№ 1933

[населено място], 09.07.2024 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на единадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Росица Божилова Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т. д. № 1454 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение № 50 от 13.04.2023г. по в. гр. д. № 4/2023г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 558 от 09.06.2022г. по гр. д. № 1365/2021г. на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното решение, по иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, е установено по отношение на банката, че С. П. Б. не дължи сумата от 74 938 лева поради това, че клаузата на чл. 22, ал. 1 от Договор за кредит № НL36899 от 09.05.2008г., рефинансиран с Договор за банков кредит № НL82974 от 29.05.2017г., е нищожна. Със същото решение банката е осъдена да заплати на С. П. Б., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, 2 814 лева, платена без основание договорна лихва върху сумата от 74 938 лева за периода от 20.07.2020г. до 20.07.2021г., със законната лихва за забава от датата на искова молба (10.08.2021г.) до окончателното плащане.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е недопустимо и неправилно. Предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес. Касае се за факти и субективни права, които са проявили своя ефект в миналото. През 2017г. е сключен различен договор за кредит, без доводи за неравноправност на съдържащи се в него клаузи. Същевременно за ищцата съществува възможност да предяви осъдителен иск. Чрез предявяване на иска се заобикаля законът –...