. стр. от решение по гр. д. № 1060/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО

РЕШЕНИЕ

№ 703/10 г.

София, 05.01.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: А. Б

В. Й

при участието на секретаря Ст. Т. като разгледа докладваното от съдията Б.Б гр. д. № 1060 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решението на ПОС от 13.03.2009 г. по гр. д. № 90/2009, с което е отхвърлен предявеният иск за заплащане на наемна цена по чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за валидността на наемен договор на земеделска земя.

По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че върху земеделската земя, както и върху всяка друга телесна вещ може да бъде учредено вещно право на ползване. Когато вещта е недвижима, вещното право се учредява с нотариален акт (или договор за делба с нотариална заверка на подписите), който трябва да бъде вписан, за да бъде противопоставим на трети лица, които черпят права от същия праводател. Така учреденото вещно право позволява на неговия титуляр да ползва вещта и да придобива нейните естествени и граждански плодове. Ако правото на ползване се учредява възмездно, плащането на цената може да бъде уговорено наведнъж или на части през определени периоди от време. Права със същото съдържание може да възникнат и от облигационна връзка. По договора за наем наемателят има правото временно да ползва наетата вещ, да събира естествените й плодове, като може да придобива и гражданските плодове, доколкото има право да я пренаема изцяло или отчасти. Договорът за наем на недвижима вещ, макар и...