Опр. по ч. гр. д.№ 3162/12 г., Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1927

гр. София, 09.07.2024 г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

А. Н.

разгледа докладваното от съдия Младенов т. д. № 2449 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите, подадена чрез В. П., директор на дирекция „Държавни вземания“ против решение № 190/17.06.2022 г. пост. по в. т. д. № 700/2021 г., на Варненския апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 24/28.09.2021 г., постановено по т. д. № 24/2021 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите срещу „Синергон“ ООД (в нес.) иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 726, ал. 2 от ТЗ за установяване съществуването на обезпечителна мярка, даваща право на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а именно запор, наложен с Постановление с изх. № С180022-022-0066890/17.09.2018 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, вписано в ЦРОЗ под № 2019022702226, за обезпечаване на публични вземания в общ размер на 56 581,73 лв., от които главници – 47 947,68 лв. и лихви 8 634,05 лв., начислени до 26.11.2019 г., включени в одобрения с Определение № 260023/24.03.2021 г., постановено по т. д. № 27/2019 г. на Окръжен съд – Разград списък на служебно приетите вземания, обявен по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ с вписване под № 20210128160238.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното с нея решение и за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел невалидност на вписването в ЦРОЗ по чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗОЗ на запор, наложен по реда на ДОПК, както и че разпоредбата на чл. 26 от ЗОЗ изключвала вписването на запорите в ЦРОЗ след изменението щ със ЗИДЗОЗ. Поддържа се, че за тези вписвания е била предвидена привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за удовлетворяване на държавата като кредитор за вземания, обезпечени с вписан по ЗОЗ запор - първи ред, който не съществува извън производството по несъстоятелност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК е обосновано със следните въпроси, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:

„1. Изключват ли се по смисъла на § 49 от ПЗР на ЗИДЗОЗ действието и валидността на всички други вписвания, в това число и на вписаните в ЦРОЗ запори след влизане в сила ЗИДЗОЗ (обн., ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.)?;

2. Представлява ли цитираната разпоредба забрана за вписване на наложени в хода на индивидуалното изпълнително производство запори, макар разпоредбата на чл. 26 от ЗОЗ както към настоящия момент, така и в нейната редакция преди измененията със ЗИДЗОЗ (обн., ДВ, бр. 105 от 2016 г. в сила от 30.12.2016 г.) регламентира различни по вид и характер вписвания (структуроопределящи елементи на договор за особен залог, договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, договор за лизинг, запор и т. н.), като ЗИДЗОЗ не променя значително регламентацията на голяма част от посочените видове вписвания, освен учредените по реда на ЗОЗ особени залози преди влизането в сила на ЗИДЗОЗ (обн., ДВ, бр. 105 от 2016 г„ в сила от 30.12.2016 г.)?“.

Поддържа се и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето от ГПК, доводите за чието наличие възпроизвеждат оплакванията, изложени в касационната жалба, а именно противоречиво тълкуване от въззивния съд на действащите правни норми предвид факта, че съгласно текста на чл. 26, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗОЗ законът допуска както вписването на запор върху имущество, което по смисъла на чл. 4 от ЗОЗ може да бъде предмет на особен залог, така и на запор върху обезпечени вземания.

Формулирано е искане за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд.

Ответникът по касация „Синергон“ ООД (в нес.) и синдикът В. И. Г. не изразяват становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите против „Синергон“ ООД (в нес.) установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 1 и чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, Варненският апелативен съд е установил, че с решение № 71 от 13.11.2019 г. на ОС – Разград, пост. по т. д. № 27/2019 г. е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Синергон“ООД. Установил е, че публичните вземания на Национална агенция за приходите, в общ размер на 56 581,73 лв., са били включени в списъка на приетите от синдика вземания, обявен в търговския регистър по партидата на дружеството под № 20210128160238, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 от ТЗ. Същите са обезпечени с Постановление изх. № С180022-022-66890/ 17.09.2018 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София. Съдебният състав е аргументирал становище, че старата редакция на чл. 26, ал. 3, т. 11 от ЗОЗ (изм.) е предвиждала, че запорът, наложен по реда на ДОПК, подлежи на вписване по реда на ЗОЗ, но с измененията на ЗОЗ (ДВ, бр.105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) това правило е отпаднало. Съобразил е, че според § 49 от ПДР на ЗИДЗОЗ действието си запазват единствено вписаните вече особени залози, откъдето е направил извод, че вписването по реда на ЗОЗ на наложен запор по ДОПК след отпадане на законовото основание за това е невалидно. Въззивният съд е констатирал, че процесните вземания са били вписани след отпадане на законовото основание за това, поради което не е налице предпоставката по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ и НАП не може да се ползва с привилегията на този първи ред на вземанията.

Съгласно ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС общият селективен критерий за достъп до касация във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК е наличието на формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в решението му, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби, касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, което е предмет на производството по чл. 290 от ГПК. Този въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол за неправилност на въззивното решение (чл. 290, ал. 2 от ГПК).

В конкретния случай, двата въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са изцяло във връзка с правния спор по делото и касаят валидността на вписване на запор в ЦРОЗ и неговите последици, с оглед новелата на чл. 26, ал. 3, т. 11 от ЗОЗ с ДВ, бр.105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г. и предвиденото от законодателя действие на изменението на разпоредбата. Постановените материалноправни въпроси са от значение за изхода на делото и отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), доколкото са обсъдени от въззивния съд и са обусловили правните му изводи. Формулираните въпроси обаче не е удовлетворяват допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна норма, когато съдържащата се в нея уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС на РБ). В допълнение, с новелата на чл. 26, ал. 3, т. 11 в сила от 1.12.2016 г. е изключена възможността за вписване в ЦРОЗ на обезпечителните запори, наложени по реда на ДОПК, като нормата не се нуждае нито от поправително, нито от телеологично тълкуване за разкриване на точния щ смисъл, което на свой ред да допринесе за развитие на правото, нито е налице противоречива съдебна практика.

Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето от ГПК, което като основание за допускане на касационен контрол, необусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, предполага неправилността да е съществена до степен, че да бъде констатирана от съда prima facie - без необходимост от анализ на доказателства или на мотивите на съдебния акт за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилността тя е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, свързана с допуснати от съда нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с доказателствата по делото решаване на правния спор, както и при нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа установените по делото факти, чиито резултат е прилагането на закона в неговия несъществуващ, в т. ч. противоположен (contra legem) или отменен смисъл, без да е необходимо съпоставянето им доказателствата по делото (така определение № 140 от 20.03.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 726/2018 г., I т. о., Т. К.; определение № 127 от 16.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 866/2018 г., IV г. о., Г. К. и мн. други). Във всички други случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. В случая касаторът обосновава наличието на това основание с твърдението, че изводите на въззивния съд противоречат на действащите правни норми, в частност на чл. 26, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗОЗ, което подлежи на касационен контрол във фазата на произнасяне по съществото на касационната жалба, но е ирелевантно за достъпа до касация. Въззивният съд е разрешил спора въз основа на действащата към релевантния момент редакция на приложимата правна норма, регламентираща действието и предметния обхват на вписването по реда на ЗОЗ, поради което не е налице нито нарушение, свързано с темпоралните граници на установения с нея регулаторен механизъм, чрез прилагане на отменена разпоредба, нито флагрантно противоречие между нея и крайните изводи на съда, от естество да обоснове извод за очевидна неправилност.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, разноски не се дължат, доколкото ответникът по касация не е поискал присъждането на такива.

Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 190/17.06.2022 г. по в. т. д. № 700/2021 г. на Варненския апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 24/28.09.2021 г. на Разградския окръжен съд, постановено по т. д. № 24/2021 г. в частта, в която е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите срещу „Синергон“ ООД (в нес.) иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 726, ал. 2 от ТЗ за установяване съществуването на обезпечителна мярка, даваща право на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :