставил-както относно сключването му, така и относно условията. За да счете за неоснователен иска по чл. 26 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД се е мотивирал с липса на доказателства сключения договор да преследва неправомерна цел или ответниците да са си служили със сделки, чрез които да могат да постигнат неправомерни резултати.Относно иска по чл. 26 ал. 2 изр. 2 от ЗЗД-въззивният съд е приел, че договорът за наем е сключен преди/а не след /оттегляне на дадените пълномощия, както и че е в техните рамки.За иска по чл. 26 ал. 2 изр. 5, във вр. с чл. 17 от ЗЗД е посочил, че липсват доказателства за симулативност на сключения договор и липсват твърдения за същността на прикритата сделка.Посочено е, че твърдението, че договорът е сключен без да е налице реално плащане, не може да обоснове привидност или симулативност.,

Липсата на конкретно посочен материално правен или процесуално правен въпрос –изключва възможността за допускане до касационно обжалване/т. 1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/.С оглед подробно изложените доводи от касатора – теоретично е възможно настоящият съдебен състав да формулира въпросите, но това би било в ущърб на противната страна, а и е възможно съдът да вложи в тях смисъл, различен от целения от касатора.Още повече, че изложените от касатора разсъждения във връзка с това дали ищецът е доказал намерението на ответниците /пълномощника и лицето, с което той е договарял/ да го увредят, за това дали ищецът е знаел за условията на договора за наем, за това дали е налице реално причинена вреда за упълномощителя и към кой момент тя следва да се преценя/към момента на сключване на договора, към постановяване на решението или към момента, когато реално ще се изпълнява договора/ - засягат спорни въпроси по съществото на спора. Изложените в тази връзка доводи от касатора, с които той обосновава тезата си за неправилност и необосонованост на постановения въззивен акт не могат да бъдат разглеждани в настоящата фаза, а едва и само ако бъде допуснато касационно обжалване, за което обаче при липса на формулирани въпроси не са налице основания.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 629 от 15.07.2010г. по в. гр. д. № 586 по описа за 2010г. на Пловдивски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.