В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

при участието на секретаря

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 1750 по описа за 2010г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 250 от ГПК.

Постъпила е молба от А. К. А.,чрез процесуал-ните му представители – адвокатите Б. и Г. с вх.№ 15269 от 30.06.11г./последвана от друга с № 8016 от 13.09.11г./ с правно основание чл. 250 и евентуално по чл. 247 от ГПК,с искане съдът да се произнесе по заявените предпоставки за допускане до касационно обжалване, съдържащи си в изложението на лист 28/29 от материалите по делото. В този смисъл е и диспозитива на определение № 196 от 26.09.11г. по гр. д.№ 1180/11г. на ІV г. о. на ВКС,съгласно който – след влизане в сила на определението/с което е оставена без разглеждане подадена по реда на чл. 303 от ГПК молба за отмяна на постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение/ - делото да се докладва на състава, постановил определението по чл. 288 от ГПК за произнасяне на искането за неговото допълване или евентуално за поправка.

На основание чл. 250 ал. 2 и чл. 247 ал. 2 от ГПК копие от молбата с искането е изпратена на противните страни, които в предоставения им седемдневен срок – са представили отговорите си с вх.№ 1732 от 16.02.2012г.,с които оспорват и допустимостта, и основателността й.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане, преценяйки, че не е необходимо разглеждането му в открито съдебно заседание, след справка по материалите на делото, намира същото за неоснователно.Съображенията:

С определение № 686 от 1.06.2011г.ВКС

не е допуснал

касационно обжалване на въззивно решение № 629 от 15.07.2010г. по в. гр. д.№ 586 по описа за 2010г. на П.- поради

липса на общо основание

за допустимост. К. твърди, че на лист 28/29 от материалите по делото се намира изложение с формулирани седем въпроса, по които съдът не се е произнесъл. След справка – съдът констатира, че е вярно твърдението за наличие на поставени въпроси, по които съдът не се е произнесъл.

Производството по

чл. 288 от ГПК е специално

.Касае се до самостоятелна фаза от дейността на ВКС,която се характеризира със специфични функции, процесуален ред и резултат, които са различни от тези –във фазата по разглеждане на касационната жалба по същество.В производството по чл. 288 от ГПК - ВКС е длъжен да извърши проверка за наличие на условията за допускане по чл. 280 ал. 1 от ГПК,а те са две - общо основание за допустимост и специално.За да се премине към изследване на специалното –съдът следва да констатира наличие на общо основание за допустимост.При отказ да бъде допуснато касационно обжалване - определението на съда следва да е мотивирано.

Имайки пред вид тези общи предпоставки – настоящият съдебен състав намира, че в хипотеза като настоящата, когато съдът погрешно е счел, че не е налице общо основание за допустимост/при положение, че са били постановени въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода на спора/ и това е станало причина да не бъде изследвано наличието на специално основание – е налице липса на произнасяне по цялото искане. При предявяване на молба по реда на чл. 250 от ГПК – съдът дължи произнасяне - дали поставените въпроси са годно общо основание за допустимост и ако, констатира, че поставен въпрос съставлява такова, да извърши преценка за наличие и на специално основание за допустимост, обосноваващо нуждата от касационно произнасяне по поставения въпрос.

В случая - в неразгледаното от съда изложение, находящо се на стр. 28/29 от материалите по делото – са поставени

седем

въпроса от касатора:

Първият е: обстоятелството, че упълномощителят е узнал за сключения от пълномощника договор и не се е противопоставил– потвърждение ли е по смисъла на чл. 42 ал. 2 от ЗЗД?За този въпрос се твърди, че е противоречиво разрешаван от съдилищата, тъй като по него въззивният съд се бил произнесъл в противоречие с приетото в Р-911а-83-І ГО,съгласно което узнаването не означава воля за потвърждаване по смисъла на чл. 42 ал. 2 от ЗЗД.

Така поставеният въпрос не е годно общо основание за допустимост, защото в случая е налице представителна власт и нормата на чл. 42 ал. 2 от ЗЗД е неприложима. Потвърждаване на представителната власт би било от значение при хипотеза на сключен договор без представителна власт, а в случая – договорът/от 28.09.07г./,за който упълномощителят е узнал – е сключен при надлежна представителна власт/пълномощията са оттеглени на 10.08.08г./.

Вторият поставен въпрос е: нужно ли е формата на потвърждаването да съответства на формата на действието, което се потвърждава?

Този въпрос също не може да е годно нито общо, нито специално основание за допустимост, защото положителният му отговор е законода-телно уреден в чл. 42 ал. 2 изр. 2 от ЗЗД.Относно твърдението за липса на писмени доказателства за потвърждаване от упълномощителя на договора за наем – следва да се посочи - че то не може да е предмет на разглеждане в производство по допустимост, където не се обсъждат наличните доказателства, касаещи съществото на спора.

Третият въпрос -дали знанието за увреждане съставлява съществен елемент от фактическия състав на иска по чл. 40 от ЗЗД и дали то подлежи на доказване, ако ответниците не са направили възражение за добросъвес-тност – се поставя като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Така поставеният въпрос е годно общо основание за допустимост, защото е от значение за изхода на спора, но не отговаря на изискванията по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по смисъла, разяснен в т. 4 от ТР №1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС.Това е така, защото той, както и

следващите три

поставени въпроси /дали подписването от пълномощника на договор за наем с разлика в установената пазарна наемна цена от около 2000евро и обстоятелството, че пълномощникът е договарял с негов низходящ – достатъчни ли са за да се приеме, че представителят е действал във вреда на представлявания и към кой момент следва да се преценява наличието на вреда по смисъла на чл. 40 от ГПК /-вече са разрешени с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения № 361 от 16.11.2011г. по гр. д.№ 1077/10г. на ІV г. о. и № 586 от 1.11.10г. по гр. д.№ 853/09г. на ІVг. о.В тях е прието, че хипотезата на чл. 40 от ЗЗД изисква две предпоставки: споразумение между пълномощника и трето лице във вреда на представлявания и сключен договор във вреда на представлявания.Преценката дали един договор е сключен във вреда на представлявания е конкретна и се извършва при отчитане на всички относими обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя.Законът не презумира недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, който я твърди следва да я установи.В производство по иск за установяване на недействителност на увреждащата сделка – упълномощителят следва да установи намерението за увреждане на пълномощника и на третото лице. Близките родствени връзка между пълномощника и третото лице –са косвени доказателства за споразумение във вреда на представлявания/и доказателственото им значение следва да се преценя в тази светлина/. Когато извършените от представителя действия са в рамките на учредената му представителна власт, дори и тези действия да са във вреда на упълномощителя – те запазват валидността си по отношение на добросъвестния съдоговорител /дали в случая тай е такъв не е въпрос на преценка в настоящето производство/.В този случай –упълномощителят разполага с правото да претендира вреди от представи-теля, а ако той съзнателно е действал против законните интереси на представлявания - той носи наказателна отговорност по чл. 217 ал. 2 от НК.

Седмият поставен въпрос е: действителен ли е сключения от пълномощника договор за наем, с който чрез уговарянето на занижена наемна цена и възможност за пренаемане на по-висока цена, се цели погасяване на парично задължение на наемодателя към него?

Така поставения въпрос не е годно общо основание за допустимост, съгласно приетото в т. 1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, защото касае съществото на спора и отговорът му изисква преценка за правилността на постановения въззивен акт.Съгласно приетото в цитираното Тълкувателно решение – за да е годно общо основание поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

С оглед на изложеното, след преценка на необсъденото в постановеното от съда определение № 686 от 1.06.2011г. изложение, находящо се на стр. 28/29 от материалите по делото, като счита, че поставените въпроси или не са годно общо основание за допустимост или –тези които отговарят на изискванията за общо не отговарят на изискванията за специално основание за допустимост, настоящият съдебен състав намира молбата по чл. 250 от ГПК за неоснователна.

С оглед на горното,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за А. К. А. за допълване на определение № 686 от 1.06.2011г. по гр. д.№ 1750 по описа за 2010г. на ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.