№ 1934

[населено място], 09.07.2024 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на девети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. И. М.

А. Н.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 1980 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу решение № 848 от 21.06.2023г. по в. гр. д. № 3437/2022г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 262838 от 29.08.2022г. по гр. д. № 2697/2022г. на Софийски градски съд за осъждане на дружеството да заплати, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, на А. Д. П. сума над размера от 75 000 лева до пълните присъдени 120 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на телесни увреждания, причинени от пътнотранспортно произшествие от 16.07.2020г., със законната лихва за забава от 18.08.2020г. до окончателното плащане.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че в обжалваната част въззивното решение е частично недопустимо и неправилно. Отчетено е наличието на загрозяващи белези по тялото, както и превантивното лечение срещу хипотетична недоказана мастна емболия. С исковата молба не са претендирани неимуществени вреди в тази връзка. Въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди е завишен и неотговарящ на реално претърпените болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока относно присъжданите размери на обезщетенията за неимуществени вреди по сходен случай. Нарушен е чл. 52 от ЗЗД. Сумата няма социална и икономическа обосновка и излиза извън обезщетителния характер на плащането. Обстоятелствата относно претърпените вреди не са обсъдени в нужната пълнота и конкретика. Апелативен съд – София неправилно и едностранно е ценил събраните доказателства и доводите на касатора, както и не е разгледал в нужната пълнота възраженията срещу предявения размер на иска за неимуществени вреди. Не е разгледан доводът, че ищецът е приемал болкоуспокояващи във връзка с получените травми, като не се твърди те да не са действали. Ищецът е изпитвал болки и страдания за по-кратък период, тъй като е ползвал обезболяващи. Едностранно е интерпретирано заключението на съдебната психологическа експертиза. Не съобразено, че изобщо не е налице посттравматичен стресов синдром. Не е отдадена нужната тежест на това, че ищецът е на 24 години, възраст, в която фрактурите и натъртванията се преодоляват бързо и без негативни последици. Липсват предпоставки, на които да бъде заключено, че при ищеца няма да има пълно възстановяване.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните?

2. Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?

Според касатора във връзка с въпросите въззивният съд е действал в противоречие с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, както и практика на ВКС, обективирана в решение № 331 от 04.07.2011г. по гр. д. № 1649/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 36 от 24.03.2014г. по т. д. № 2366/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение от 22.02.2011г. по гр. д. № 1863/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение от 09.05.2011г. по гр. д. № 421/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и др.

3. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий.

4. Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (завишено) с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?

Във връзка с третия и четвъртия от въпросите касаторът отново се позовава на Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, както и на практика на ВКС, съдържаща се в решение № 83 от 06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 95 от 24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 154 от 30.10.2012г. по т. д. № 807/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 142 от 15.10.2015г. по т. д. № 2766/2014г. на ВКС, ТК, І т. о.

За всички въпроси касаторът счита също, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещната страна по жалбата А. Д. П. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че липсват формулирани от касатора въпроси, обуславящи допускане на касационно обжалване. Въззивното решение не противоречи на посочената в изложението съдебна практика. Страната споделя мотивите, с които въззивният съд е постановил решението си, и намира същото в обжалваната част за правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, и като е споделил изводите на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че към 16.07.2020г. „Дженерали застраховане“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил „Пежо 106“, с ДК [рег. номер на МПС] . На същата дата в [населено място], на кръстовището на [улица]и ул.“3020“, е настъпило пътнотранспортно произшествие по причина на Ю. Х. Г., водач на автомобила – при извършване на маневра „ляв завой“ тя е отнела предимството и е причинила сблъсък с насрещно движещия си с предимство мотоциклет „Иж“, модел „Планета“ с ДК [рег. номер на МПС] , управляван от А. Д. П.. При пътния инцидент водачът на автомобила „Пежо“ е нарушил виновно правилата за движение по пътищата – чл. 37, ал. 1 от ЗДвП (непропускане на насрещно движещо се пътно превозно средство), обстоятелства установени въз основа на влязло в сила решение № 1326 от 14.12.2021г. по а. х.д.№ 12327/2021г. на Софийски районен съд, постановено по реда на чл. 78а от НК, задължително за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК.

На А. Д. П., тогава на 24 години, са били причинени травматични увреждания. Счупено е било тялото на лява бедрената кост (закрито) с открита фрактура на лява подбедрица (лява голямопищялна кост). Причинено е било също закрито многофрагментно счупване на дясна лъчева кост. П. е бил хоспитализиран в УМБАЛСМ“Н.И. П.“ ЕАД за периода от 16.07.2020г. до 03.08.2020г. (18 дни), включително в интензивно отделение. Подложен е бил на три оперативни интервенции. Поставени са били интрамедуларни остеосинтези за фрактурите на бедрото и подбедрицата и метална остиосинтеза с пет мини плаки за фрактурата на дисталния радиус вдясно. Подложен е бил на антиколагулантна терапия, но въпреки това, поради множествените фрактури на кости, е претърпял остра дихателна недостатъчност, потвърдена от кръвно-газови параметри (мастна и белодробна тромбемболия). Приемал е обезболяващи. Възстановяването е продължило в домашни условия общо около 9 месеца и не е приключило. За него са се грижили близки. Поради фрактурите в областта на цялото тяло се придвижвал с помощни средства, а заради болките и ограничението в движенията е бил проведен курс на активна рехабилитация от 08.10.2020г. до 15.10.2020г. (7 дни). На 13.02.2021г. е претърпял четвърта операция за изваждане на поставени дистални застопоряващи винтове в лява подбедрица (с болничен престой от 3 дни). Търпени са болки с много голям интензитет 10-15 дни след ПТП, болки с голям интензитет около 30 дни след това, с умерен интензитет до 3 месеца след ПТП и с малък интензитет до 6 месеца след пътния инцидент. За около 15 дни е имало болки с умерен интензитет от белодробното страдание, а след това острата дихателна недостатъчност е била преодоляна. По отношение на това страдание ищецът е възстановен напълно, но по отношение на останалите счупвания не може да се направи преценка за пълно възстановяване, тъй като не са били извършени всички операции за изваждане на металните импланти от крайниците. Останали са загрозяващи белези от операциите - на дясната предмишница, на лявото бедро, на тазобедрената става, на колянната става и лявата подбедрица. Настъпили са ограничения в обичайния начин на живот на А. Д. П. – не могъл да се яви на изпит като студент, да работи.

Обстоятелствата са били приети за установени въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства - писмени доказателства, заключение на съдебна автотехническа експертиза, заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза, както и заключение на вещо лице – психолог. Изслушан е бил също свидетел (Анна Ш., леля на ищеца).

Вещите лица от състава на комплексната експертиза са потвърдили, че между травматичните увреждания и тромбемболията и процесното ПТП е имало причинна връзка. Вещото лице психолог е дало заключение за възникнали прояви на фрустрация - ограничаване от естествените и обичайни дейности. В психологически план това е било безсъние, тревоги и притеснения, касаещо възстановяването на ищеца и възможността да работи това, за което се е подготвял и образовал. Той е бил затруднен в своята самостоятелност, независимост и с нарушен интегритет. Понастоящем са налице остатъчни страхови преживявания. Ищецът се страхува от шофиране в по-интензивни условия, както и избягва каране на мотор в големия град. Притеснения има и относно бъдещото си възстановяване. Преживяванията във връзка с ПТП са били за ищеца психотравмиращ и стресиращ фактор.

С оглед възприетите обстоятелства за справедлив размер на обезщетението за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 120 000 лева, съответно на обществено-икономическата обстановка в страната към момента на пътнотранспортното произшествие, намираща отражение в нивата на застрахователно покритие. Това е била и претендираната от ищеца и присъдена от първоинстанционния съд сума.

При тези установени обстоятелства липсва вероятност въззивното решение в обжалваната част да е частично недопустимо поради това, че при присъждане на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е отчел наличието на загрозяващи белези по тялото на ищеца – увреден, както и това, че въпреки прилаганата антиколагулантна терапия поради множествените фрактури на кости, ищецът е претърпял остра дихателна недостатъчност. Действително съдът не може да приеме за установени травматични увреждания, част от съдържанието на вредата, които не са включени в предмета на иска. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд. Съгласно решение № 319 от 14.12.2016г. по гр. д. № 2479/2016г. на ВКС, ГК, ІV г. о., когато по предявен иск за обезщетяване на вреди в исковата молба са изложени факти за начина на увреждането и съдържанието на вредата, съдът не може да дава указания на ищеца да въведе нови факти. Релевантни относно съдържанието на вредата са изложените твърдения в исковата молба, в какъвто смисъл е и решение № 33 от 28.04.2017г. по т. д. № 3230/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. По делото обаче въззивният съд не е приемал за установени увреждания, невключени в предмета на иска. В исковата молба изрично са били посочени претърпените от ищеца оперативни интервенции, както и че при постъпването му в УМБАЛСМ“Н.И. П.“ ЕАД е бил подложен на антиколагулантна терапия. Същевременно търсеното обезщетение е било за всички претърпени неимуществени вреди във връзка с пътния инцидент, от които от проведеното лечение. В тази връзка въззивният съд е приел, че задължение на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е да съобрази всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия справедливост. Страданията и неудобствата от уврежданият и проведеното лечение са счетени такива обстоятелства.

Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по формулираните от касатора въпроси.

Първият поставен процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички доказателства и доводи на страните, в контекста на заявеното в касационната жалба, че това не е било направено от въззивния съд, е въпрос от значение за изхода на делото (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Не е налице обаче поддържаното във връзка с въпроса допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно тази практика въззивната инстанция изготвя свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността й като решаваща, включително при действащия ГПК, уреждащ второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване; въззивният съд е длъжен, когато потвърждава първоинстанционното решение, независимо дали чрез препращане към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК.

В случая, противно на оплакванията в касационната жалба, въззивният съд е обсъдил претърпените от ищеца болки и страдания от настъпилите травматични увреждания. В този смисъл е била съобразена комплексната съдебно-медицинска експертиза за периода на болките и страданията и заключението на вещите лица - лекари какви лекарства е приемал А. Д. П. и в каква степен е можело да бъде облекчен в страданията си. Съобразено е било заключението на съдебната психологическа експертиза и констатациите на вещото лице за психологическите измерения на претърпяната травма. Не е бил налице посттравматичен стресов синдром и такова обстоятелство не е било възприемано от въззивния съд. Възприети са били други страдания - пътният инцидент като психотравмиращ и стресиращ фактор, именно с което въззивният съд е обосновал присъденото обезщетение. Същото е по отношение на младата възраст на ищеца. Тя е благоприятствала възстановяването му, но, според въззивния съд, е и предпоставяла страдания и неудобства от наложените ограничения в ежедневието, както и поради остатъчните доживотни видими загрозяващи белези от оперативните интервенции. Изрично като бъдеща сигурна вреда за ищеца са посочени предстоящите допълнителни операции и притеснението му от техния изход, съответно от възможността за трайно обездвижване поради множеството счупвания. Правилността по същество на изводите на въззивния съд не може да бъде съобразявана във фазата по допускане на касационното обжалване.

Останалите въпроси относно приложението на принципа на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, и критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди са материалноправни въпроси от значение за изхода на спора и отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросите са поставени във връзка с определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД, по който размер се е произнесъл въззивният съд.

По отношение на въпросите също не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд. С. П. № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и да съобразяват значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при телесните увреждания са посочени характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - за необходимост от точно очертаване на релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства и тяхното оценяване. По делото това е било направено от въззивния съд. Съобразни са били възрастта на увредения; претърпените множество физически увреждания; наложилите се престои в болница (включително в интензивно отделение) и рехабилитация; продължителното възстановяване при домашни условия; психическите страдания от ограниченията в живота на ищеца, който е учил и работил; остатъчните доживотни белези; че възстановяването не е приключило, а предстоят още неудобства от предстоящи медицински интервенции.

Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС е имало за цел, освен другото, да се преодолеят големите различия между присъдени размери на вреди по различни дела за съвсем сходни случаи, при което като практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да се считат, освен постановлението, и съдебните решения на Върховния касационен съд, по които са присъдени конкретни обезщетения за неимуществени вреди по такива случаи. Еднаквото третиране на сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 от ЗЗД присъденото обезщетение да е справедливо. Касаторът прави оплаквания за завишен размер на обезщетението, но не сочи практиката на Върховния касационен съд по чл. 290 от ГПК по аналогични случаи, на която въззивното решение да противоречи. Решенията по посочените т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., т. д. № 807/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и т. д. № 2766/2014г. на ВКС, ТК, І т. о. не се отнасят до такива случаи.

Няма основание за допускане на касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съществува съдебна практика по поставените от касатора въпроси, за която не се установява нужда бъде променяна или осъвременявана (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.

От насрещната страна А. Д. П. е поискано присъждането на направените в касационното производство разноски за адвокат, за които е представен договор за правна защита и съдействие от 20.10.2023г. Съгласно договора е уговорено и заплатено в брой възнаграждение за адвокат за изготвяне на отговор на касационната жалба от 7 000 лева. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 848 от 21.06.2023г. по в. гр. д. № 3437/2022г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Оборище“, [улица], да заплати на А. Д. П., с ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица] със съдебен адресат адвокат Г. Й., [населено място], [улица], сумата от 7 000 лева (седем хиляди лева) разноски по делото в касационното производство за адвокат, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.