Решение

№. 136

гр. София, 29.10.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. К. С, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 30 септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

БОЯН БАЛЕВСКИ

и при участието на секретаря Л. З като изслуша докладваното от съдия Б. Б търговско дело №582/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от Е. Б. П. срещу [фирма] с правно основание чл. 47 ал. 1, т. 2, т. 3 ЗМТА за отмяна на решение от 17.122013 г. на арбитър Б. Г. по АД №370/2011г..

Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение, в допълнителната искова молба /ИМ/, депозирана във ВКС на 08.04.2014 г., е обосновано с твърденията на ищеца, че арбитражното решение подлежи на отмяна, съгласно чл. 47 ал. 1, т. 2 ЗМТА, поради липса на валидно сключено арбитражно споразумение. Последното е сключено в противоречие с императивната разпоредба на чл. 143, т. 9 от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ), тъй като не е дадена възможност на ищцата като потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДРЗЗП да се запознае с уговорката в Общите условия /ОУ/ към договор за револвиращ заем на ФЛ за едноличен арбитраж, към който препраща същият договор, сключен на 27.12.2007 г. между нея и [фирма]-гр. София. Обосновава се недействителност на арбитражното споразумение на посочените основания, съгласно чл. чл. 145 ал. 1 във връзка с чл. 146 ал. 1 и ал. 2 З..

На второ място се навеждат оплаквания, че решението противоречи на обществения ред в РБ: същото е постановено въз основа на приложението на неравноправна, съгласно чл. 143 т. 5 З. уговорка за неустойка, която задължава потребителя, при неизпълнение на неговите задължения да заплати неустойка в необосновано висок размер и като такава същата е нищожна.

О. [] оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение.

Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:

Искът е предявен в срока по чл. 48 ал. 1 от ЗМТА.

С арбитражното решение, чиято отмяна се претендира ищецът по настоящия иск е осъден да заплати на [фирма] сумата от 1399, 78 лева-неустойка за забава в плащането на парични задължения по договора за револвиращ заем, сключен на 27.12.2007 г., по силата на който ищцата е получила в заем от [фирма] сумата от 1800 лева със задължението да възстанови същата на кредитополучателя на 24 месечни вноски от по 125 лева, лихва-възнаграждение от 1200 лева и 944, 80 лева-лихва за забава. От така договорените задължения, кредитополучателят е погасил общо сумата от 3 498 лева. Доколкото ищцата е забавила част от дължимите вноски за погасяване на вземанията по договора с повече от 30 дни и съгласно уговорките в чл. 13.3.1 от ОУ на [фирма] към договор за револвиращ заем за ФЛ, кредиторът се е позовал на прекратяването му предсрочно и на уговорката за неустойка в чл. 13.3.2 от договора, според която се дължи неустойка в размер на 50 на сто от целия размер на отпуснатия заем.

По оплакванията в исковата молба, че арбитражното споразумение е нищожно, съгласно чл. 145 ал. 1 З., поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 143, т. 9 от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ), тъй като не е дадена възможност на ищцата, като потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДРЗЗП, да се запознае с уговорката за арбитраж в договора за револвиращ заем, настоящият състав на ВКС намира за установено следното:

Съществуването на арбитражна клауза обвързваща страните, а тук и компетентността на арбитъра да разгледа подигнатия пред него спор

Не се спори, че чл. 18.1 от ОУ на кредитодателя към договор за револвиращ заем на ФЛ предвижда компетентност на едноличен арбитър по всички спорове произтичащи от или във връзка с този договор. В исковата молба се навежда твърдението, че тази уговорка от Общите условия е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал. 1, т. 9 ЗПП, тъй като е наложена на потребителя и той не е имал възможност да се запознае с нея преди сключването на договора за заем. В съдържанието на самия договор е изрично отбелязано, че екземпляр от ОУ е предаден на кредитополучателя и същият внимателно се е запознал със съдържанието на същите и ги приема. Следователно липсва основание да се приеме обратното и в заключение да се направи извод, че арбитражната клауза е наложена на потребителя и той не е имал възможност да се запознае с нея преди сключването на договора за заем, поради което и същата се явява неравноправна, а от тук и нищожна по смисъла на чл. 143 ал. 1, т. 9 ЗПП във връзка с чл. 145 ал. 1 във връзка с чл. 146 ал. 1 и ал. 2 от същия закон.

По отношение на наведеното в ИМ второ основание за отмяна по чл. 47 ал. 1, т. 3 ЗМТА: Противоречието с обществения ред, като основание по чл. 47 т. 3 ЗМТА за отмяна, изисква арбитражното решение да е постановено в нарушение на свръхповелителни правни норми, въз основа на които е изграден правопорядъкът в Републиката. Такива са нарушенията, свързани със състезателното начало, равенството на страните в процеса, както и други разпоредби с универсално значение. Сочените нарушения от ищеца следва да са конкретизирани и с оглед на тях да може да се направи извод за накърняване на основополагащ правен принцип. В случай, че на страната е предоставена възможност да заяви становище пред арбитражния съд и да ангажира доказателства, както и когато фактите и доводите са обсъдени в решението, равенството и състезателността в гражданския процес и изискването за мотивиране на акта на решаващия орган са спазени. Евентуалните грешки на арбитражния съд по неправилно приложение на материалните норми, не представляват основание за отмяна по чл. 47 т. 3 ЗМТА.

С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на арбитражното решение се явява неоснователен на претендираните в исковата молба основания и следва да се отхвърли.

Ищецът следва да заплати на ответника разноските по делото в настоящото производство, представляващи дължимо на основание чл. 78 ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 224 лева, определено по размер по чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за мин. размери на адв. в.ия.

Водим от горното, ВКС, ІІ т. о.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Е. Б. П. срещу [фирма] с правно основание чл. 47 ал. 1, т. 2, т. 3 ЗМТА за отмяна на решение от 17.122013 г. на арбитър Б. Г. по АД №370/2011г.

ОСЪЖДА Е. Б. П. ЕГН: [ЕГН] да заплати на [фирма]-София сумата от 224 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: