№ 972

гр.София, 18.10.2017г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д.N1366 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 05.12.2016г. по гр. д.№519/2016 на АС Варна, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД.

Жалбоподателят В. Б. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора, който е от значение за точното приложение на и развитието на правото.

Ответникът Държавата, представлявана от М. на р. р.б., в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Върховния касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил исковете на В. Б. срещу Държавата, представлявана от М. на р. р.б.: по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД – за обявяване за окончателен на Договор № ДУ-Е-06-9400-98/21.11.2006г., с който областния управител на област В. се задължил да прехвърли собствеността на ПИ № 10135.5506.182 по КККР,, с административен адрес на имота: [населено място], [улица], с площ от 647 кв. м., на В. Б. за суматаа от 6400 лв.; по чл. 82 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение...