О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 587

София, 12.10.2020 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВАкато разгледа докладваното от съдия А.Б гр. дело № 1805 по описа за 2020 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. В. Т., чрез адвокат С. И., срещу въззивно решение № 1264/17.02.2020 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр. д. № 6705/2019 г.

Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна “Информационно обслужване“ АД, представлявано от изпълнителния директор И. Ф., чрез юрисконсулт Л. А., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. С градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил исковете на Т. В. Т. против “Информационно обслужване“ АД за отмяна на заповед за уволнение като незаконна на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 15372, 06 лв. на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Осъдил ищеца Т. Т. да заплати на работодателя сторените по делото съдебноделоводни разноски.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил наличие на трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът Т. Т. заемал длъжността старши инженер, хардуер. Със заповед № 311 от 24.08.2017 г. на изпълнителния директор на дружеството трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 – поради съкращаване на щата. Решение за приемане на промени в организационната структура и длъжностно-щатно разписание е взето от Съвета на директорите на дружеството с протокол от 12.01.2017г., считано от 01.02.2017 г., като всички членове на Съвета подписали всяка страница от документите, касаещи реорганизационните промени, като същите документи са неразделна част от протокола. В резултат на това, в отдел Технологична поддръжка, в дирекция Системна интеграция и иновации, е премахнат целият сектор Хардуерна поддръжка, където работил касатора и е закрита длъжността старши инженер, хардуер - общо 4 бройки. Впоследствие с решение на Съвета на директорите, взето с протокол № 182 от 12.07.2017 г. е прието ново щатно разписание на дружеството, считано от 01.08.2017 г., като е запазена структурата на отдел Технологична поддръжка в дирекция Системна интеграция и иновации, във вида в който е утвърдена от съвета на директорите на 12.01.2017 г. При така действащите щатни разписания не е предвидена длъжност старши инженер, хардуер. При анализ на длъжностни характеристики за длъжността изпълнявана от Т. Т. - „старши, инженер хардуер“ и новите старши, техник по поддръжка на компютри и системен администратор, съдът приел за установено, че част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени, но са прехвърлени за изпълнение към други длъжности. От правна страна съдът приел, че работодателят законосъобразно е взел решение за съкращаване на щата, прието от надлежния орган Съвет на директорите. Съкращаването на длъжността “старши инженер, хардуер“ е реално, като изпълняваните по нея трудови функции са преминали към длъжностите старши, техник по поддръжка на компютри и системен администратор и е налице т. нар. трансформиране на длъжности.“. Работодателят не е имал задължение да а извърши подбор, след като заеманата от Т. и съкратена длъжност е единствена.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Счита, че касационната инстанция следва да приеме за разглеждане по същество касационната жалба, за да отговори на следните правни въпроси: когато в устава на акционерно дружество е предвидено, че само в компетенцията на колективния му орган е да взема решение, касаещо организационната структура, но решение за нова организационна структура не е взето, въпреки това обаче има ново щатно разписание, подписано от членовете на колективния орган, може ли да се приеме, че е налице формирана воля и прието решение от колективния орган за нова организационна структура и има ли разлика между организационно-управленската структура на акционерното дружество и щатното разписание на длъжностите в акционерно дружество и съответно кой е компетентния орган, който утвърждава тази структура и кой е органът, който коригира щатното разписание в акционерно търговско дружество, се твърди противоречие на въззивното решение с решение № 78/15.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4982/2015 г., IV г. о., решение № 413/30.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2362/2013 г., IV г. о. и решение № 265/28.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2011 г., III г. о. Поддържа се евентуално и наличие на хипотеза на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК поради наличие според касатора на различни разрешения на съдебната практика, което предпоставя неяснота и нееднозначно тълкуване.

Съдебният състав намира, че повдигнатите въпроси са неотносими към предмета на делото. Основание на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съобразно исковата молба е твърдение за незаконност на заповедта за уволнение поради липса на реално съкращаване на щата и неизвършен задължителен предварителен подбор. Твърдение за незаконност поради това, че съкращаването е извършено от некомпетентен орган, съответно, че не Съветът на директорите, а друг орган (изпълнителния директор) трябва да го стори няма. В становище по отговора на ответника по исковата молба е наведено ново фактическо твърдение, че не всички членове на СД са подписали протокола, в който е обективирано решение за съкращение в щата. Без значение дали новото фактическо твърдение е надлежно въведено в предмета на спора, но то също не се обхваща от поставените по-горе правни въпроси, нито има отношение към посочената съдебна практика.

Повдигнати са и въпросите налице ли е реално съкращаване в щата, когато трудовите функции на съкратената длъжност “старши инженер, хардуер“ в щатното разписание са останали изцяло в длъжността “старши техник по поддръжка на компютри“, която длъжност е съществувала и преди приемането на новото щатно разписание и остава да съществува, без дори да са вменени допълнителни функции и налице ли е трансформация при съчетаване на абсолютно идентични трудови функции, които работодателят възлага на длъжността, която остава да съществува и след приемането на новото щатно разписание, съответно в този случай за работодателя възниква ли задължение да извърши подбор. Така зададените въпроси са също неотносими към постановеното от съда. Той е направил своите правни изводи въз основа на установени по делото факти, различни от тези, включени в поставените некоректно от касатора правни въпроси. Отделно цитираните от него решение № 38/23.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2017 г., III г. о., решение № 182/04.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6457/2014 г., решение № 75/27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 924/2011 г., решение № 436/28.12.2012 на ВКС по гр. д. № 1086/2011 г., решение № 37/20.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 724/2012 г., решение № 492/21.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1696/2011 г. и решение № 282/01.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2010 г., са напълно съобразени от въззивната инстанция при извода кога е налице решение и как се разграничават длъжностите при определен работодател.

Няма основание за допускане на касационно обжалване и по последните правни въпроси, поставени от касатора - длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора и процесуалният закон задължава ли съда да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдебният акт трябва да е мотивиран и обоснован. Те са от значение за всяко исково производство, но в случая не се установява противоречие с посочените от касатора ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д, № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, решение № 248/01.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4193/2018 г.;

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.

Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лв.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1264/17.02.2020 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр. д. № 6705/2019 г.

ОСЪЖДА Т. В. Т. да заплати на “Информационно обслужване“ АД, представлявано от изпълнителния директор И. Ф., сумата в размер на 300 лв. – сторени съдебноделоводни разноски в касационното производство, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: