№ 863

София, 20.12.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 13.12. две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева

ч. т.дело №563/2012 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Н. К., с вх.№85054/13.08.2012 г. на Софийския градски съд, срещу определение №11509 от 12.07.2012 г. по ч. гр. д.№7568/2012 г. на Софийския градски съд, Іво Г.О., І-16 състав, с което е оставена без уважение частната жалба [фирма], срещу разпореждане от 23.03.2012 г. по ч. гр. д.№8319/2012г. на Софийския районен съд, ІІ ГК, 68 състав, с което е отхвърлено заявлението на настоящия частен жалбоподател с правно основание чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С. К. Д., от [населено място] за паричната сума 8 715.14 евро, представляваща изплатено от жалбоподателя на [фирма], в качеството му на застрахован лизингодател, застрахователно обезщетение, както и сумата 2 660.50 евро законна лихва. Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че вземането на жалбоподателя не е индивидуализирано в достатъчна степен с оглед застрахователното събитие-вид, размер и падеж на вземанията, които длъжникът не е платил, както и какви вреди по лизинговия договор са обезщетени - вид и размер на неизплатените от длъжника задължения, поради което и подаденото заявление е нередовно по смисъла на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.

Жалбоподателят [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Формулира...