Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, № 50006/20.06.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря К. Г. като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.754 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Л. А. А., Д. Н. К., М. А. А., Н. С. К.-в чиито права на основание чл.11 ЗН е конституирана Държавата, и „С. С. ООД /всички с изключение на Държавата представлявани от адв.В. В./ срещу решение №.12406/27.11.20 по г. д.№.1190/20 на АС София, 14с., с което е потвърдено решение №.5813/ 30.07.19 по г. д.№.2142/17, на СГС, І-20с., за отхвърляне на предявените от касаторите искове по чл.441 ГПК за осъждане на ЧСИ М. К. Ц. да им заплати както следва: на първите четирима касатори по 55 370лв. - 1/5 от 276 852лв. - останало непогасено задължението по изп. д.№.20138400400933 поради виновно противоправно поведение на ЧСИ, довело до продажба на имуществото на по-ниска от пазарната цена; на петия касатор 250 000лв., включващи 55 370лв. - 1/5 от останалата непогасена по изпълнителното дело сума 276 852лв. /т. е. частта, припадаща се на дружеството от остатъка от задължението по изпълнителното дело/ и 194 630лв. - частичен иск от сумата 723 148лв., която дружеството не е получило като остатък от разпределението, поради горепосоченото виновното и противоправно поведение на ЧСИ. Излагат се твърдения за незаконосъобразност; моли се за отмяна на решението и уважаване на претенциите; претендират се разноски при условията на чл.38 ЗЗД.

Ответната страна М. К. Ц. оспорва жалбите; претендира разноски при условията на чл.38 ЗЗД.

Третото лице помагач „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД оспорва жалбите.

С определение №.480/30.05.22 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос във връзка с насрочването на трета публична продан.

С атакуваното решение е прието, че фактическият състав за реализиране на специалната отговорност на съдебния изпълнител – включващ противоправно поведение при осъществяване на процесуални действия, вина /която се презумира/, имуществени вреди за ищеца и причинно-следствена връзка между деянието на съдебния изпълнител и вредите, не е установен в неговата цялост. Обезщетението се претендира във връзка с проведено от ответницата в качеството й на ЧСИ изпълнително производство, в рамките на което за погасяване на дълг на ищците са осъществени три продани на ипотекиран недвижим имот /хотел на груб строеж, парцел, ведно с оборудване-с данъчната оценка на хотела в груб строеж 3 452 042,20лв./; до възлагане на същия се е стигнало, след като след обявяването на първите две продани-за периоди 30.09.13-30.10.13 и 6.12.13-6.01.14 и цени съответно 75% от пазарна стойност 4 889 603,794лв. и 80% от началната по първата обявена продан - за нестанали, предвид постъпило в срока по чл.494 ал.2 пр.3 ГПК искане /от 10.01.14/, е насрочена и осъществена трета продан-за период 17.01-17.02.14 и цена 2 211 990лв. /75% от стойността по СТЕ без ДДС 2 900 000лв. и отделно на оборудването 41100лв./, на която се е явил само един кандидат - взискателят, и е купил имота. Въззивната инстанция е намерила, че част от оплакванията за нарушения /относно начисляването на ДДС и противоречие в интересите на получилия съобщенията К. и адресатите им/ са били повдигнати за първи път пред нея и поради това не могат да бъдат обсъждани по арг. от чл.214 ал.1 ГПК. Доколкото във връзка с останалите нарушения спорът е концентриран около това, че вследствие на тях продаденото имущество е било оценено на по-ниска от действителната му реална цена, съответно, че ЧСИ не е осигурил възможност на потенциалните купувачи да наддават за имота/същият да бъде продаден за по-висока стойност и така да се стигне до намаляване на пасива в имуществото на ищците, съдът е приел, че когато една публична продан се осъществи на цена, по-ниска от първоначално определената, в случай, че се касае до няколко нестанали публични продани, то не може да се приеме априори наличие на имуществена вреда. Неизвършването на публичната продан по цени, определени при предходните продажби, явно сочи, че при определянето им за нуждите на производството не са съобразени релевантните пазарни цени за съответния район, характеристиката, вида и състоянието на конкретния имот по начин, осигуряващ същият да бъде продаден успешно. Имуществото се разпродава по правила, с които се гарантира интереса на длъжника, но едновременно с това се цели и своевременно и бързо постъпване на парични средства за удовлетворяване на кредитора. В конкретния случай се установява, че активите не са могли да бъдат реализирани при първоначално определената цена; последвалата втора продан също не е дала резултат-поради което имуществото е било изнесено на трета продан, като стойността отново е определена от вещо лице. Няма пречка имуществото да бъде продадено и под пазарната му стойност, цената не е била в нетипичен разрез или в извънредно несъответствие с дадената данъчна оценка и назначените експертизи, и определянето й по заключение на вещо лице не може да ангажира отговорността на ЧСИ. Същевременно оплакванията във връзка с уведомяването са намерени за неоснователни. Посочено е, че дори да се приеме, че ищците или част от тях са били ненадлежно уведомени, в това число и че не им е било връчено редовно постановление за възлагане, не се установява, че като пряка последица от това за тях са настъпили негативни последици; само по себе си нередовното призоваване не води до това имотът да бъде продаден на по-висока или по-изгодна цена. Във връзка с оплакванията за ненадлежно разгласяване на публичната продан е отразено, че съгласно чл.487 ал.2 ГПК обявлението по ал.1 се поставя на съответни места в канцеларията на ЧСИ, в сградата на районния съд, в общината или кметството по местонахождение на имота, на самия имот и се публикува на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта, както и на интернет страницата на камарата /чл.19 ал.4 ЗЧСИ/. Всички посочени начини са били надлежно изпълнени с изключение на публикуването на сайта на съда. Неизпращането на информация на сайта на съда, обаче, не представлява липса на разгласяване – то е станало в по-малък от предвидения в закона обем, като по делото липсват доказателства, че поради липса на информация на посочения сайт ищците са пропуснали реална и предвидима оферта, която надхвърля определената от ЧСИ цена и води до неминуемо постъпване на наддавателно предложение, кореспондиращо с техните изисквания за продажна стойност. Прието е, че аналогичното важи и по отношение на оплакването за разгласяване най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта - няма доказателства, които да обосноват основателност на извода, че ако обявленията са престояли на посочените в закона места с няколко часа в повече, то в търга за имота са щели да участват повече купувачи, респективно че са щели да заплатят за имуществото по-висока цена. Доколкото на първите три ищци и дружество е бил назначен особен представител в изпълнителното производство, чрез него уведомявания не са били извършвани. Съдът не е възприел тезата, че назначената трета по ред продан е същинска първа продан по смисъла на чл.494 ГПК, респективно, че за нея важи срокът, визиран в нормата.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Ако и при втората продан имотът не бъде продаден, за взискателя възниква правото да поиска определяне на нова начална цена-чл.494 ал.2 изр.3 ГПК. Това искане на практика представлява искане за извършване на нова продан. За новата трета по ред продан законодателят не определя за начална цена по-нисък процент от началната цена на първата или втората продан, нито по-нисък процент от стойността на вещта, както прави това за първите две продани, а изисква определяне на нова начална цена. Нови правила или критерии за определянето й от съдебния изпълнител не са уредени, поради което следва да се приеме, че новата начална цена ще се определи отново по правилото на чл.468 ГПК. Невъзможността имотът да се продаде на първата и втората продан явно сочи, че при определянето на неговата цена не са съобразени средните пазарни цени за съответния район, характеристиката, вида и състоянието му или използваните методи на остойностяване не са подходящи. Тези обстоятелства и изминалият период от време от първоначалното остойностяване до искането за нова трета по ред продан налагат да се отчетат отново реалните условия на пазара на недвижими имоти в съответния район, състоянието и вида на имота, способността да се продаде в сравнително кратки срокове, евентуално настъпили инфлационни процеси и други пазарни фактори при определяне на стойността по реда на чл.468 ал.2 ГПК и определяне на новата начална цена за третата продан по правилото на чл.468 ал.1 ГПК от съдебния изпълнител. Определянето й не означава намаляване до краен и нереален размер на цената, а предполага такава начална цена, която да позволи постъпването на наддавателни предложения така, че да се постигне реална пазарна цена, на която имуществото да бъде осребрено /т.9 ТР 2/13 от 26.06.15 по тълк. д.№.2/13, ОСГТК/.

По основателността на касационната жалба:

При иск, предявен на основание чл.441 ГПК вр. с чл.74 ал.1 ЗЧСИ, отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Противоправно поведение на съдебния изпълнител е налице, когато са нарушени разпоредбите, гарантиращи законосъобразното провеждане на проданта, в това число когато е осъществено ненадлежно разгласяване /то не е основание за обжалване на постановлението за възлагане, но нарушава една от процесуалните гаранции за достигане на възможната най-висока цена според пазарните условия/, ненадлежно уведомяване, нарушаване на правото на участие на страните и др. Пряката вреда предпоставя директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че той не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител /преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането/. Щета при процесуално незаконосъобразна публична продан ще е налице, когато получената цена при опорочена публична продан е по-ниска от реалната пазарна такава. Последната, обаче, не се определя чрез оценка на качествата на вещта, а чрез сравняване на цените, получени при продажба на вещи от същия вид на съответния пазар по времето на провеждане на публичната продан – ако вещи от същия вид са продавани на публична продан по същото време и в същия регион, могат да бъдат сравнени получените цени и разликата между качествата на продаваните вещи. При определяне на реалните пазарни цени значение имат и надлежно разгласените продажби, при които не са се явили наддавачи /ако съществува надлежно разгласена продан, на която не са се явили наддавачи, това е категорично доказателство, че по това време пазарът не приема толкова висока начална цена за вещ от предлагания вид/.

В случая са налице допуснати в изпълнителното производство процесуални нарушения, в това число доколкото не е налице публикация на сайта на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението предвид изричната разпоредба на чл.487 ал.2 ГПК и не е установено - от надлежно събраните доказателства, че са предприети нужните стъпки във връзка с публикуване на обявлението на този сайт; обявление за проданта е постъпило в СРС в интервала 14.23-14.31 на 16.01.14, което не обезпечава пълния еднодневен интервал, визиран в горецитираната разпоредба; третата продан е започнала /на 17.01.14/ преди да е изтекъл предоставения на длъжника „С. С. ООД двуседмичен срок за получаване на съобщението с уведомлението за насрочването й и началната цена /същото е поставено по реда на чл.47 ал.5 ГПК на 13.01.14 и двуседмичният срок изтича на 27.01.14, което препятства ефективно упражняване на права на дружеството/; не е спазено произтичащото от уредбата на чл.494 ал.2 ГПК и разбирането /застъпено и в отговора на правния въпрос/, че третата продан на практика съставлява нова продан, изискване за насрочването й поне един месец след първата /предвид наличните разпоредби, визиращи отстояние между продажби – първа и последваща – поне един месец/. Същевременно, доколкото се твърди, че е налице незаконосъобразно процедиране предвид цената, по която е осъществена проданта - която от самото начало е била занижена, а освен това е нелогично, дори и така определена, да намалее двойно в рамките на общо 3 месеца /считано от началото на първата продан/, с оглед и отговора на правния въпрос следва да се приеме, че определянето на начална цена не означава намаляване до краен и нереален размер на цената, а предполага такава начална цена, която да позволи постъпването на наддавателни предложения така, че да се постигне реална пазарна цена, на която имуществото да бъде осребрено. За да се извърши преценка за съобразяването на така установената практика, обаче, в това число има ли щета – която е налице когато получената цена при опорочена публична продан е по-ниска от реалната пазарна, но, както беше посочено, последната определена не чрез качествата на вещта, а чрез сравняване на цени, получени от продажби на вещи от същия вид на съответния пазар на публична продан и по време на процесната /ако вещи от същия вид са продавани на публична продан по същото време и в същия регион, могат да бъдат сравнени получените цени и разликата между качествата на продаваните вещи/ - е необходима експертиза, която, след надлежна проверка, да установи горните обстоятелства и даде заключение за тези нива на цените. Това е необходимо, тъй като цената, която се получава при публична продан, по принцип е по-ниска от тази, която може да бъде получена при предлагане на същата вещ на друг пазар /в това число доколкото проданта трае само месец, а на свободния пазар имоти могат да се продават много дълго време/. Тъй като изслушаните експертизи не дават отговор на този въпрос и съдът не е предприел служебно действия за изясняването му, това препятства извършване на надлежна преценка от настоящата инстанция. Делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в служебно /ТР 1/13, т.3/ назначаване от съда на разноски на ищците на СТЕ със задача да определи реалната пазарна цена на процесния имот на база сравнение с цени, получени от продажби на вещи от същия вид в същия регион на публична продан по време на процесната такава, при отчитане и на нестаналите такива - съобразно посоченото по-горе, като предвид заключението и обсъждането му с останалите доказателства, при съобразяване на доводите и възраженията на страните, да извърши преценка налице ли са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.441 ГПК вр. с чл.74 ЗЧСИ.

С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №.12406/27.11.20 по г. д.№.1190/20 на АС София, 14с.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: