ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1889

Гр. София, 04.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Б. ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т.д. № 2166 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „АГП Дивелопмънт“ АД срещу определение № 683 от 01.11.2023 г. по т. д. № 941/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК вх. н. 14539/21.06.2023 г. за изменение на постановеното по делото решение № 362 от 12.06.2023 г. по т. д. № 941/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Сочи, че с представения списък по чл. 80 ГПК и с молбата по чл. 248 ГПК е поискал от съда, не да осъди насрещната страна – „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, да му заплати сторените разноски за платени по сметка на ВКС държавни такси в общ размер на сумата 39 470,31 лв., представляваща сбор от внесена такса от 30 лв. за произнасяне по допускане на касационно обжалване и сумата 39 440, 31 лв. – държавна такса за разглеждане на жалбата по т. д. 312/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, както е сторил въззивният съд с решението си, а да постанови сумата да му бъде възстановена от бюджета на съда предвид внасянето й без основание. Поддържа, че таксата е определена и внесена на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН, която разпоредба е обявена за противоконституционна с решение № 8 от 27.05.2021 г. по к. д. 9/2020 г. по описа на КС относно началната дата на действието й, като сочи, че приложение следва да намери предходната редакция на закона, съобразно която държавна такса не се внася по делата по искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН от всички страни. По тези доводи, като поддържа, че таксите в общ размер на сумата 39 470,31 лв. неправилно са събрани предварително от него, моли съдът да отмени обжалваното определение по чл. 248 ГПК и да постанови, че изменя решение № 362 от 12.06.2023 г. по т. д. № 941/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта за разноските, като вместо осъждането на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, да му заплати този разход, да постанови сумата да му бъде възстановена от бюджета на съда, а съдът да събере таксите от масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност.

Ответникът по жалбата, „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че с решение № 8 от 27.05.2021 г. по к. д. 9/2020 г. по описа на КС е обявена противоконституционността единствено на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., а не на нормата на ал. 7 на чл. 59 ЗБН, поради което таксата е дължимо събрана от ВКС. Изтъква, че самият жалбоподател не е заявил искане пред ВКС за освобождаване от указаното му задължение за внасяне на държавна такса. Сочи, че нормата на чл. 59, ал. 7 ЗБН е ясна, правилно е приложена от въззивния съд и не е налице основание за отмяна на обжалваното определение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема, че е сезиран с допустима жалба от материално легитимирана страна, която предвид разясненията, дадени с т. 24 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по т. д. 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, ще бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

С обжалваното определение въззивният съд е отказал да измени решението си в частта за разноските по депозирана в срок молба по чл. 248 ГПК с мотиви, че не са налице основания за това. Посочил е, че при приложение нормата на чл. 59, ал. 7 ЗБН са събрани от ВКС дължимите за касационното производство държавни такси, който разход с въззивното решение при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК е присъден на спечелилият делото ответник. Изложил е, че нормата на чл. 59, ал. 7 ЗБН е действала към датата на подаване на касационната жалба и събиране на таксите, поради което липсват основания за връщането им на страната.

Определението е правилно.

Нормата на ал. 7 на чл. 59 ЗБН е приета като нова с изменението на закона с ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 05.06.2015 г., и е гласяла, че: „По исковете по ал. 3 и 5 не се събира предварително държавна такса. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността“.

С параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 22/2018 г., доп. бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г., е предвидено, че: „Член 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20 юни 2014 г. като кредиторите се вписват служебно в списъка по чл. 64, ал. 1.“

Законовата разпоредба след изменението й с ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г., гласи: „По исковете по ал. 3 и 5 и в производствата по обжалване не се събира предварително държавна такса от лицата по чл. 62, ал. 1. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.“

Разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 22/2018 г., доп. бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г., е обявена за противоконституционна с решение на КС № 8 от 2021 г., обн. ДВ, бр. 48 от 2021 г.

Гореописаните законодателни промени на нормата на чл. 59, ал. 7 ЗБН при съобразяване на задължително за съдилищата решение на КС № 8 от 2021 г., обн. в ДВ, бр. 48 от 2021 г., сочат на необоснованост на оплакванията на жалбоподателя. Както сам твърди, внасянето на държавна такса за разглеждане на касационната му жалба му е указано от състав на ВКС с определение от 23.06.2021 г., като таксата е внесена на 29.06.2021 г., когато е действала последната редакция на законовата норма съобразно изменението на чл. 59, ал. 7 ЗБН с ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г., която не е обявена за противоконституционна. Същата редакция е действащ закон и към датата на внасяне на държавната такса от 30 лв. за произнасяне по допускане на касационно обжалване – на 14.01.2020 г.

С решението на КС е обявен за противоконституционен само § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 22/2018 г., който предвижда ретроактивно действие на нормата на чл. 59, ал. 7 ГПК считано от 20 юни 2014 г., и която противоконституционна норма е неотносима към дължимостта на внесените през 2020 г. и 2021 г. държавни такси. Норма на чл. 59, ал. 7 ЗБН, съобразно редакцията й след изм. с ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г., действа към датата на събиране на процесните държавни такси, независимо от обявената за противоконституционна разпоредба на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 22/2018 г., и гласи, че по исковете по ал. 3 и ал. 5 не се събира предварително държавна такса от лицата по чл. 62, ал. 1 ЗБН, какъвто не е молителят, поради което последният на общо основание – чл. 73, ал. 3 ГПК, дължи внасяне на таксите предварително.

По тези доводи напълно необосновани са оплакванията на молителя, че ВКС му е събрал без основание предварително дължимите по подадената от него касационна жалба такси по т. д. 312/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I TO.

Въззивният съд правилно е приложил нормата на чл. 294, ал. 2 ГПК, като при повторното разглеждане на делото се е произнесъл и по сторените пред ВКС разноски за държавна такса и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 59, ал. 7 ЗБН е осъдил „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, да заплати на ответника по отхвърления иск сторените от него разноски за платени държавни такси в общ размер на сумата 39 470,31 лв., която сума следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 683 от 01.11.2023 г. по т. д. № 941/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.