В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 3625 по описа за 2013г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното

: Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Г. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ц. против въззивно решение № 1305 от 26.02.2013г. по в. гр. д. № 963/13г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № ІІ -123-70 от 16.10.12г. по гр. д. № 17214 по описа за 2012г. на Районен съд София, като вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.

Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК,противоречие на въззивния акт с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС с № 400 от 13.05.10г. по гр. д.№ 1109/09г. на ІVг. о.и № 183 от 21.12.11г. по гр. д.№ 565/10г. на ІІІ г. о., по поставения въпрос, касаещ съдържанието на едностранното писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ – допустимо ли е то да съдържа условие, мотив или уговорка или следва да е ясно и еднозначно, така че от него да може да се изведе по категоричен начин недвусмисленото желание на лицето за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните по него.

Срещу...