Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 7776/09.06.2020 г. на М. В. Й., представлявана от адв. Б. С., срещу въззивно определение № 786/12.03.2020 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 817/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 855/15.01.2020 г., постановено по гр. д. № 10702/2019 г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционния съдебен акт е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в изготвяне на въззивна жалба срещу решение № 36/06.01.2020 г. по гр. д. № 10702/2019 г. по описа на Софийски градски съд.

В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли се за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за предоставяне на правна помощ.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното:

С първоинстанционното определение № 855/15.01.2020 г. по гр. д. № 10702/2019 г. на СГС е оставено без уважение искането на М. Й. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство от адвокат за изготвяне на въззивна жалба срещу постановеното решение. Прието е, че не са налице предпоставки за предоставяне на поисканата правна помощ, тъй като молителката е упълномощила Министерството на правосъдието да осъществява процесуалното й представителство по делото, съгласно чл. 22а, ал. 3 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО).

Апелативният съд, сезиран с частна жалба срещу това определение на СГС, го е потвърдил. Определението на САС е предмет на настоящото касационно обжалване.

Съдебният акт на въззивната инстанция, с който е оставена без уважение частната жалба на страната срещу отказа на първоинстанционния съд за предоставяне на правна помощ, не подлежи на по – нататъшен инстанционен контрол, тъй като необжалваемостта му произтича пряко от закона – чл. 95, ал. 5 и ал. 6 ГПК.Пето на въззивния съд по въпроса за основателността на искането за предоставяне на правна помощ е окончателно, съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 95, ал. 6 ГПК – определението на съда по частната жалба срещу отказ за предоставяне на правна помощ е окончателно. Правилата, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове са императивни и не могат да бъдат дерогирани от съда. Неправилното посочване в диспозитива на определението на апелативния съд, че то подлежи на касационен контрол не придава суспензивен и деволутивен ефект на частната жалба, подадена срещу него. Въззивното определение по чл. 95, ал. 5 ГПК, като необжалваемо, е влязло в сила на датата на постановяването му.

Предвид изложеното, подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение на САС е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното пред ВКС производство – да се прекрати, тъй като с произнасянето на САС редът за инстанционен контрол е изчерпан.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 7776/09.06.2020 г. на М. В. Й., представлявана от особения представител адв. Б. С., срещу въззивно определение № 786/12.03.2020 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 817/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.