6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1893гр. София, 04.07.2024 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 440 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДЕМ ГРУП” ЕООД, представлявано от адв. Я. Д., срещу решение № 734 от 05.12.2023г. по в. т.д. № 578/2023г. на САС, 13 състав, с което след отмяна на решение № 519 от 18.04.2023г. по гр. д. № 2121/2022г. на СГС, ТО, VI-4 състав са отхвърлени предявените от касатора против „Застрахователна компания Л. И. АД искове с правно основание чл.405 КЗ за заплащане на сумата 8838.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по полица № 93002010014148/15.01.2020 г. за имуществена застраховка „Каско“, за пълно погиване на полу-ремарке „Шмитц СО1“, ДК [рег. номер на МПС] в резултат на ПТП, настъпило на 08.07.2020 г. на територията на Р. И. както и сумата 27076.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по полица № 93002010050637/11.06.2020 г. за имуществена застраховка „Каско“, за пълно погиване на влекач „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“, ДК [рег. номер на МПС] в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 29.01.2021 г. до изплащането.

Касаторът поддържа, че обжалваното е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че въпросът за наличието на причинно-следствена връзка между употребата на алкохол от водача на МПС и настъпилите при ПТП щети по застрахованото имущество не следва да се обсъжда, доколкото се касаело за изключен от обхвата на застрахователния договор риск. Сочи, че в случая предвид конкретно уговореното между страните в застрахователния договор по имуществена застраховка „Каско на МПС” покрит риск се явява „ПТП по време на движение”, яваващо се и застрахователно събитие, а изключен от застрахователно покритие риск – „щети, възникнали по причина или вследствие на управление на МПС след употреба на алкохол от водача на застрахованото МПС”. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил и приложимата към спора материалноправна норма на чл.408, ал.1, т.3 КЗ, в която за разлика от чл.211, т.2 КЗ /отм./ законодателят изрично е предвидил допълнително кумулативно условие застрахователят да може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при имуществено застраховане, а именно неизпълненото задължение по застрахователния договор от страна на застрахования да е довело до настъпване на застрахователното събитие, респ. е въведено изискването за наличие на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението и настъпилия покрит риск. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът излага доводи за наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:

1. За възможността застраховател по имуществена застраховка да откаже на основание чл.408, ал.1, т.3 КЗ изплащане на претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, позовавайки се на уговорено в застрахователния договор и общите условия към него обстоятелство, представляващо изключен от застрахователното покритие риск, необходимо ли е това обстоятелство да е довело до настъпването на застрахователното събитие?

2. При уговорен между страните в застрахователния договор и общите условия по него по имуществена застраховка „Каско на МПС” изключен риск, предвиждащ, че „не се обезщетяват щети, възникнали по причина или вследствие на управление на МПС след употреба на алкохол от водача на застрахованото МПС”, за да възникне потестативното право на застрахователя да откаже изплащане на претендирано застрахователно обезщетение, необходимо ли е същият да установи в условията на пълно и главно доказване причинно-следствена връзка между настъпилите щети и употребата на алкохол?

Касаторът поддържа, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, като сочи решение № 140 от 01.08.2018г. по т. д. № 2278/2017г. на ВКС, I т. о., решение № 144 от 21.01.2021г. по т. д. № 2365/2019г. на ВКС, II т. о., решение № 105 от 11.07.2017г. по т. д. № 1325/2016г. на ВКС, I т. о., решение № 49 от 29.07.2013г. по т. д. № 840/2012г. на ВКС, I т. о., решение № 86 от 18.07.2014г. по т. д. № 2230/2013г. на ВКС, II т. о., решение № 2 от 20.05.2013г. по т. д. № 1031/2011г. на ВКС, I т. о. и решение № 185 от 05.03.2014г. по т. д. № 350/2012г. на ВКС, I т. о. В условията на евентуалност поддържа, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Излага и довод за наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът „Застрахователна компаия Л. И. АД, представляван от юрисконсулт К. И., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване и излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторката доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за безспорна между страните обвързаността им от валидно облигационно правоотношение по процесните застрахователни договори, обективирани в представените полици за застраховка „Каско“ №№ 93002010014148/15.01.2020 г. и 93002010050637/11.06.2020 г., както и че застраховано имущество по тях са били влекач „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“, ДК [рег. номер на МПС] и полу-ремарке „Шмитц СО1“, ДК [рег. номер на МПС] , на което са нанесени щети в резултат на настъпило на 08.07.2020 г. на територията на Р. И. пътно-транспортно произшествие. Приел е за безспорно и обстоятелството, че постмортем при извършена СМЕ в кръвта на водача З. е установено количество алкохол, съответстващо на 0.44 промила. Посочил е, че спорът между страните се е концентрирал до въпроса налице ли е основание ответникът да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, което според него се изразява в това, че ПТП не представлява покрит от застрахователния договор риск.

Въззивният съд е приел, че според представените ОУ на ответното дружество, приложими към момента на сключване на застрахователните договори, в раздел „Общи изключения“, разпоредбата на чл.27.3. предвижда застрахователят да не дължи обезщетение за щети, възникнали по причина на или вследствие на управление на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества от водача на застрахованото МПС. Поради това е достигнал до извод, че страните изначално са изключили от застрахователното покритие по сключените договори щетите, настъпили от ПТП, при което е установено, че водачът на застрахованите ППС е употребил алкохол, поради което и подобно събитие представлява изключен от договора риск. Намерил е, че подобни уговорки между страните са допустими и са в унисон с прогласената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода между страните, които в случая са търговци. Позовал се е на решение № 224/20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, I ТО и е изложил съображения, че застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено благо, като в зависимост от вероятността да настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на договора. Изтъкнал е, че поради това законът –чл.188 КЗ, задължава кандидата за застраховане да обяви на застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и размера на риска, и с оглед свободата на договаряне – чл.9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Посочил е, че изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Приел е, че когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, като в този случай чл.211 от КЗ не следва да намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не са застрахователни поради изключването им от застрахователно покритие по волята на страните. Позовал се е на възприетия в посоченото решение на ВКС отговор: „Застрахователят по имуществена застраховка не дължи на застрахования застрахователно обезщетение за непокрит с договора застрахователен риск, както и когато в Общите условия е уговорено, че застрахователят покрива риск само ако при сключване на застрахователния договор са изпълнени определени условия – напр. заплащане на допълнителна премия и издаден добавък ”. Намерил е, че посоченото разрешение, макар и възприето при действието на КЗ, следва да намери приложение и при действащия КЗ, тъй като в него също са конкретизирани случаите, при които застрахователят може да откаже изплащане на дължимо застрахователно обезщетение. Поради това е счел, че въпросите налице ли е причинна връзка между употребата на алкохол от водача на ППС и настъпилите при ПТП щети по застрахованото имущество и как следва да бъде определен размерът на дължимото застрахователно обезщетение не следва да бъдат обсъждани, доколкото се касае за изключен от обхвата на застрахователния договор риск.

Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Като взема предвид мотивите на обжалваното решение и при съобразяване разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че поставените въпроси могат да бъдат обобщени и уточнени по следния начин: „Дали предвидените в общите условия на застрахователя „изключения от покрит риск“ изключват отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение поради липса на застрахователно събитие или дават възможност на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение при наличието на условията, визирани в чл.408 КЗ?“. Този въпрос е релевантен, тъй като се явява обуславящ изводите на въззивния съд, поради което осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. По този въпрос е формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 50129 от 23.11.2023г. по т. д. № 1553/2022г. на ВКС, I т. о. В него е прието, че съгласно формираната трайна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в : решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. №1655/2015 г. на II т. о.; решение № 124/04.08.2015 г. по т. д. № 440/2014 г. на I т. о.; решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на I т. о., решение № 77/16.07.2015 г. по т. д. № 1048/2014 г. на ІI т. о. и др., приложението на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), понастоящем чл. 408 КЗ, е обусловено от установяването на пряка причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в ОУ към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него. С оглед на това на поставения въпрос е даден отговор, че при сбъдването на застрахователното събитие, обусловило покрития със застраховката застрахователен риск „пожар“, за да бъде изключена отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение, е необходимо или реализирането на предвидено конкретно изключение от застрахователно покритие, касаещо именно застрахователния риск „пожар“, или наличието на някое от основанията по чл. 408, ал. 1 КЗ. В решение № 17 от 02.06.2020г. по т.. № 656/2019г. на ВКС, I т. о. е прието, че предписанията на конкретно дължимо от застрахованото юридическо лице поведение е преценимо чрез действията или бездействията на конкретните физически лица, осъществяващи от името и за сметка на юридическото лице работата, при изпълнението на която е осъществено или пропуснато да се осъществи релевантното за отговорността на застрахователя поведение. След като потенциално застрахователно събитие могат да бъдат човешки действия или бездействия – съзнателни или несъзнателни, виновни или невиновни, произтичащи както от сферата на трети за застрахования лица, така и от сферата на застрахования, съобразявайки и свободата на договарянето, то определено поведение на работници и служители на застрахования /за чиито действия последният по начало носи гаранционно-обезпечителна отговор и за собствените му увреди от чието поведение отговорността на същите е ограничена – чл.206 КТ, съответно би било ограничено и евентуалното суброгаторно право на застрахователя/, може да бъде уговорено като „изключен риск“. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното решение, намира, че решението следва да бъде допуснато до касация при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието му с формираната практика на ВКС.

Допускането на касационно обжалване по преформулирания въпрос изключва необходимостта от обсъждане на твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане по същество на касационната жалба в размер на 718,28 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 734 от 05.12.2023г. по в. т.д. № 578/2023г. на САС, 13 състав, с което след отмяна на решение № 519 от 18.04.2023г. по гр. д. № 2121/2022г. на СГС, ТО, VI-4 състав са отхвърлени предявените от „ДЕМ ГРУП” ЕООД против „Застрахователна компания Л. И. АД искове с правно основание чл.405 КЗ за заплащане на сумата 8838.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по полица № 93002010014148/15.01.2020 г. за имуществена застраховка „Каско“, за пълно погиване на полу-ремарке „Шмитц СО1“, ДК [рег. номер на МПС] в резултат на ПТП, настъпило на 08.07.2020 г. на територията на Р. И. както и сумата 27076.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по полица № 93002010050637/11.06.2020 г. за имуществена застраховка „Каско“, за пълно погиване на влекач „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“, ДК [рег. номер на МПС] в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 29.01.2021 г. до изплащането.

УКАЗВА на касатора „ДЕМ ГРУП” ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 718,28 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата му ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: