Производство по чл. 250 ГПК.

Образувано по молба с вх. № 6483/19.08.2020 г. на И. С. Б.- касатор в производството, с която се иска допълване по реда на чл. 250 ГПК на Определение № 384/20.07.2020 г. по гр. д. № 676/2020 г. на II – г. о, постановено в производство по чл. 288 ГПК.

Ответната страна Д. П. В. не взема становище.

Съставът на ВКС - второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с молбата доводи и съображения намира:

Молбата, заявена на основание чл. 250 ГПК и е процесуално допустима предвид упражняване на правото в предвидения за това месечен срок от постановяване на съдебния акт, чието допълване се иска.

Молбата на И. С. Б. е неоснователна.

Практиката на ВКС няма разнопосочност на разбирането, че на допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи диспозитивът, с който е обективирана волята на съда. На допълване по реда на чл. 250 ГПК не подлежат мотивите и аргументите на решаващия съд, изложени в мотивната му част. На допълване подлежи този съдебен акт, който поради пропуск на съда в постановения диспозитив не се съдържа произнасяне изцяло в обема на заявения правен спор. По реда на допълването, съдът постановил съдебния акт, чието допълване се иска, не може да се променя вече изразената воля обективирана в диспозитива на акта си, като неоттегляем негов съдебен акт.

Когато касационната инстанция е сезирана с касационна жалба срещу въззивно решение, тя се произнася с определение по чл. 288 ГПК ( като специфичен правораздавателен съдебен акт ), с който след преценка на релевираните доводи за наличие на сочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, в т. ч. и служебно относно валидността и процесуалната допустимост, произнася решението си за допускане или недопускане на искания касационен контрол. Определението на касационния съд, постановено в производство по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационното обжалване, е необжалваем съдебен правораздавателен акт, С определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, ВКС извършва селекция на касационните жалби, като се произнася по допускането на касационното обжалване на въззивното решение, извършвайки преценката си по критериите, установени в чл. 280, ал. 1 ГПК, представляващи общи основания за това – посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ правните изводи в обжалваното въззивно решение и изхода на спора по делото, както и допълнителни основания, визирани в чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. С оглед това, предметът на произнасяне от ВКС по реда на чл. 288 ГПК се очертава на първо място от касационната жалба( респ. насрещна касационна жалба ) т. е. дали се обжалва цялото въззивно решение или част от него. На второ място предметът на произнасяне в рамките на производството по чл. 288 ГПК се определя и от изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което следва да са изведени и формулирани общите основания, както и да са аргументирани допълнителните основания за допускането на касационното обжалване.

При конкретните данни по делото, следва да се приеме, че с оглед на посочените два критерия за дефиниране предмета на касационната правораздавателна компетентност в производството по чл. 250 ГПК хипотезата на непълен съдебен акт по см. на чл. 250 ГПК в случая отсъства.

Съставът на ВКС е изразил ясно формираната в мотивите воля за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, като се е произнесъл по заявените от касатора основания, очертани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Не е налице непълнота на съдебния акт като основание за неговото допълване по реда на чл. 250 ГПК, доколкото няма основание да се приеме, че е налице хипотеза на непълен съдебен акт по см. на чл. 250 ГПК в случая отсъства. Съдържащото се в молбата по чл. 250 ГПК искане сочи, че с нея се цели преразглеждане на постановения краен изход и постановяване на нов съдебен акт с противоположен на настоящия резултат. Искането не може да бъде уважено, когато същото цели промяна на мотивите с допълнително произнасяне на конкретни доводи. Молбата за допълване по реда на чл. 250 ГПК не може да бъде уважена, а определението по чл. 288 ГПК да бъде допълнено, доколкото произнесеният диспозитив не може да бъде изменен.

Допълване на определение по чл. 288 ГПК е допустимо само доколкото липсва произнасяне, касаещо обжалвана част от съдебното решение, в която не е налице произнасяне с определението по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване. След като с въведените доводи по искането по чл. 250 ГПК не се иска произнасяне на допълнителен диспозитив, а искането касае вече произнесен такъв по искане на касатора по чл. 288 ГПК, то не може да се приеме, че са налице предпоставките на Закон за ново, но допълващо постановеният диспозитив произнасяне в друга обжалвана част от спора, разрешен с обжалваното въззивно решение.

По изложените съображения, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК, състав на Върховният касационен съд - второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. С. Б.- касатор в производството, с която се иска допълване по реда на чл. 250 ГПК на Определение № 384/20.07.2020 г. по гр. д. № 676/2020 г. на II – г. о, постановено в производство по чл. 288 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: