О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 677

Гр. С., 30.10.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.10.13 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. ч. гр. д. №6582/13 г., намира следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. З. и Д. З. срещу въззивното определение на Апелативен съд С. по ч. гр. д. №2495/13 г., с което е потвърдено първоинстанционното за връщане на исковата молба на касаторите, поради неотстранени нередовности – неуточнени основание и съответстващ му петитум на предявените искове.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима. За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Намират, че по въпроса: на какви изисквания трябва да отговарят указанията на съда за отстраняване на нередовностите, констатирани в исковата молба, съгл. служебното начало по чл. 101, ал. 1 ГПК, обжалваното определение противоречи на р. по гр. д. №3409/08 г. на първо г. о. на ВКС и опр. по ч. т.д. №854/10 г. на второ т. о. на ВКС.

Според цитираното практика на ВКС със задължителен за въззивните съдилища характер, указанията на съда / по чл. 100, ал. 1 и 3 от ГПК, отм. и чл. 129, ал. 1 и 3 от ГПК/ трябва да бъдат доведени до знанието на ищеца и да са изчерпателни и ясни относно всяка констатирана нередовност на исковата молба, начинът по който тя може да бъде отстранена и последиците от неостраняването й. В случая въззивният съд е констатирал, че с...