О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1606
гр. София, 14.06.2024 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: А. Б.
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 745 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Сдружение „Обединение за немски овчарски кучета в България“, [населено място] чрез процесуален представител адвокат А. П. срещу решение № 580 от 21.12.2022 г. по в. т. дело № 618/2022 г. на Апелативен съд П., III търговски състав, с което е потвърдено решение № 260149 от 07.06.2022 г. по т. дело № 797/2019 г. на Окръжен съд Пловдив, TO, XXIII състав, с което са отменени като незаконосъобразни и противоречащи на Устава всички решения, взети на Общо събрание на членовете на Сдружение „Обединение за немски овчарски кучета в България“ на 31.08.2019 г.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като е постановено по недопустими и непредявени в производството искове. Поддържа, че предявените от М. Н. Ал Кюрди и П. Д. П. обективно, кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ са недопустими поради липса на обоснован правен интерес от искова защита на индивидуалното право на членство и на индивидуалните членствени права на ищците. Счита, че с конкретната искова молба се търси колективна искова защита на членствени права на всички членове в сдружението, която не е уредена в чл. 25, ал. 4 във връзка с ал. 6 ЗЮЛНЦ.
Сочи, че съдът не е бил сезиран с конститутивен иск за отмяна на процесните решения на Общото събрание на Сдружение „Обединение за немски овчарски кучета в България“ от 31.08.2019 г. поради нередовно свикване на събранието в нарушение на чл. 51 от Устава на ОНОК, тъй като такива твърдения не се съдържат в исковата молба.
Касаторът поддържа, че в исковата молба като конкретно нарушение на ЗЮЛНЦ и на Устава на сдружението е посочено, че решението на УС за провеждане на заседание на Общото събрание на Сдружение „Обединение за немски овчарски кучета в България“ на 31.08.2019 г. било взето в нарушение на Устава, което решение обаче и до настоящия момент не е оспорено по реда на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ. Твърди, че чрез предявяването на обективно, кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ очевидно се цели провеждането на недопустим съдебен контрол на решението на УС на сдружението за свикване и провеждане на заседание на Общото събрание на сдружението на 31.08.2019 г.
Касаторът релевира евентуални доводи за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че въззивният съд неправилно е приел, че не било взето надлежно решение на УС за свикване на Общо събрание на 31.08.2019 г. при съответния дневен ред, което рефлектирало и върху законосъобразността на взетите от Общото събрание решения, тъй като била опорочена процедурата по свикването му, регламентирана в чл. 24 и 25 от Устава, което представлявало основание за тяхната отмяна. Счита, че съдебният състав не е съобразил, че разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от Устава на сдружението са приложими само към свикването на редовно годишно събрание на сдружението, респ. в случая са неприложими, тъй като процесното общо събрание не е такова.
Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че чл. 51, ал. 1 от Устава изисква свикването на извънредно общо събрание да стане по поръчение на председателството/управителния съвет. Съдебният състав е следвало да отчете, че дори да се възприеме, че в хипотезата на чл. 51, ал. 1 от Устава би се изисквало поръчение на председателството, то в същия не се съдържат формални изисквания и/или изисквания за реквизити на такова „поръчение“, нито се изисква обективиране на „поръчението“ във формата на решение на Управителния съвет. Видно от препис-извлечение от заседания на УС на Сдружение „Обединение за немски овчарски кучета в България“ от 25, 26 и 27.07.2019 г., УС на сдружението е поръчал свикването и провеждането на извънредно заседание на Общото събрание на 31.08.2019 г. за вземане на решения по краткосрочно възникнали въпроси, отбелязани в поканата като точки от дневния ред, изискващи вземането на своевременни решения относно належащото освобождаване на касиера и главен секретар поради постъпило заявление от 04.07.2019 г. за освобождаване като такъв от ищеца П. П. и съответния избор на нов касиер, както и урегулиране на сътрудничеството и дейността на сдружението със свързаните международни организации.
Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че представената кореспонденция по VIBER не можела да бъде отнесена към точките по поканата, обективирана в представения препис от протокол, и се явявала ирелеватна към конкретния правен спор, както и са неправилни изводите, че препис-извлечение от протокол от заседания на УС на 25, 26 и 27.07.2019 г. не представлявал от външна страна редовен документ, удостоверяващ редовното провеждане на заседания на УС на посочените дати.
В представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради неговата недопустимост, евентуално на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност, евентуално на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди в мотивите на решението всички доказателствата и доводи на страните, които имат значение за решението по делото, съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея? – противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, обективирана в Решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 186/14.01.2016 г. по гр. д. № 5980/2014 г. на ВКС, Решение № 136/06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 354/30.10.2015 г. по гр. д. № 1398/2015г. на ВКС, ГК, II г. о., Решение № 37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 178/24.04.2017 г. по т. д. № 1340/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о.
2. Допустим ли е съдебен контрол на решенията на управителния съвет на юридическо лице с нестопанска цел - сдружението, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание? – противоречие с Решение № 179/05.12.2011 г. по т. д. № 1023/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и Определение № 448/24.06.2013 г. по ч. т. д. № 2297/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о.
3. Допустим ли е косвен съдебен контрол на решенията на управителния съвет на юридическо лице с нестопанска цел - сдружението, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, в рамките на съдебно производство, образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл. 25, ал. 4 и ал. 6 ЗЮЛНЦ? – по този въпрос касаторът поддържа евентуално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в случай, че не бъде споделена като релевантна посочената по втория въпрос досежно основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК практика на ВКС и за да се създаде съдебна практика по прилагането на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ и чл. 25, ал. 4 и ал. 6 ЗЮЛНЦ.
Третото лице помагач В. А. Д. не оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно по съображения, изложени в писмен отговор, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, евентуално чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, евентуално чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответниците М. Н. Ал Кюрди и П. Д. П. /ищци в първоинстанционното производство/ не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл. 283 и чл. 281 ГПК – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в нея са посочени касационни основания, а в изложението – основания за допускане на касационно обжалване.
За да направи извод за неоснователност на доводите на въззивника /трето лице помагач в първоинстанционното производство/ за недопустимост на предявените искове поради търсене от ищците на колективна защита на членствени права на всички членове на сдружението, която не е уредена в чл. 25, ал. 4 във връзка с ал. 6 ЗЮЛНЦ, въззивният съд е приел, че ищците са членове на Сдружение „Обединение за немски овчарски кучета в България“, както към датата на провеждане на Общото събрание от 31.08.2019 г., така и към момента на приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Аргументирал се е с правото на всеки един от ищците като членове на сдружението по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ да оспори пред съд решения на общото събрание като незаконосъобразни и противоречащи на устава, като няма процесуална пречка двама членове на сдружението да съединят субективно предявените от тях искове. Изложил е и съображения, че въведените в исковата молба твърдения за нарушения в процедурата по свикване на общото събрание /чл. 24 и чл. 25 от устава/, които са довели до препятстване на упражняване на правото на всеки член на сдружението да участва и гласува на събранието, не представляват предявяване от ищците на чужди права на други членове на сдружението.
Оплакването за недопустимост на въззивното решение поради това че се целял недопустим съдебен контрол върху решение на управителния съвет за свикване на общото събрание, тъй като това решение не било оспорено пред върховния орган на сдружението по реда на чл. 25, ал.5 ЗЮЛНЦ, е прието за неоснователно въз основа на следните аргументи: 1/ твърдението на ищците е, че въобще няма взето решение от УС за свикване на общо събрание, а ако има такова решение, то е взето еднолично от председателя на сдружението в нарушение на устава; 2/ твърдението, че е налице редовно взето решение на УС, е въведено от третото лице – помагач В. Д., който е ангажирал доказателства; доказателствената тежест за установяване наличието на такова решение на управителния орган тежи върху страната, която е направила съответното твърдение, т. е. върху встъпилия като трето лице – помагач В. Д.; 3/ с оглед наведените основания за оспорване на взетите решения от Общото събрание, проведено на 31.08.2019 г., съдът дължи преценка на законосъобразността на процедурата по свикване с оглед липсата на решение на УС, респ. ако се установи, че такова е налице, се дължи преценка и на редовността на това решение на УС с оглед съответствието му със закона и устава; в случая не се търси съдебна защита срещу решение на УС, тъй като в исковата молба се твърди, че такова решение въобще липсва, а срещу решения на общото събрание на сдружението при твърдения за нарушения при свикването, по които съдът дължи произнасяне по същество.
Съдебният състав е приел, че в исковата молба няма наведени твърдения и оплаквания във връзка с оформяне на поканата и нарушаване на чл. 26 от устава, поради което произнасянето от Окръжен съд Пловдив в тази връзка се явява недопустимо, но не обуславя недопустимост на първоинстанционното решение в неговата цялост, тъй като в останалата част решението дава отговор на изложените в исковата молба основания при спазване на принципа на диспозитивното начало.
За да направи извод, че наведените с допълнителната искова молба основания за отмяна на атакуваните решения на общото събрание поради незаконосъобразност или противоречие с устава, различни от посочените в исковата молба, е недопустимо да бъдат разглеждани по същество като преклудирани, въззивната инстанция е съобразила, че допълнителната искова молба е предявена на 06.12.2019 г., към който момент преклузивният едномесечен срок е изтекъл, предвид факта, че към датата на подаване на исковата молба – 19.09.2019 г., ищците са узнали за атакуваните от тях решения.
Доводите на въззивника /трето лице помагач/ по т. II.2 от въззивната жалба, относими към вписването на К. Г. М. като представител на сдружението и оспорването на избора му като председател на УС, както и необходимостта от спиране на производството до приключване с влязъл в сила съдебен акт на съдебното производство по оспорване решенията на общото събрание на сдружението, с което К. М. е избран за председател на УС, съответно представляващ сдружението, с оглед окончателното изясняване на въпроса кой е надлежният представител на сдружението, са приети за неоснователни по следните съображения:
К. М. е вписан като представляващ сдружението на 07.10.2019 г. въз основа на решение на общо събрание на членовете от 29.09.2019 г., с което В. Д. е бил освободен като председател на сдружението и като такъв е избран К. М.. Тези решения са отменени като незаконосъобразни с влязло в сила решение № 124/02.03.2020 г. по т. д. № 853/2019 г. на Окръжен съд Пловдив. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение и постановеното на 07.10.2019 г. заличаване на вписването на посочените обстоятелства в ТРРЮЛНЦ по партидата на сдружението, В. Д. отново е вписан като представляващ сдружението на 18.11.2022 г. През периода 07.10.2019 г. – 17.11.2022 г. в ТРРЮЛНЦ като представляващ сдружението е вписан К. М., поради което първоинстанционният съд е постановил извършване на размяна на книжа със сдружението именно чрез това лице. Съдебният състав е приел, че наличието на висящ съдебен спор по отношение законосъобразността на решенията, с които лицето е избрано за председател и представляващ сдружението, не представлява основание за спиране на производството по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като липсва преюдициалност между настоящия спор и спора по отношение законосъобразността на решенията, с които лицето е избрано за председател и представляващ сдружението. Позовал се е на разпоредбата на чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която заличаването на вписването прекратява занапред действието на вписването, като е констатирал, че до заличаване вписването на К. М., осъществено на 18.11.22 г., същият е бил надлежен представител на сдружението.
Въззивният съд не е основал решението си на направено от К. М. признание на иска, а е изложил самостоятелни мотиви относно наведените в исковата молба твърдения.
Съдебният състав е приел, че регламентацията на чл. 24 и чл. 25 от Устава на сдружението е относима за всяко общо събрание, а не само към свикването на редовното годишно събрание на сдружението, като за свикването му е необходимо решение на УС, независимо от това дали става по инициатива на самия УС или по искане на една трета от членовете на сдружението.
Доводът на въззивника /трето лице помагач/ за приложение на чл. 51, ал. 1 от Устава, според който извънредно общо събрание освен на предвиденото задължително годишно събрание, по поръчение на председателството, може да се свика от председателя на заседание, ако необходимостта го налага, е приет за неоснователен по съображения, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Устава не предвижда правомощие на председателя да свиква по своя инициатива извънредно общо събрание еднолично и независимо от решенията на управителния съвет, а изисква свикването на извънредно общо събрание от председателя да стане по поръчение на председателството/управителния съвет. Наличието на такова поръчение следва да е свързано с обективирана воля на Управителния съвет за свикване на извънредно общо събрание при необходимост за това, а такава воля може да бъде обективирана единствено при провеждане на редовно заседание на Управителния съвет.
Във връзка с твърдението на въззивника /трето лице помагач/ за наличие на редовно взето решение на УС, прието на неприсъствени заседания на УС на 25, 26 и 27.07.2019 г., проведени съгласно чл. 39 от Устава и за които бил съставен протокол от председателстващия заседанията съгласно чл. 32, ал. 3 ЗЮЛНЦ, въззивната инстанция е обсъдила препис-извлечение от неприсъствени заседания на УС на Сдружение „Обединение за немски овчарски кучета в България“, проведени на 25, 26 и 27.07.2019 г. /л. 140 и л. 141 от първоинстанционното дело/, и е приела, че представеният препис-извлечение от протокола не представлява от външна страна редовен документ, удостоверяващ редовното провеждане на заседания на УС на посочените дати. В него не се съдържат необходимите данни и информация, а именно: информация за това кои са участващите лично членове, с кои членове се установява телефонна връзка, какъв е дневният ред, при който се провежда събранието, какво е гласуването, как е осъществено, какъв е резултатът от гласуването по всяка една от точките по дневния ред; информация по отношение на отделните заседания на всяка една от трите дати. Съдебният състав е изложил, че посочването на присъствалите на заседанието на УС членове е необходимо, за да се направи преценка за наличието на кворум, което е предпоставка за провеждане на заседанието на УС и вземане на решения съобразно правилата на чл. 39 от Устава, а посочването на резултата от гласуването и взетите решения е необходимо, за да се направи преценка за валидното вземане на съответните решения. Предвид наличие на посочените недостатъци, въззивният съд е направил извод, че не е взето надлежно решение на УС за свикване на общо събрание на 31.08.2019 г. при съответния дневен ред, което рефлектира и върху законосъобразността на взетите от общото събрание решения, тъй като е опорочена процедурата по свикване на общото събрание, регламентирана по чл. 24 и 25 от Устава на сдружението, което представлява основание за тяхната отмяна.
Относно представената кореспонденция по VIBER с М. Ал Кюрди /л. 147 – л. 151 от първоинстанционното дело/ и предвид нейното съдържание, въззивната инстанция е приела, че същата е ирелевантна към настоящия спор поради това, че не може да бъде отнесена към точките по поканата, обективирана в представения препис от протокол. Този извод е направен въз основа на съдържанието на конкретни съобщения, напр. налице е съобщение от 25.07.2019 г. от М. Ал Кюрди, в което е отразено „мисля т. 6 от протокола да остане в същия вид“, но в обективираната в протокола покана няма т. 6, а посоченият дневен ред се изчерпва в по-малко точки – от т. 1 до т. 5; в съобщението от В. Д. от 26.07.2019 г. е посочено, че същият свиква заседание на Управителния съвет на дата 27.7.2019 г. /събота/, на [улица] /партер/, в П. във връзка с въпросите, поставени в същото съобщение, т. е. свиква се присъствено заседание на Управителния съвет.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 2, тъй като същото е недопустимо, е неоснователен. Съгласно постоянната практика на ВКС съдебното решение е недопустимо в следните случаи: когато не отговаря на изискванията за решаване на делото по същество; когато решението е постановено при липса на право на иск или ако правото на иск не е упражнено надлежно; когато съдът е бил десезиран от спора; при липса на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка; когато съдът се е произнесъл по непредявен иск. Наличието на активна процесуалноправна легитимация на ищеца да предяви иск с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на Общото събрание на сдружението, както и предявяването иска в преклузивния едномесечен срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ представляват абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на конститутивния иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Въззивният съд в съответствие с константната практика на ВКС и предвид релевираните в отговора на исковата молба възражения и направените във въззивната жалба оплаквания е изследвал активната легитимация на ищците, спазването на преклузивния срок и наличието на правен интерес от предявяване на конститутивния иск.
Преценката дали е проведено заседание на УС на сдружението и дали е взето решение за свикване на Общо събрание на сдружението на 31.08.2019 г. е извършена във връзка с твърденията в исковата молба по предявения иск.
Изложените съображения относно свикване на извънредно общо събрание по реда на чл. 51, ал. 1 от Устава от председателя по поръчение на председателството/управителния съвет и по отношение на твърденията за липса на такова поръчение, както и за липса на решение на УС на сдружението за свикване на Общо събрание на 31.08.2019 г., са относими към предмета на спора, въведен с исковата молба и възраженията на ответното сдружение в отговора на исковата молба.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Релевантният правен въпрос е този, който е от значение за изхода по конкретното дело, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд по делото. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на посочените от касатора правни въпроси, свързаните с тях твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения в раздел III, т. 1 от изложението процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка на посочената разпоредба, защото въпросът не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., цитираните от касатора и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В конкретния случай въззивният съд е обсъдил относимите доказателства и релевираните от страните възражения и доводи в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.
По отношение на формулираните в раздел III, т. 2 и раздел IV, т. 1 от изложението процесуалноправни въпроси настоящият съдебен състав счита, че не е осъществена основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, въззивният съд не е упражнил контрол за законосъобразност на решението на УС на Сдружение „Обединение за немски овчарски кучета в България“ за свикване на Общо събрание на сдружението на 31.08.2019 г. от 9.00 ч. в [населено място], [улица], секция 1А, респективно за съответствието му с разпоредбите на чл. 38 – чл. 41 от Устава в действащата към съответния момент редакция. Въззивната инстанция не е съпоставила колко и кои лица са участвали в заседанията на 25, 26 и 27.07.2019 г., не е посочила какъв е бил необходимият кворум, не е изследвала какъв е дневният ред за всяко отделно заседание, нито как е гласувано, нито е посочила с какво мнозинство се приемат решенията на УС. Съдебният състав не е извършил проверка на законосъобразността, респективно съответствието с устава на решението на УС, обективирано в представеното препис-извлечение от заседания на УС на ОНОК от 25, 26 и 27.07.2019 г., а от външна страна на преписа-извлечение и в съответствие с представената кореспонденция по VIBER е преценил, че документът не удостоверява провеждане на заседания на УС на посочените дати. Поради липса на общия селективен критерий по отношение на посочените в раздел III, т. 2 и раздел IV, т. 1 от изложението процесуалноправни въпроси доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд – П. по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е неоснователен.
Относно поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, настоящият съдебен състав приема, че обжалваният въззивен съдебен акт не е очевидно неправилен, тъй като не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на въззивното решение като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да може да бъде констатирана от съда без анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен в нарушение на закона до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, или въззивният съдебен акт, който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – П.. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство. На третото лице – помагач разноски не се присъждат съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 580 от 21.12.2022 г. по в. т. дело № 618/2022 г. на Апелативен съд - П., 3 търговски състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Определението е постановено при участието на трето лице – помагач В. А. Д. на страната на Сдружение „Обединение за немски овчарски кучета в България“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.