Р Е Ш Е Н И Е№ 683

гр. София, 21.12.2010 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и десетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА - ТАШЕВА

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Б. Л, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 1130 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на С. П. А. със съдебен адрес в[населено място], чрез процесуалния й представител адв. Т. Д., против въззивното решение № 702 от 9 май 2008 г., постановено по гр. д. № 807 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2008 г., в частта, с която е потвърдено решение № 271 от 29 ноември 2002 г., постановено по гр. д. № 413 по описа на районния съд в[населено място] за 2000 г. за отхвърляне на иска на А. против [фирма][населено място] за заплащане на обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода от 1 октомври 1999 г. до датата на допускане до работа.

Касационният контрол е допуснат с определение № 257 от 1 март 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречивото разрешаване от страна на съдилищата на материалноправния въпрос за необходимостта работникът ежедневно да демонстрира пред работодателя желанието си да престира труд с оглед ангажирането на отговорността на работодателя да заплаща обезщетение за незаконно недопускане до работа за определен период.

По поставения въпрос касаторката сочи, че работодателят е запознат с желанието й да започне работа, а готовността й личала от висящността на спора, която представлявала и перманентно...