Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. А. и А. Д. А. срещу решение № 8080 от 28.11.2019 г., постановено по гр. д. № 16700 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, II „В“ въззивен състав, с което е потвърдено решение №412492 от 22.05.2018 г. по гр. д. 34038 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд, I ГО, 47 състав, за отхвърляне на предявените от касаторите искове с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за установяване по отношение на „Т. С. ЕАД, че заповед от 14.07.2016 г., издадена по гражданско дело № 37738 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, 113 състав, е нищожна.

Касаторите твърдят, че решението на Софийския градски съд е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат всички точки на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Води ли неприлагането на правото на ЕС до нищожност на съдебното решение?

2. Води ли до нищожност на заповедта по чл. 410 от ГПК издаването и в нарушение на т. 2б от ТР № 4 по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК и принципа в Регламент 1896, чл. 7, параграф 2, букви „г“ и „д“?

3. Дали липсата на индивидуализация на иска съгласно чл. 9, параграф 3, буква „б“ от Директива 2012/27 ЕС, с оглед длъжникът да знае за какво е претенцията на взискателя, е основание за нищожност или недопустимост на издадената заповед по чл. 410 от ГПК?

4. Води ли до нищожност на заповедта по чл. 410 от ГПК липсата на писмен съдебен акт-определение, от което да е видно, че не са налице отрицателните предпоставки, посочени в същия състав?

5. В какъв съдебен акт заповедният съд обективира, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2 от ГПК и са налице предпоставките на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, ал. 1 от ГПК, за да се издаде заповедта по чл. 410 от ГПК? Как се формира вътрешно убеждение на състава, след като не се издава съдебен акт-определение, от което да е видно че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2 от ГПК?

6. Заявлението да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК приравнено на ценна книга ли е, че съставът го разглежда само от външна страна, като не изследва произхода на дълга?

7. Как заповедният съд ще провери договора между доставчик и потребител за неравноправни клаузи, след като този договор не е приложен по делото?

8. Заповедното производство допуска или изключва недопустимостта на заповедта за изпълнение като официален документ с невярно съдържание с оглед на чл. 311 и чл. 314 от НК?

9. Несъответствието по основание и размер в т. 12 от заявлението и заповедта за изпълнение води ли до нищожност на самата заповед или до нейната недопустимост?

10. Когато е предявено чуждо вземане на фирмата за дялово разпределение, по което задължено лице е „Т. С. ЕАД, предявеното чуждо вземане прави ли заповедта нищожна като официален документ с невярно съдържание или заповедта е недопустима изцяло или в тази и част?

11. В случай че заповедта е недопустима, кога се преклудира възражението за нейната недопустимост?

12. Трябва ли в заявлението да е посочен правопораждащият юридически факт като основание за изпълнение на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК като абсолютна предпоставка за издаване на заповедта?

13. До какво води неизпълнението на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК в хипотезата, когато взискателят не е посочил юридическия факт, пораждащ договорното отношение с длъжника?

14. Кои са критериите, които отличават съдебното решение от политическото? Постановеното политическо решение от съдебен състав нищожно ли е?

15. Какъв е съдебният акт, постановен в нарушение на тълкувателно решение?

„Т. С. ЕАД не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Н. и А. А. са предявили искове за нищожност на заповед от 14.07.2016 г., издадена по гражданско дело № 37738 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, 113 състав, с която са осъдени да заплатят солидарно на „Т. С. ЕАД сумата от 1 264, 67 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.6.2013 г. до 30.4.2015 г., и 182 лв. мораторна лихва. В молба от 31.7.2017 г. ищците са конкретизирали основанията за нищожност в седем точки. Първото е неприлагане на правото на ЕС, второто-издаване на заповедта в нарушение на т. 2б от ТР № 4 по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, третото липса на писмен съдебен акт-разпореждане, четвъртото-противоречие на правото въобще, петото-издаване при условията на чл. 22, ал. 1, т. 1 и/или 6 от ГПК, шесто-заповедта не отговаря на заявлението, седмо-в заявлението не е посочен правопораждащият юридически факт. В публичното съдебно заседание са допълнили, че заповедта противоречи чл. 122, ал. 1 от Конституцията и чл. 38 от Хартата за основните права. Освен самата заповед, приложена към исковата молба, ищците не са ангажирали никакви доказателства за установяване на фактическите твърдения, от които според тях произтича нищожността. Не са поискали дори прилагане на гражданското дело, по което е издадена заповедта. При тези данни първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, а въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение. Съдилищата са посочили, че не се установява нито едно от основанията за нищожност на съдебен акт, извлечени от правната теория и съдебната практика. Нищожност на съдебен акт е налице, ако е постановено от лице без съдийска правоспособност, в устна форма, останало неподписано поради отказ на съдиите да го подпишат, постановено е по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт, както и решение по спор извън пределите на личната и териториалната компетентност на българския съд. Въззивният съд е добавил, че нарушаването на императивна материалноправна или процесуалноправна норма, включително и нарушаването на правото на ЕС, може да доведе до неправилност или недопустимост, но не и до нищожност на съдебния акт. Решението на въззивния съд е разбираемо, подписано е от надлежния съдийски състав и е постановено при липса на процесуални пречки и наличието на всички процесуални предпоставки за произнасяне по съществото на спора. Ето защо обжалваното решение не е нищожно или недопустимо и на тези основания не може да бъде допуснато до касационен контрол.

Даденият от въззивния съд отговор на първия въпрос на касаторите съответства на приложимата съдебна практика, съдържаща се в определения № 546 от 1.07.2019 г. по гр. д. № 598/2019 г. на III ГО на ВКС,№ 572 от 3.07.2019 г. по гр. д. № 1384/2019 г. на IV ГО на ВКС, № 668 от 15.08.2017 г. по гр. д. № 771/2017 г. на III ГО на ВКС и др. Според тази практика касаторите напълно превратно се позовават на решенията на Съда на ЕС по дело С-6/64 (Costa), дело С-106/77 (Simmenthal), дело С-119/05 (Lucchini) и др., които очертават и разясняват принципа за върховенството (предимството) на правото на ЕС над националното право и разрешават колизията между приложението на този принцип и формираната сила на пресъдено нещо на съдебно решение на национален съд, при постановяването на което неправилно са приложени норми от вътрешното право в противоречие с правото на ЕС. Цитираната практика на Съда на ЕС няма никакво отношение към валидността на такова съдебно решение, не установява и не би могла да установи основания за нищожност на съдебния акт. Затова по първия въпрос касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

Въпросите под номера 6, 7, 8, 10, 11, 14 и 15 нямат никакво отношение към предмета на спора, тъй като касаторите не са се позовали на посочените в тези въпроси пороци на заповедта. В исковата молба няма твърдения за нищожност на заповедта, свързани с разглеждане на заявлението като ценна книга, със заявлението като неистински официален документ, с проверка на неравноправни клаузи между доставчик и потребител, с недопустимост на заповедта, с преклудиране на възражението за нейната недопустимост, с нарушение на тълкувателно решение, или с „политическия“ характер на заповедта.

Останалите въпроси са свързани с фактически твърдения на ищците, които са останали недоказани по делото заради процесуалното им бездействие. Не се установява, че заявлението страда от формулираните от касаторите пороци, че са били налице основания за отвод на членове на състава, че липсва писмен съдебен акт по издаване на заповедта. Ето защо и по тези въпроси не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8080 от 28.11.2019 г., постановено по гр. д. № 16700 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, II „В“ въззивен състав, с което е потвърдено решение №412492 от 22.05.2018 г. по гр. д. 34038 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд, IГО, 47 състав, за отхвърляне на предявените от Н. Г. А. и А. Д. А. искове с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за установяване по отношение на „Т. С. ЕАД, че заповед от 14.07.2016 г., издадена по гражданско дело № 37738 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, 113 състав, е нищожна.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: