ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 991

София, 26.10.2017г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 665 по описа за 2017г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокати Д. и И. като процесуални представители на А. Т. Б. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /В./ от 28.ХІ.2016г. по в. гр. д. № 529/2016г.

Ответникът по касационната жалба А. [фирма] в отговора си по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК, приподписан от юрисконсулт К., е заел становище за недопускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:

С решението си от 28.ХІ.2016г. В. е отменил решението на РС Козлодуй от 30.V.2016г. по гр. д. № 428/2016г. в уважителните му части и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от А. Б. срещу АЕ [фирма] искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 – 3 /последният – частично за сумата 7074.20лв./ КТ, потвърдил е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по претенцията за обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ за разликата до пълния предявен размер и в тежест на ищцата е присъдил разноски.

Въззивният съд е приел, че с оглед упражняването от ищцата на правото й на „ранно пенсиониране” по пар. 4 ал. 1 ПЗР на КСО е налице основанието по чл. 328...